marchelle написа:
ох направо съм...speachless...на този изпит заложих изцяло на себе си..и явно "аз" не съм се харесала..
на мен още след изпита ми казаха,че есето ми няма да бъде оценено както аз искам...какво да направя като не съм от тези дето пишат за чудни градинки,пойни птички,духовния свят на индивида през 21 век и прочие...аз си писах за това как хората обикалят моловете като едните пълнят кошниците,а другите само по някой друг парцал от "примоциите".за това как колкото и да обикаляш,бързаш да се прибереш,че картофите чакат прекопаване...ако някой има някакви съвети да дава..моля чувствайте се свободни...на следващия изпит и аз залагам на Много нестандартното и ще пропусна сипването на огън и жупел по политици,здравеопазване и прочие...
Mда, от тона и намеците ти усетих препрадките към моето есе. Тънкото заяждане някак си спря да ти се получава след първия пост. Но да, предполагам, че тоталната нравствена деградация на индивида, икономическото значение на моловете за страна, появяването им като гъби след дъжд, рушенето на тепета, унищожаването на природата, заместването на излетите в гора с разходки в мола и манталитета на българина, който си мисли, че връх "Мола" е лобното място на Христо Ботев (заключението ми е истинска история, който иска - давам линк към клипа), са доста по-маловажни от промоциите на парцалки и картофите, за които ти си писала. Заяждането ти в последните няколко поста беше излишно. Може да сме писали "разкази", но не сме си измисляли фантастични истории "като на Спилбърг". Просто сме представили идеите си по малко по-различен начин. Да не се мислиш, че нещо съм си измислял в моето есе? Просто вкарах нещата малко по-напред в бъдещето и хиперболизирах
реални и сегашни проблеми. Като изключим духовната деградация и унищожаването на природата, писах за икономическата "стабилност" на страната, за корупцията, "сипах огън и жупел" по политиците, говорих за здравеопазването, за образователната система, за международната война, правих прерадки към действителни случки, събития, книги, дори музикални албуми. Просто не седнах да го пиша като "сухо есе", а го разказах по един малко по-увлекателен, за мен лично, начин. Не си въобразявай, че съм писал за "сладкопойните птички", че съм писал някакъв фантастичен разказ или приказка. Не. Аз самият въобще не бях доволен от това, което написах, и казано честно все още не съм, защото на теория може да звучи добре, но реализацията ми беше дъното. Всъщност единственото, което ми хареса в собственото ми есе беше следното изречение "Днес 100-те национални обекта, са се превърнали в 100-те национални молна". Аз самият бях страшно приятно изненадан от оценката си. Така че спри да обвиняваш проверяващите и да се заяждаш с хората, които имат по-различна представа за това "есе" от теб, ами си мисли как ще изкараш по-висока оценка на редовния. Само за справка ще ти спомена, че познавам хора от миналите години писали адски стереотипно есе, но с идеи и с креативност, имащи оценка над 5.50. Така че, както каза някой по-горе, не е важен формата - важно е това, което се опитваш да кажеш и начина по който го казваш.
Успех.
@G.Gerasimov
Абре, според теб 'шъ ни стигнат ли ти'ъ оценки, за да влезем или трябва да ходим и на редовния?