/единствено тук има словото като текст/

Уважаеми сънародници,

Казвам това, защото, струва ми се, не подобава точно тук да се кичим с временни титили и звания. Не ни прилича. Самият Апостол не прави разлика между хората в България, стига те да уважават законите. Защо всяка година на този ден хиляди българи идват тук? Едва ли за официалния празник да слушат опротивели им слова, надути от патетика, на която Левски е бил винаги чужд. Върволица през целия ден. И оставят цвете. Сами, без да ги кара някой. С децата си това, което правят инак само на 24 май пред паметника на Св. Кирил и Методий. Защото са признателни. Но публичната благодарност обръгва и признателността втръсва. Защото се дивим на прозорливостта на съвременниците, знаели, че живеят редом с великан на мисълта и делото? Но това не е вярно. И тогава има, и злословия и обвинения. Нямало го е сега въобразяваното трогателно единство.

Словото беше много добро и събралите се хора ръкопляскаха, за разлика от словото на Фандъкова, която говореше като детска учителка пред първолаци !