Май съм взел теб насериозно...

пс: аз май те нямам у фейсбук...

Между ад и рай влакът просто продължава и всяка спирка е една любов.
Ще вървим ли докрай, още колкото остава - единствен миг или един живот

Тази сесия за всеки вледващ изпит имах да чета все повече за все по-малко време. Всеки изпит изглеждаше по-невъзможен за вземане от предишния, но някак оцелявах. Днес обаче наистина ударих дъното - трябва да мина три учебника и пет закона за една вечер. Ще бъде красива екзекуция.

Тоя лаф си го крада, благодаря.
А как мина изпитът?

По очакван начин. И аз съм смъртен, все пак.

Кофти. Нищо, не се ядосвай.

А аз тъкмо бях забравила пачичките, дето пърхат с мигли пред преподавателите от мъжки пол и им се слагат толкова нагло, явно и демонстративно, че всички ги вземат на подбив, а те дори не се усещат, и ТЕ пак се появиха на хоризонта. Ама такова чудо съм виждала само веднъж до този момент - епик, епик! Чак се наложи да обяснявам на колегите, че има и друга такава, която познавам - те не можеха да повярват.

Съществува ли следизпитна депресия? Защото май съм прихванала нещо такова.

да фингираме депресията

Да споделя и аз -след сесиите обикновено се ми се случва нещо,и обикновено е нещо сериозно,тъй като после се чувстам като парцал
Ей го е например миналата година след последния ми изпит през зимната сесия(мисля че беше Вътрешни болести),си разкрих чувствата на една девойка,и се получи стандартното-тя каза "не става пич",и го преживях криво ляво добре,ама и сега е така,както и да е,извода че дойде ли сесия след нея винаги стигам до някакви романтични простотии,от които си излизам с пръст в г*з!

Абсолютна излагация с този ориз... въобще не знам дали е станало нещо като суши... не искам да почвам с тортата, защото усещам как само ще стане по-зле кулинарният ми ден. На всичкото отгоре моите приятели сигурно няма да дойдат довечера, не съм купила подарък... дано не разочаровам много брат ми
поне да взема да доизчистя...

Като гледам в колко часа си го писала това, едва ли ще съм ти от полза, ама все пак да ти кажа. Първо, брат ти ще оцени старанието ти и желанието да го зарадваш. Когато нещо е правено с любов, то си личи, дори ако нещото всъщност е (кулинарен) провал. А ако наистина положението е крайно ужасно, laugh it off. Обърни всичко на майтап, кажи, че ако някой японец опита това суши, ще си направи толкова зрелищно харакири, че ще остане в историята и ще го учат в началното училище. важното е да е весело.
Пък и вярвам, че ще ти влязат в положението. И аз тука пека едни кексчета, дето са пълна импровизация и не знам какво ще излезе от тях, ама и да не станат, нито ще е фатално, нито ще е за сефте.

работните отношения е*ават майката на личните.. поне при мен

Зависи доколко се припокриват двете понятия, хах

Ако се припокриват, ги е*ават по един начин, ако не - по друг. И в двата случаи е доста tricky

защо не правят вече сносен бг поп както преди 5-10 и повече години.. направо с носталгия слушам сега стари парчета