Има такива и те са в момента.
Вие постите ли? Защо? И въобще какво....

Спазвала съм ги в година, когато наистина чувствах нуждата да го направя - тогава всъщност постих за Великден, после за Коледа и за следващия Великден, като третия път спазвах всичко крайно буквално. Не само без месо, яйца и млечни храни, но и без мазнина. В общи линии ядях сурови зеленчуци, варени картофи, плодове и ядки. Точно седмица преди края на постите се разболях и трябваше да почна да пия антибиотик, но понеже исках да ги приключа, си разбих стомаха тотално (силни лекарства и почти никаква храна, сещате се). Накрая стигнах дотам да повръщам след точно 5 минути возене в кола, нашите бяха на път да ме набият (пък си бях бая голяма вече, на 20)... и така.
Изводите за мен са 2: първият е, че ако съзнанието ти е бистро, докато постиш (т.е. знаеш защо го правиш), всичко е окей. Да, физически се прецаках доста лошо тогава (за щастие, нещата се нормализираха за броени дни - започнах да се захранвам 2 дни след големите драми и добре, че се случиха близо до края на постите), но емоционално/психическото/душевното удовлетворение беше наистина голямо. Другото е изначално да си наясно защо го правиш и да осъзнаваш нуждата от постите.
Като чуя как някой ги приема като диета, ми призлява.

Впрочем, струва ми се, че тая тема не е за този раздел.

Повечето студенти гладуват достатъчно,ако започнат и да постят ще последват опита на Търговецът на кристал
И все пак ако вярвате ,че лишаването на организма от нещо жизненоважно спомага за духовното пречистване,никой не ви спира

Спазвала съм само Коледните пости веднъж.
Усещането след това наистина е пречистващо - фактът, че месец и половина не си докосвал храна от животински произход и си направил това по свое собствено желание, е изключително удовлетворяващ, както отбеляза и Търговецът на кристал.
Действително е много глупаво, че за някои хора "пости" е равносилно на "диета". Това е изпитание на волята, на силата на духа, а не метод за сваляне на килограми.

Аз пък да ти кажа, че на някои организми неприемането на животински продукти (особено месо) се отразява чудесно.

Доста рядко ям месо,а спирането на алкохол или цигари за дълъг период има доста по-пречистващ ефект(изисква се и повече воля)

Всъщност алкохолът също е полезен, стига да не се оливаш, както правят почти всички, особено от нашето студентско съсловие. Цигарите нямат нужда от коментар - плащаш, за да се тровиш - не е по мой вкус, ама никак.
Темата е за постите като начин да подложиш себе си на изпитание и да получиш емоционално удовлетворение след изпълнената цел.

Аз съм дълбоко вярващ, но не постя и никога не съм го правил. Постенето има религиозен и пречистващ ефект не повече от изгарянето на астрономи и "вещици" на клада. Пък и от определена (леко богомилска) гледна точка всичко тленно е от Лукавия - тоест каквото и да ядеш, все се омърсяваш. А и душата человеческа има нужда от храна, нямаща нищо общо с месото, млекцето и продуктите им- едното е тленно, другото не е. Смесването на тези неща води само до здравословни и душевни проблеми.
Друга, по-самокритична гледна точка - хората в генералния смисъл (и аз в частния) вече сме се дискредитирали толкоз сериозно, че само с пости нищо няма да се постигне по отношение на Вечността. Та именно това осъзнаване на собствената греховност е по-полезно за спасението на душата от неяденето на салам.

Постите се споменават на много места още в Стария завет. Никъде обаче по светите писания не пише: "Хвани астроном и му пални клечката".
Auto-da-fé е просто най-големият грях на идиотската Инквизиция и той няма нищо общо с есенцията на вярата. Както и да е, да не се отклоняваме...
За това, че хората тотално сме се дискредитирали, си напълно прав. Да ядеш постна храна, а да продължаваш да си вършиш обичайните мизерии, е напълно безсмислено. Постите не опират просто до това какво ядеш, а да осъзнаваш защо го вършиш, в което вече се крие смисълът. Ако осъзнатост липсва, то няма значение дали ще я караш на ябълки, или на салам.
А много мои познати твърдят, че Бог е създал прасенцата, за да се хранят добрите миряни с пържоли, това също е гледна точка.
Абе, въпрос на избор е всичко, ако човек почувства, че има нужда да го прави - чудесно. Ако не иска, никой не го задължава.

Търговецът правилно отбеляза, че темата не е за този раздел. Освен специфичното хранене, постите включват и много други въздържания, за които рядко си даваме сметка. Както казва една позната богословка, цитирайки някого: Дяволът не яде и не пие и пак си остава Дявол!
Не, не мога толкова да се самоогранича. Но както правя от 2 години ще тримерЯ последните три дни и пак се зачита като някакво усилие и жертва.
Да не забравяме и друго: няма истински пости, ако те не са правени съзнателно и особено ако станат повод за някакво себеизтъкване и гордост.

Ами ако настоявате, много бързо мога да ви преместя темата в Мнения

Да, много полезно е уточнението, че лишенията в постите не са само хранителни. Много ми е интересно да чуя как някой казва на половинката си: "Сори, бебчо, без секс до Великден. Постя." Както и да е, съвсем примитивен пример. Няма да задълбавам в лошите помисли и дела и т.н.
Аз съм отгледана в семейство на вярващи хора - не твърде набожни, но традиционалисти. Самата аз не съм религиозна, макар да съм кръстена. И откак се помня единственият пост, който сме спазвали е трапезата на Бъдни вечер (дори може би не винаги). Все още го правим, но е по-скоро въпрос на традиция. Великденският пост така и така е най-строгия и не си и представям точно от него да започна.
Малко ме учудват реакциите срещу разбирането на поста, като близък до диета... Съгласна съм, че това далеч не изчерпва замисъла на въпросните лишения, но сетете се, че понятието за диета не възниква в ерата, в която физиката на гладуваща => кльощава силиконена чалгаджийка е модел за подражание. Някога такова нещо като диета не е съществувало и постът е бил начин да уважиш и собствения си организъм, и околния свят, от който черпиш ресурси. Или цикличното разположение на постите в календара е някакво мистично съвпадение. Освен това самата "диета" по определение не е равносилна на "не яж това, защото няма да влезеш в размер 36-ти", а именно балансиране на нуждите в организма. По тази логика ти може да си извършваш умствени и/или волеви тренировки и диети на същите (или други; или постоянни) периоди. Здрав дух в здраво тяло? Така де... постът не е изобретение на християнството. Религиозни лишения е имало още бая по-рано.
Всъщност нямам нищо против постите. Ако някой наистина ги осмисля, нека. Похвално. Те са си полезни - както за пречистване на тялото, така и за каляване на духа и ума. Просто за мен оправдаването им с религиозни аргументи е несъстоятелно.

Не бе, Нора, за друго става дума. Отвори някой форум за диети и ще видиш, че неизменно около постите се създава тема, в която мацките си обсъждат колко са свалили и т.н.т. Ей това ама хич не го разбирам - каква е целта на постите? Да влезеш в 36ти размер, или да се пречистиш (в някакъв по-абстрактен смисъл)? И съм много против това, но го казвам от позицията на вярваща и виждам по-дълбок смисъл в този акт.
Колкото до онова, което Боромир изтъкна - струва ми се, че той също е прав до известна степен, но съм по-склонна да заключа, че не е нужно да постиш, за да си вярващ, но трябва да си вярващ, за да постиш. Иначе си вегетарианец/веган/тревопасно/диетуващ. Лично и категорично мнение. А дали ще постиш, или не (ако си вярващ), е въпрос на личен избор, нужда и тълкуване.

Не следя дискусии на гладуващи кифли. Не съм компетентна. Но подозирам, че те все пак не са представителна извадка. А и да са - не е това единствената концепция, която са изкривили по своему. Ениуей, чудя ти се как изобщо си попаднала на тази тенденция. Явно не съм знаела, че си толкова вярваща.

В случая става дума по-скоро за съвпадение. Едно време (още преди въпросната година, в която спазвах постите) разучавах разни диети (не е като да нямах/м нужда) и ми направи впечатление, че разни кифли (в поне 2 форума - за толкова си спомням категорично) обсъждат постите като средство за сваляне на килограми. Тук-там се появяваше някое плахо гласче, опитващо се да обясни, че не им е това идеята, ама...
А дали съм вярваща или не... никога не съм смятала за необходимо да бия барабан по тоя въпрос и да си изтъквам "християнските добродетели" (сещаш се ). Но е факт, че наличието на подобни теми във форуми за отслабване ме бъгва.