Синът ми се представи мн.добре в кандидатстудентската кампания. Приет е в желана специалност и пр. Т.е. не се включих за да се оплаквам.
Но питам: Считате ли за нормално да се поставя толкова тесен вход на висшето образование? За критериите на оценяване - нямам думи, но това е отделна болезнена тема. Не стимулира ли усложненият прием в българските ВУЗ по-голяма част от завършващите езикови училища (а те са огромна част) да кандидатствуват в чужбина, където приемът е по-лесен. По този начин децата на нацията заминават в чужбина. Вярно е, там завършването е по-трудно, но колко от тях се връщат?
Не стимулира ли системата за прием в българските ВУЗ емиграцията?. Не може ли трудността да се измести от приема, към обучението, изпитите и пр. Т.е. да има стимул децата ни да останат в България. Да са в час с проблемите на страната и по-рано да се включват в решаването им.
Искам бъдещите ми внуци да са българчета, а не американчета, германчета и пр.

Аз също кандидатствах тази година и за моя голяма радост успях да вляза точно там, където най-много желаех
Кандидатствах само с математика и моето лично мнение е,че тенденциите в повечето университети през последните години са да дават все по-лесни задачи,но за съжаление навсякъде процента на 2-ките бяха около 20-30%,а на отличните оценки едва десетина процента..Според мен големи проблеми има и в Средното Образование - просто учениците нямат желание и стимул да учат.
Емиграцията е налице и това е ясно за всички.Само че според мен тя се дължи предимно на икономически фактори и на нивото на образованието в чужбина.Когато дипломите на българските университети бъдат световно признати, а не са просто една хартийка, тогава повече млади хора ще имат стимул да останат и да учат в родината си.
Иначе и аз си падам патриот..ама за жалост това е положението в България

Вярно, че приемните изпити по някои предмети са доста усложнени, но не със сигурна, че точно заради това много хора кандидатстват за чужбина. Може би по-скоро ги привлича качественото и добре организирано образование там, както и добрите възможности за професионална реализация. Според мен много по-голям проблем в България е това, че не се съобразява броя на приетите хора в дадена специалност с нуждите на трудовия пазар. Аз лично познавам хора, които са завършили престижни специалности и след това не могат да си намерят работа или в най-добрия случай не работят по специалността си. Със сигурност много неща трябва да се реформират в нашата образователна система

larsy съгласен съм напълно с твоето мнение
и аз исках да кажа нещо такова..само че не ми се удаде напълно

Anislav: Казва се "удаде", а не "отдаде". "Отдаде" е с различно значение. Една девойка може да се "отдаде" на възлюбения си, примерно. Но това са други въпроси... )

Майка: Честно казано, не разбирам какво конкретно те е притеснило. Не уточняваш. Не мисля, че приемните изпити са чак пък толкова невероятно сложни - да не би в чужбина да са лесни? Е, предполагам, че зависи и от изпита, но 40-50% двойки на изпит по литература или история си е съвсем в реда на нещата, според мен. Не може с едно есе и - хоп! - в университета. Освен това, откакто влязох в СУ и направих паралелно сравнение с езиковата гимназия, където бях преди, мога да ти кажа, че на 90% от бившите ми съученици въобще не им е мястото в СУ. Не са на нужното ниво. Това и синът ти ще го забележи скоро, надявам се.

Larsy: Особен аватар имаш. Чак ме плаши. Не стига че Big Brother ме гледа от всеки плакат по улиците, ами сега и в Интернет ме наблюдават. )

Iskam samo da kaja neshto otnosno izpitite po literatura i 2kite...... spored men rezultatite ot tezi izpiti mnogo dobre pokazwat na kakwo niwo sme w momenta.. ogromna chast ot horata na nashata wyzrast ne mogat da pishat prawilno.. i postoqnno se ubejdawame w towa... zatowa izobshto ne e iznenadwashto che ima tolkowa mnogo 2ki po literatura primerno..

Horata zaminawat za chujbina, a dori ne znaqt da pishat na sobstweniq si ezik..

Подкрепям мнението ти. Според мен е добре, че вузовете се опитват да филтрират студентите и на база правопис. Това се прави и в другите страни.
А понякога ме ядосва това при нас...езикът ни не е с такива особености като английският spelling. !@#!$не е толкова сложен правописът ни, че да не могат толкова милиони да го научат. Понякога ми се иска да изкряскам на някои дебили "седни си на задника и се научи да пишеш правилно на собствения си език". Ама не им го кряскам Щото едва ли си струва, пък още не съм учителка;)

(номерацията е от мен:))

Здравей, Майка

1. Да. Считам за напълно нормално изпитите за ВУЗ да са трудни и не лесни за масовия мераклия. Ти казваш, че се поставя тесен вход на висшето образование - не си права ама хич. Тесен щеше да е, ако обявените места за прием бяха много малко или никакви. Входът си е широк, има места. За някои специалности има и твърде много места. Това, че изпитите са трудни, не означава тесен вход.

Означава, че населението трябва да си повиши нивото, а не да иска ВУЗ-овете да си смъкнат нивото заради него. Означава, че ВУЗ-овете имат себеуважение все още. Знам, че разбираш какво имам предвид, особено след като детето ти е прието. Той самият ще оцени това, че системата е взискателна.

2. Не мисля, че емиграцията е заради лесни изпити в чужбина и трудни тук. Напротив, изпитите и в чужбина са трудни, и конкуренцията е доста по-голяма (кандидатстват хора от целия свят наравно с теб). Хората заминават, защото се надяват на по-добра реализация след това.

3. С третото съм напълно съгласна.

[quote="Майка"]
1.Не стимулира ли усложненият прием в българските ВУЗ по-голяма част от завършващите езикови училища (а те са огромна част) да кандидатствуват в чужбина, където приемът е по-лесен. По този начин децата на нацията заминават в чужбина.

2.Искам бъдещите ми внуци да са българчета, а не американчета, германчета и пр.

1.Наистина има места в чужбина, където те приемат само по документи и в това всъщност се изразява лесността на прием. А след това? Ако ги няма мама и татко да ти плащат всичко, хич не е лесно. Работиш, миейки чиниите на някого си. Не смятам, че трябва хората да се заблуждават, че да учиш в чужбина е по-лесно само заради приема. По-добре е тук да си скъсаш ******* от учене, отколкото там от работа, за да можеш да ядеш. След това, ако си достатъчно добър специалист, където и да си завършил, всеки ще иска да работиш при и за него.
2. И аз съм напълно съгласна с това.

"След това, ако си достатъчно добър специалист, където и да си завършил, всеки ще иска да работиш при и за него. "

Много бих се радвала, ако е така. Това е целта.

Това е интересна тема и бих искала и аз да изразя мнение. Донякъде разбирам какво иска да каже Майка, но от друга страна съм съгласна със всички, който са изказали мнение след нея.

Та така. Според мен в България входът за образование си е напълно нормален. Ако всеки можеше да влезе в университет без да се подготви какъв щеше да е смисълът? И критериите на оценяване са си доста добри като се вземе предвид общата ситуация. Все пак е трудно да се измислят критерии,който да не са в ущърб на никого,това си е почти невъзможно.

От друга страна стои въпросът за кандидатстването в чужбина.Главно той ме заинтересува в тази тема,честно казано, защото имам опит с него. Самата аз се пробвах, от една страна защото ми беше любопитно, и от друга, защото бях привлечена от различните възможности,които ти се предлагат, когато учиш в чужбина. Пробвах се в няколко американски колежа и опитът ми е следният. Първо-изпитите не са по-лесни от тези, които полагаме тук, в България, даже в някои отношения са по-трудни, защото там не се предава абсолютно същият материал както тук и се предава по различен начин. Това че изпитите са под формата на тест далеч не ги прави по-лесни. Второ дори да изкараш много добър резултат на тези изпити пак могат да не те приемат, ако нямаш съответните пари. За пълна стипендия, която всички гонят трябва да имаш не много добри, а отлични резултати, които в повечето случаи се постигат с различни методи на лъжене на системата, най-вече от учещите в Американският колеж в София. Била съм свидетел как те казват на някой от провинцията(и аз съм от провинцията,но пък определено си се гордея с това)да стане от мястото си, за да може да седне техен приятел. Така един решава само математическата част на изпита,а другият се занимава с частта по английски. Какви са резултатите-отлични, разбира се! В Америка всичко е основано на парите. Затова тези, които имат пари да си платят обучението влизат с ниски резултати, а тези, които не могат трябва да се мъчат да постигнат невъзможното. Ако нямаш пари, няма как да се надяваш и на кой знае какво отношение към теб от страна на богатите и "перфектни" американци. Трето, дори да те приемат може да се наложи да изнамериш отнякъде някакви пари, за да се запишеш все пак. Най-малката сума е 6000$. Аз имах тази възможност, но я отказах, защото вече бях решила, че искам да уча в Булгария, където със сигурност, когато ме приемат гледат само резултатите ми от изпитите, а не само твърдят, че есетата и резултатите са важни, а всъщност са важни само парите. На образователната система в България това със сигурност не й куца-тук ако си умен и си изкараш съответната оценка на изпитите влизаш при всички случаи, докато в САЩ е възможно да не те приемат за сметка на някой по-богат.

Аз съм патриот и се гордея, че останах в страната си и, че разбрах всичко това за ученето в чужбина и то от личен опит. Оказа се, че оставайки тук все пак направих правилният избор, защото на изпита по английски изкарах подходящата оценка и влязох в първото си желание-скандинавистика, нещо, което исках да уча още от девети клас.Така че мисля, че е крайно време и нашите дипломи да бъдат признати навсякъде по света, за да няма толкова млади българи решили да отидат да учат в чужбина и да останат. Държавата ни е достатъчно хубава, нуждае се само от малко помощ и добро управление, което за жалост не е толкова лесно за постигане.

Night_Wolf сигурно така седят нещата за американските колежи..но за разни източно германски (примерно) университети нещата май са коренно различни и като че ли там наистина се влиза по-лесно (имам някакви такива наблюдения)

леле това все едно аз съм го писала



Night_Wolf, а за немските колежи и аз наблюдавах как куцо и сакато приемат... кво правят там не знам. Но тяхна работа.

Само да кажа, че много мои познати влязоха да учат в САЩ (ivy League при това), по съвсем честен път, защото знам, че не са толкова богати, че да изместят някого заради пари. Така че не е толкова невъзможно. Трудно е, но хората като си положиха усилия и го направиха. Без да са някакви гении. (И мисля, нормално е да е трудно).

Но думите ти , които цитирах, подкрепям напълно.

За влизането в Германия съм съгласна-там наистина е по-лесно, защото е или само с TOEFL или по диплома, ако си по английската програма. Друг е въпросът, че после ще ти се наложи да работиш нелегално и т.н. Въобще не е толкова лесно,колкото повечето,които заминават си мислят.

Към Winyan. Да,знам че има и такива,които са приети в много престижни университети без да лъжат и да са богати. И аз имам няколко такива познати. Просто исках да кажа, че по-голямата част са приети или, защото могат да си платят или защото са си помогнали. Иначе вярвам,че тези неща опират до късмет и най-вече съдба. Ако ти е писано да те приемат значи така и ще стане. По принцип вярвам, че ти се случва това,което е най-добро и подходящо за теб и искрено се радвам за тези успели да влезат в наистина престижни американски колежи и университети и им желая много успехи, но много би ми се искало да ги видя да учат в България, защото тук образованието е също толкова добро. За себе си мога да кажа,че съм доволна, че съм тук, че съм приета там,където исках и се надявам, че ми предстои приятно или поне интересно следване.

Ами според мен германците са си напълно прави!В крайна сметка там корупцията не процъфтява както в БГ, така че хората не си купуват изпитите под път и над път.От което логично следва че ако си некадърен си отиваш доста скоро.Лесно приемат, но и лесно "гонят", а не като тука приемат те и после купони, пиене, учиш оттук-оттам и дето се вика 1 магаре да вържеш ще изкара.В крайна сметка, когато приема ти( а следователно и цялото ти следване) зависят само от 1 изпит, случайните фактори влияят прекалено много. Човек трябва да се доказва непрекъснато. Аз съм на мнение, че критериите за прием трябва да са изкуствено занижени, но в последствие да речем 50 % от хората да отпадат. Конкуренцията стимулира! Но за целта трябва изпитите да са абсолютно анонимни, но... далеч сме май от тези стандарти. Чърчил беше казал нещо подобно, че демокрацията не е хубава, но нищо по-добро не е измислено досега. Така че не си и въобразявам , че всички ще споделяме 1 и също мнение.