Обичаш ли сладолед? Кой ти е най-любим?
Червено или бяло вино?
Най-хубав спомен на морето?
Откога не си ходил на дълга почивка на море? (разбирай поне 5 дни).
Любим български град? Защо?
Ходил ли си на някакви уроци като малък - пиано, бойни изкуства, т.н.?
Любими книги? (Вече мога да се досетя, че не е само една ).
Как понасят очите ти този геноцид да седиш по цял ден пред компютър, да четеш книги на телефона си и т.н.?
Имаш ли много растения вкъщи? Съни опитва ли се да ги гризе?
Имал ли си някога куче?

А защо вече не пишеш по темите? Не сме ли ти интересни вече? То не, че аз съм от много активните...

Такаа... Между СПА-то и СПА-нето, докато другите колеги закусват, а аз се излежавам, защото съм на "диета" и не закусвам (нищо, че снощи изядох 500+ грама джоланче, но те са ми слабост), да взема да отговора на някой въпрос... Да започнем с първите няколко

- мдааам, от Велики-Видин съм Макар и напуснал го още преди 12+ години, все още си пазя постоянен адрес там, и все още ги радвам с данъците си (ако изобщо остават за общината там, де). Завършил съм английската, Коко по физкултура ми беше класен, ако някой от вас е завършил там, със сигурност го знае .
Янче,късно е да казвам,че съжалявам, за мене вече просто си от Видин.. - мдам, от там съм си и да споря не мога .

към Димо:
имаш ли си приятелка,смисъл сериозна сериозна, сериозна, колко да е сериозна? Да речем, че си имам достатъчно сериозна .

Каква ти е визията за бъдещето? Твоето бъдеще, имам предвид. Какво искаш да има в него? Какво искаш да постигнеш? Ами... Визия нямам... Идеи какво искам да постигна също... Каквото можех, съм постигнал - апартаментче имам някакво (тоест банката има, да речем, че бих искал да е повече мое, отколкото нейно, което си се води цел), автомобил си имам (по-скоро автомобил и половина по размери, разход и данъци ), гадже също, котка, хладилник с морски деликатеси, които обожавам, но се чудя как точно да си сготвя. Какво повече му трябва на човек?

Предвид факта, че повечето ти връстници се изпожениха и си народиха деца, как ти се отразява това? миии... покрай фиксираните часове на работа всеки божи ден, така и не ми оставаше много време да ги виждам повечето често, така че вероятно разликата не е голяман и сега.

Нямаше как да не забележа, че преди в компания беше много по-активен и деен, докато сега някак си... си кротуваш отстрани и не си толкова общителен. На какво се дължи тази промяна? амии - вие напоследък пораснахте с година и половина-две, откакто се познаваме, та глупостите които върша по срещи, сте ги надраснали . Шегата настрана, може би вината си е в мен - трябва някой ден да си променя графика - цъкане в Интернет всяка вечер до 12 ч. някъде, четене на книжка до 1 ч., ставане в 7:15. Нормално със 6 ч. сън всяка нощ, и измисляне и нещо през уикенда, така че пак да не си отспя, да си кротувам предимно...
Пък и за кротуването - аз и по принцип не съм от водещите разговора, трябва да ме заговори и/или попита някой нещо, че да се включа...

Помниш ли онези солети от рождения ми ден, които топеше в шоколадовия фонтан? Знаеш ли, че наскоро майка ми откри, че в магазина се продават бисквитени пръчици (като солети), покрити с шоколад? Хъм, не знаех, но сигурен съм, че има голям пазар на всякакви неща, покрити със шоколад...

Минавала ли ти е през главата идеята за създаване на собствен бизнес? С идеи като горната можеш да завладееш световния пазар : D Собствен бизнес си имам, но си имам и собствен мързел, така че бизнеса е предимно в почивка. Някой със свободно време и без изисквания за начална заплата да си търси шеф?

Коя ти е любимата електронна джаджа? PocketPC-то ми Dell. Първо ме слушаше 4 години, и след като съвсем сдаде багажа, опитах да го сменя с две други. Но... пак се върнах към него и си поръчах съвсем същото, ново, и сега отново ми е верен приятел - чета си поредните книжки на него.

А коя ти е най-омразната? да речем телевизорът, заради политиците, които се показват по него, и псевдожурналистите, забравили, че работят за народа, не за политиката, или за себе си.

Кое е най-безполезното нещо, за което си давал пари? Мии... много са . Да речем китайският ми нетбуук, на който се порадвах докато подкарам Линукс, докато го омазах веднъж, и после докато го подкарах пак. И... сега така си седи, защото си имам нормален лаптоп, пък нетбука е леко бавничък... Като за цената си (100$ + 20$ доставка, поне от томболата(те ги дават според наличностите си) ми се падна по-скъпия модел, на цената на по-евтиния) е екстра, но не е като да ти е приятно да киснеш във фейса с него, де. Така че се продава... Или просто си живее в шкафа.

А кое е най-скъпото нещо, което си купувал (отделно от апартамента, разбира се)? Ми... колата. Сигурно Поли би била и по-скъпа, но още не са ми подготвили оферта .

Събираш ли си монетките късметчета от улицата? Мчи да. И сега да видя някоя, ще я взема. Иначе понякога като изръся някоя стотинка, я оставям, така че за следващия да е късметче, докато за мен е просто монетка. Една време, по комунистическо време още, само докато стигна до кварталният Супермаркет (нещо като МОЛ, но по-малко и с по-скромен асортимент от стоки на ненадути цени), с гледане по земята, успявах да намеря достатъчно за някоя фафла или дъфка. Не че тогава джобовете бяха по-скъсани, просто вафлите бяха по-евтини . И вероятно хората повече мислеха като мен относно изпуснатите от тях монетки .

Какво ти се падна от новогодишните късмети? Досега има ли някаква, макар и частична реализация? Хъм... имам някакви спомени, че тази година ми се падна късмет... Но не пуснах фиш за тотото, а сесията си е традиционно лош момент, че на човек да му излиза често късмета, така че няма как да знам дали ми се е сбъднал. А на теб какво ти се падна?

Обичаш ли сладолед? Кой ти е най-любим? Обичам, макар и рядко да се сещам да си взимам, и да го ям предимно лятото - за разлика от някои, които целогодишно си похапват. Кой ми е любимия... Хъм, хъм, шоколадовия а-ла ескимо вътре със шоколад по средата, примерно.

Червено или бяло вино? Принципно бяло, но като често покашлюкващ, наблягам на червеното цяла зима. Нали било доста полезно, в умерени количества .

Най-хубав спомен на морето? Ами... на моренце винаги е хубаво. Не знам кой ми е най-хубавия спомен - примерно разходките до фара във Варна.

Откога не си ходил на дълга почивка на море? (разбирай поне 5 дни). Ами... аз на нормално море на нормална квартира за поне седмица май никога не съм ходил . Миналата година бях за 3 дни на семинарче, по-миналата за 5 на гости със сестричката, 2 години преди това се помещавах на одеалце, върху пода в едно преустроено гаражче при едни приятели, преди това на две събрани свърхтесни диванчета, пак при приятели... Бе... екзотика .

Любим български град? Защо? Хъм, хъм - да речем Видин . Щото си ми е дома. Иначе може и Варна, защото там най-често ми се случваше да ида на морьйенце.

Ходил ли си на някакви уроци като малък - пиано, бойни изкуства, т.н.? Хех На карате ходих веднъж-дваж първо, после на кьокошин-кай още месец или два (ич, ни, сан, чи, го, рок, хат, хац, ку, джу - поне позапомних някак как да броя от тогава, нищо че съм бил 4-5 клас максимум), на аеробика съм ходил няколко пъти, на фитнес си ходих година и нещо доста редовно, тичах доста всеки ден, като се готвех за военоморското училище във Варна, където щяха да ме правят капитан, но аз си предпочетох информатиката и така и не се явих на първия учебен ден, нищо че ме бяха измъчили със 7-8 изпита.

Любими книги? (Вече мога да се досетя, че не е само една ). Ами... не знам коя ми е любимата. Аз постоянно чета, и доста се вживявам в прочетеното, и рядко ми се случва да не ми хареса някоя книга. Примерно Властелина си е класика. Иначе както споменах, едно време в училище всеки петък се прибирах от библиотеката с по 5-6 книги поне, които тъкмо за седмица ми стигаха.

Как понасят очите ти този геноцид да седиш по цял ден пред компютър, да четеш книги на телефона си и т.н.? Не знам... Наистина им е трудно, горките. Наистина половината ми живот вече съм пред компютър по доста часове - стигат и до 16 на ден... повечето дни са си все по толкова май, като се замисля. Само като бях кандидат-студент малко бяха сдали багажа и бях леко късоглед, но вероятно е било от притеснение, защото след това вече не бях. Но... 16 часа пред компютъра са си изморителни, дори и очите да издържат.

Имаш ли много растения вкъщи? Съни опитва ли се да ги гризе? Едно време в студград си имах 6 саксии, които доста дълги години гледах. Сега имам две доста огромни саксии, вече 3-та година си ги гледам. Съни иначе сравнително културно се отнася към тях, само веднъж го бях хванал да рови в едната (вероятно да я ползва за ве-це, защото бях забравил да му сменя пясъка), но веднага сложих едни кутии на саксиите, и не повтори. Той си има силни предпочитания към драскането по диван/фотьойли/легла/килими, така че засега цветята оцеляват. Виж, като си имахме за година две нормални (не мини) зайчета във Видин, те доста си падаха по китайската роза - хапваха листенцата и като Илиянка шоколадчета . Те и кашони рупаха също де.

Имал ли си някога куче? Мдам - кучетата са ми отдавнешна слабост. Първото ми кученце, Джеси, беше мелезче - като булонка със сравнително къса козинка. Беше най-бързото куче в квартала, не особено послушно - за да го викна да се прибира, трябваше да го замервам с малки камъчета - това му беше ключовата "дума" за прибиране. Обожаваше то да се пуска на пързалки. В квартала имахме едно каменно слонче-пързалка, на което само като я заведа, сама си се катерчеше по стълбичките, пускаше, заобикаляше, катереше и т.н. по сума ти пъти . Хич не харесваше роми - яко ги лаеше . Май и по дечица не си падаше особено. Само като и казех "Мяу" отиваше до вратата и почваше да се върти да я пуснат за да гони котки, не че им правеше нещо. Само като се отвореше шкафчето, в което седеше шоколада, независимо къде беше в апапртамента веднага се телепортираше отпред за да и дадат бонбонче. Обичаше и дъвки да дъвче .
Следващото ми кученце, Лъки, беше черно-бял кокер-шпаньол. Голям сладур беше и страхотна душичка. Обичаше всеки и всичко - деца/хора/кучета други/котки/кокошки. И сега си предпочитам кученца, и винаги много им се радвам... Но засега няма как да се спрвя да гледам сам кученце. Затова сега си имам гушливо (и понякога хапливо) коте, което пак предостатъчно ме радва .

Ами... при мен писането във форума е на вълни... ту пиша сравнително много, ту не съвсем. Последните година и нещо единствено си чета вечер компютърни сайтове, зяпам комедии по ТВ, когато не излизам, и цъкам безсмислени игрички във Фейса, а след това си чета малко и заспивам. Нещо ми идва в повече отрицателната информация генерирана от всички видове медии, музиката я приемам за даденост, така че хич не се занимавам да чета за изпълнители и групи, както и актьори. От спорт хич не се интересувам също... Като намесим и мързела... И ето защо никакъв ме няма във форума, просто той не е от графата компютърни сайтове, които не ме мързи да чета... Но... пролет иде, може и да реша да разнообразя... Стига на някой да му е мъчно за моите писания, де Не че някога са били прекалено много, де. Напоследък или разтървавам някого, или бъгове из форума трепя .

Винаги си ме кефил, най-вече с това, че си дискретен, а аз не мога да бъда достатъчно. То е проява на много качества, които аз ценя, вероятно защото нямам.
От разстоянието на времето и на опита ти в СУ:
1. Смяташ ли че Университетът е най-доброто място в страната по твоята наука и достатъчно ли ти е дал, за да напреднеш докато си бил в него и по-късно.
2. Във ФМИ прави ли се наука, или само се обучава?
3. Ако при равна заплата, ти предложат работа в реномирана българска фирма и във ФМИ, кое би избрал?
4. Нещо неприятно: Застарява ли форума по твои наблюдения?
Разбираш, че простите отговори с да или не няма как да са достатъчни. Ако съжалявам, че не съм си пил бирата с трима души от форума, ти определено си един от тях! Но всичко е поправимо.

Мерси за комплиментите, Алтер его
1. Смяташ ли че Университетът е най-доброто място в страната по твоята наука и достатъчно ли ти е дал, за да напреднеш докато си бил в него и по-късно. Най-ценното, което Университета ти дава е средата и познанствата. Доста често съм получавал оферти за работа от бивши колеги, с които си поддържах връзка. В някои други сфери като правото или журналистиката, колегите могат да се чувстват като конкуренция, но в IT не мисля че е така. Работа, поне преди кризата, имаше предостатъчно, така че винаги да можеш да вземеш (или препоръчаш на шефовете си) и някой друг от бившите си колеги, на който да можеш да разчиташ.

2. Във ФМИ прави ли се наука, или само се обучава? Аз бях главно системен администратор и не мога да отговоря на този въпрос. Преподавах Cisco Academy и Интернет приложения, но... това дали е правене на наука не съм сигурен .

3. Ако при равна заплата, ти предложат работа в реномирана българска фирма и във ФМИ, кое би избрал? Не съм сигурен какво значи "реномирана българска фирма". Някъде където мога да разчитам на коректно отношение от страна на шефовете, на това тях да ги е грижа за моето напредване и обучение, и където имам достатъчно свободно време - т.е. работният ден наистина да свършва 8 ч. след започването му. Ако е такава, бих избрал фирмата, иначе СУ. Не че съм доволен от нещата в СУ - доста се инвестира в неправилни неща, вместо в човешкия ресурс или в наистина необходимото, доста неща в управлението биха могли да се променят също. Но не съм сигурен, че не е навсякъде така.

4. Нещо неприятно: Застарява ли форума по твои наблюдения? Ами... Не мога да дам истинско мнение... Вярно, че доста от старите хора си заминаха, но има достатъчно ентусиасти и в момента. Не бих могъл да кажа, че чета темите във форума достатъчно, за да отговоря.

Мдам, включи се на някоя бъдеща форумна, и ще наваксаме с бирите

Димо, ей ;D Защо някой някога би те искал не ми е ясно.

Би ме искал за какво? Димо

Любов, приятелство...

Сложен въпрос... Да речем, защото възпитанието и моралът ми повеляват да съм коректен, учтив, любезен, да съм готов да направя почти всичко за приятелите си, без да искам отплата . Пък за тази, която ми дари любовта си, съм готов и на много повече. Иначеее... не е като да са си счупвали краката да ме искат преди, но да речем, че имам малко (в смисъл не съвсем малко ) приятели.

Като стана дума за приятели, разкажи ни за своите Кога ги срещна, през какво сте минали заедно, какво правят те сега и прочее.

О, и разкажи за жартиерите. Моля, разкажи за жартиерите

Като стана дума за приятели, разкажи ни за своите Кога ги срещна, през какво сте минали заедно, какво правят те сега и прочее. Хъм... Ще разкажа само за тези, които имам най-отдавна. Приятелите от форума си знаят кои са, та няма да ги споменавам, все пак благодаря им . Почваме с най-стария приятел, Ицето. С него сме се джуркали в коремите на майките си, после заедно сме бръмчали с количките из парка, в един клас (не)учехме в училище, в различни паралелки в гимназията бяхме, след това и двамата в СУ, той право, аз кампутри. И двамата завършихме горе-долу по едно време (2-3 години пост-мортум ) - той защото печеше шоколад (фъдж) първо, после караше автобус, продаваше дрехи, плюс какво ли не още, в Хамериканско, аз щото като се разработих, така и не ми се досяда достатъчно да уча по моите математики. Какво прави сега - бачка за Интерпол/Европол (хубаво, че нито те, нито моите работодатели не ме пипнаха едно време като се учех на Линукс ), гледа бебока си, съвсем пресен, и, надявам се, се готви и за сватба, щото тази година още никой не ме е канил...
Даниелчо е приятел от гимназията - беше от класа на Ицето. Постоянно измисля какви ли не проекти за моите програмистки възможности, научил е поне отдавна, че макар и бавно да работя, накрая свършвам повечето. Май последно за малко ми се беше обидил, че се моткам през 2006-та някъде... Но след това свикна - като почнем нещо 2006-та, най-късно 2008-а ще сме готови, но после в цялото ЕС, ще знаят какво сме направили . Главно с проекти за пътна безопасност се занимава напоследък. Гледа си бебока в момента и мисли вероятно следващите ми задачки.
Чочко - той вече е почти съсед. С него се познаваме откакто аз бях втора година студент, той първа. Все си бяхме съседи, и заедно хапвахме вечер. Главно аз готвех, а после се мъчех да го убедя да измие чиниите. Ядяхме главно: спагети, супа, наденичка някакава, картофена салата... И май това беше всичко . Та и той 3 години подред се явяваше на държавен докато изкара достатъчно че да запише магистратура (3.46 поне му трябваше), след това, като и мен, записа... Но една която е 2.5 години. И сега вероятно има поне 100 кредита за взимане, 4 години след като я записа. Иначе какво прави сега... Купи си апартамент ~100 м2 и сега си дава 1/2+ от заплатата за него и разправя, че е във финансова криза и голяма немотия, но иначе си купи легло за 2800 лв матраците и подматрачните, и хладилник за 1800 лв...
Жорката - бивш морски гларус (спасител), съсед ми е по бюро. Постоянно се питаме "оооо, как е Жорка" или "ооо, как е Мите". Толкова е сладкодумен, че шефа ми периодично прави забележка, да вземем да се млъкнем, че ще ми намери някаква работа. Та той е пълен с истории, повечето доста поучителни - днес разправя как си бил ремонтирал колата в Щатите - прецакала му се помпата на кормилната уредба, та си взел комплект за ремонт за $2.30 на помпата, комплект инструменти за $20 от Уолмарт, отишъл в някакъв сервиз, там му взели $10 да използва менгемето, после избърсал инстурментите от Уолмарт и им ги върнал за $20, после си купил и масло за $ 0.78 на литър... Как там нямал нужда от крик - навсякъде било пясък и той само си изровял дупка в пясъка под колата и лягал да я ремонтира там... И всякакви подобни истории - сигурен съм, че на Силвето точно тази няма да и е интересна, но... важни са цените при "горките" Хамериканци.
Ванката - и той е колега от работа. Той е музикант (както се изрази за една бабка-колежка след като си поговорил с нея "челистка е, интелигентна е" - второто като следствие от първото ) и е доста... муден и приказлив . Може с пълна сила цял ден да говори ли говори с колежки и колеги. Висок е 1.90+ см., към 70 кг. макс. По час и половина дневно тренира във фитнеса, след това свири на гайда в склада ни, през останалото време прави и по малко йога. Както аз бях 22% мазнини, той беше 9%...

О, и разкажи за жартиерите. Моля, разкажи за жартиерите Миии... Жартиерите... Миналата и по-миналата година точно на по 4 сватби ходих, по-миналата хванах 3 жартиера, пък миналата още един. Доста пъргав и бърз в реакциите съм изглежда в подобни случаи. Или може би останалите много се дърпат... Обикновено ме хващат да потанцувам с девойката, дето е хванала букета - единия път беше сестра ми и танца ми се размина, другия път намазах блусче от девойката, но пък третия път ме хванаха да водя хорото с нея до мен... Което беше голяма излагация за мен, и голям смях за всички останали...

кой ти беше любимият учител в английската във видин (понеже и аз я завърших тази година ) ?
любимо място във видин?

Като наш многоуважаван админ, я сподели: чий аватар и ник са ти любими, било от сегашни или някогашни форумци (има доста свежи попълнения ).
Сега се сетих, че периодично ти се случва точно на купоните ти за рд да трябва да гасиш лампата за един час, та какво ти е отношението към екологията? Участвал ли си в екологични инициативи? Ако да, кои, ако не, защо?
Как мина седмицата ти?
Като малък участвал ли си в детски представления - коледни и прочие. В каква роля?

кой ти беше любимият учител в английската във видин (понеже и аз я завърших тази година ) ? както обикновено... труден въпрос за мен. Учители, които да мразя нямаше. Дори учителката ми по английски - Юлия Стефанова (едва ли ти е преподавала, понеже се пенсионира преди няколко години), която всяваше страх във всички съученици, като се замисля... ми е направила повече добро, отколкото бих си представил тогава. Иначе... учителката ни по математика беше доста мила и добра, и не ме наказваше за хроничното подсказване, с тази по информатика се разбирахме чудесно, дори и преподавах програмиране преди няколко години (светът е малък и всичко се върти), Коко си беше добър класен - опитваше се да ни учи и на дисциплина, което е полезно в днешно време, пък и хубави лафове пускаше (къде съзнателно, къде не).

любимо място във видин? Амиии... колкото и да не ми се вярваше едно време... Може би Английската . Толкова хубави години минаха там. Иначе - градската градина - чудесно място за разходки; едно таванче в сградата на Червения кръст, където дълги години се сбирахме често-често да попеем и попием (заслужено), Баба Вида-там дори съм бил и на концертчета. Площадката за игра пред блока - както вече писах, там играехме волейболче всеки ден, пък и се събирахме със съседчетата. Любими заведения... Едно време по цяло лято си седяхме на Летен кът и Бебешката (две кафенца в градската градина, или по-скоро бирарийки, или цацаджийници ).