|
Аз бях даскал за 1 час по история в гимназията - имахме такава традиция, ученици да преподават на ученици... И си спомнях, че 1 урок го готвех сигурно повече отколкото го бях чел реално като съм го учил.
Половината неща дето ги казах, ги нямаше в учебника, даскалката ги знаеше както и 2-3 исторически ентусиастчета. Ама като се замисля - 50% от тва дето говорих, беше ненужно някакси. Ставаше дума за средновековието в Европа, и то не сложната феодална система, а някакви тривиални неща бяха.
И като се замисля - по всеки предмет е така - половината неща не ти трябват нито в живота, нито дори за обща култура. Защо ги учат децата? Сега сме 21ви век, нормално е да учат по-съвременни неща и предмети съобразени до всеки детайл със модерната епоха. Разбирам - не можеш да махнеш стереометрията от математиката, или да махнеш Алеко от литературата. Или турското робство от историята. Но е факт, че тук-там има доста неща, които спокойно можем да си ги спестим.
Аз бях в математическа гимназия и нещата, които реално ползвам от нея са история, литература и география. По математика - ползвам само някои благинки как се смята на ум бързо, но нали имаме калкулатори. Геометрията ми беше дори по-любима, ама от 12ти клас не ми се е налагало да намирам лице не триъгълник. От тогава и не съм смятал ъгли, косинуси, обеми на тела... Не казвам, че на някои няма да му потрябват, ама е факт, че не на всички ще потрябват. Това е прост пример - в случая реално има полза от тия знания за даден процент деца. Въпроса е кво става със знаняита дето ги придобиваме и остават само на ниво гимназия?
Викам, да направим някаква яка реформа и всеки предмет да се види кое е излишното. Особено по хуманитарните науки. Освен това - разнообразие и равноправие на предметите. И единствената разлика между МГ-тата и Езиковите гимназии да е че едните ще има задължителна матура по математика и 2 часа математика повече (само 2), а другите - задължителна матура по език и 2 часа тоя език повече. И всичко останало да им е еднакво - с голям брой СИП-ове, които децата сами да решат дали да влизат.
Бетон разправяше по-горе, че може да работи свясно само с малко на брой деца, а останалите пречат. Знаете ли защо е така? Просто голям брой деца не са заинтересовани искрено от предмета му. Те са в клас насила, да не ги изключат, да не им спрат джобните, или квото наказание там се сетите. Ако им дадат избор - "ако те кефи тоя предмет, запиши се в началото на годината на него и ходи, ако не те кефи - пропускай" - Бетон ще разполага с една шепа деца, но ще работи като хората с тях и ще може да им предаде повече, отколкото учебния план предполага - със неговите знания, които в учебниците примерно са спестени. И ще знаете, че дори и 5 деца на година да посещават предмета, тия 5 ще са достатъчно добре подготвени по него.
На запад по колежите има практика, професорите да работят с малка група студенти, така че да могат да комуникират със всички по равно и да е по-компактна групата. Трябва да се намери начин тоя вариант да се пусне и в училищата, по които предмети е необходимо. Да, по български и математика, не можеш да кажеш "който не го кефи, да си ходи", но има и може да има други предмети... Замислете се.
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|