Аз съм твърдо против по-строги наказания и пр. за учениците защото: Със сила може да вземеш нещо на някого, но не и да му дадеш. А каква е целта на училището - да им вземе страха, свободното време, здравето...или да им даде знания, умения, ценности и пр.?

Най-важните промени, които трябва да се направят, така че училището да изпълнява истинската си роля, най-общо са:
1. Намаляване на учебния материал като количество. Количеството информация, която учениците получават и трябва да научат за определен период от време, е твърде много и това се доказва с факта, че пълни отличници почти няма.
2. Промяна в методите на обучение... Замислете се върху следното нещо: когато човек примерно гледа (научнопопулярен) филм; презентация и др. или прочете някоя статия; нещо от книга, енциклопедия или каквото и да е (само не и учебник), от 1 път може да запомни трайно 70-90% от информацията (и то с удоволствие, а не по задължение), а в час или при четене на уроците обаче ефекта и резултата е съвсем различен. Защо? Отговорите на този въпрос са и отговор на въпроса какви качествени промени трябва да има в обучението...
3. Подобряване на условията и материалната база в училищата. Това също е много важно в чисто психологически аспект.

Това са, според мен, най-обобщено, основните проблеми и решенията им за българското училище.

Е, супер.

Колежке, не знаеш от какво се отказваш

Аз се опитах да пусна реклама на БГ даскалото, а тя се оказа антиреклама

Днес една млада надъхана майка ме търси по телефона (личния), няма търпение да разбере резултата от контролното на дъщеря си.... ииииии.... трябваше да й кажа истината... какво не трябва и трябва да прави дъщеря й, и до кого да не седи... ей такива работи.

А за хората, които не са стъпвали в училище от бала си, мога да ги светна, чеее...
материалната база не е оправдание. Компютри с двуядрени процесори, 2 ГБ РАМ, мултимедийни проектори, бели дъски с маркери, ПВЦ дограма, топло през цялата зима за по бански буквално (дето и в СУ го няма), приятни банки и столчета... стига с тия изтъркани лафове за материални бази...

Хайде сега... В най-тежкия случай на седмица за учене се падат около 3-4 урока, което се равнява на 15-20 прочетени страници, мястото на които е на 30% заето със снимки и картинки. За самостоятелни упражнения по предмети като математика и химия спокойно могат да се отделят не повече от 4 часа на седмица. И всичко това важи само за най-прилежните! Изобщо обемът на материята е най-малкият проблем, ако изобщо можем да го наречем такъв.

Аз бях даскал за 1 час по история в гимназията - имахме такава традиция, ученици да преподават на ученици... И си спомнях, че 1 урок го готвех сигурно повече отколкото го бях чел реално като съм го учил.

Половината неща дето ги казах, ги нямаше в учебника, даскалката ги знаеше както и 2-3 исторически ентусиастчета. Ама като се замисля - 50% от тва дето говорих, беше ненужно някакси. Ставаше дума за средновековието в Европа, и то не сложната феодална система, а някакви тривиални неща бяха.

И като се замисля - по всеки предмет е така - половината неща не ти трябват нито в живота, нито дори за обща култура. Защо ги учат децата? Сега сме 21ви век, нормално е да учат по-съвременни неща и предмети съобразени до всеки детайл със модерната епоха. Разбирам - не можеш да махнеш стереометрията от математиката, или да махнеш Алеко от литературата. Или турското робство от историята. Но е факт, че тук-там има доста неща, които спокойно можем да си ги спестим.

Аз бях в математическа гимназия и нещата, които реално ползвам от нея са история, литература и география. По математика - ползвам само някои благинки как се смята на ум бързо, но нали имаме калкулатори. Геометрията ми беше дори по-любима, ама от 12ти клас не ми се е налагало да намирам лице не триъгълник. От тогава и не съм смятал ъгли, косинуси, обеми на тела... Не казвам, че на някои няма да му потрябват, ама е факт, че не на всички ще потрябват. Това е прост пример - в случая реално има полза от тия знания за даден процент деца. Въпроса е кво става със знаняита дето ги придобиваме и остават само на ниво гимназия?

Викам, да направим някаква яка реформа и всеки предмет да се види кое е излишното. Особено по хуманитарните науки. Освен това - разнообразие и равноправие на предметите. И единствената разлика между МГ-тата и Езиковите гимназии да е че едните ще има задължителна матура по математика и 2 часа математика повече (само 2), а другите - задължителна матура по език и 2 часа тоя език повече. И всичко останало да им е еднакво - с голям брой СИП-ове, които децата сами да решат дали да влизат.

Бетон разправяше по-горе, че може да работи свясно само с малко на брой деца, а останалите пречат. Знаете ли защо е така? Просто голям брой деца не са заинтересовани искрено от предмета му. Те са в клас насила, да не ги изключат, да не им спрат джобните, или квото наказание там се сетите. Ако им дадат избор - "ако те кефи тоя предмет, запиши се в началото на годината на него и ходи, ако не те кефи - пропускай" - Бетон ще разполага с една шепа деца, но ще работи като хората с тях и ще може да им предаде повече, отколкото учебния план предполага - със неговите знания, които в учебниците примерно са спестени. И ще знаете, че дори и 5 деца на година да посещават предмета, тия 5 ще са достатъчно добре подготвени по него.

На запад по колежите има практика, професорите да работят с малка група студенти, така че да могат да комуникират със всички по равно и да е по-компактна групата. Трябва да се намери начин тоя вариант да се пусне и в училищата, по които предмети е необходимо. Да, по български и математика, не можеш да кажеш "който не го кефи, да си ходи", но има и може да има други предмети... Замислете се.

От ролята на звероукротител?

А това с материалните бази се изтърка адски много. Преди като са пишели с калеми и пясък, не са се оплаквали и със сигурност са били по-възпитани и съвестни деца.
Мързи ги сегашните и толкова, търсят си причини да не учат, но за сметка на това могат да те информират кой колко приятели има във Facebook и кое е новото гадже на Рияна.

Същото оправдание с базите върви и за българския футбол и е също толкова смешно, колкото и за училищата.

http://www.youtube.com/watch?v=T9mk0WsUkFA

Твърде малко бой е изяден от потребителите на форума

Дисциплината е важна и тя се налага и с наказания. За противниците на наказанията би било удобно да приемем, че същите се изчерпват с бой с пръчка, но уви

Ама вие нали знаете, че децата които са били бити навремето, са днешните мутри и ъндърграунд босове?

Явно не бях достатъчно ясен: никой не си представя наказанията като бой Ще използвам форума, за да онагледя. Ако някои хора си бяха получили бана своевременно, той нямаше да прилича на това бунище, каквото е сега.

а ти нали знаеш, че не е нужно да коментираш всеки един пост във всяка една тема? То поне да казваше нещо умно...

Сравняваш боя като възпитателна мярка с банването от даден форум?
Това във връзка с "много малко бой е яден от форумци". И що не е 'форонци' всъщност?

И моля те - НЕ използвай форума за да онагледиш, нещата са коренно различни. Говорим за училища в момента, ако имаш проблем със форома, не е тука темата...

Най-доброто ми представяне в училище беше в шести клас по математика и по биология. И в двата случая учителките бяха много мили и добри с нас и не беше трудно да изкараш шестица, стига да си учиш.
Математиката ми беше силна, защото с двама съученици се състезавахме кой ще реши първи задачите за часа. И наистина бяхме станали невероятни в това отношение - задачи, които бяха предвидени за двайсет минути, ние решавахме за две-три. Тогава определено пишехме много по-бавно, отколкото мислехме - така че реалното състезание беше по бързо писане. В някои случаи даже виждах отговора докато четях условието. Освен това имахме всеки ден час по математика - това, в комбинация със състезателния дух, оказа много добро въздействие върху мен.
Биологията ми беше силна, защото учехме ботаника, а аз послушах съвета на учителката да си гледам разни растения вкъщи, за да имам по-лично преживяване с материята на предмета. Наистина проработи и вземах нещата много присърце, четях със захлас за видовете коренова система, за венчелистчетата и чашелистчетата, за размножаването при папратите и т.н. В края на годината можех да разкажа целия учебник, защото ми беше интересен.
В по-късните години нямаше нито състезания между мен и съученици, нито пък имах лично отношение към това, което се учи. Съответно всяка следваща година ми беше по-слаба.

и после какво стана .. прекараха ти интернет и желанието да се състезаваш в решаването на задачи секна

В седми клас сменихме учителката с една гадна и се готвихме за изпитите, а това изискваше повече внимание и разбиране, отколкото скорост. След това пък сменихме училището и в осми клас учителката беше сто пъти по-злобна от тази в седми клас. В периода девети-дванайсти клас имахме само по два или три часа математика на седмица и настроението в класа като цяло беше "Оф, ся закфо тряа го уча тфа?". На учителя не му пукаше доколко разбираме материята, преминавахме разделите без да сме упражнявали достатъчно, оправдаваше се с двата часа седмично, които са твърде малко, за да се изучи всичко, залегнало в програмата.

Мда, но колко от учителите са сърдечни и имат желанието да те научат на нещо? Аз от гимназията си, където се изредиха май почти всички преподаватели по няколко пъти в годината, съм запомнила само 3-4 като такива. Няма как да направим хората по-добри.