евала...точно това се има предвид

Поради една единствена причина- няма пари за чужбина

Защото родителите ми категорично не искат да ме пускат в чужбина. Била съм много малка и неопитна да се оправям сама....Затова поне си избрах специалност, която е призната в Европа и мога да си продължа обучението в някоя друга страна "като порасна"

мен пък не ми се учи в чужбина въпрос на предпочитание

Тъпото в случая е,че се е насадило мнението,че в чужбина всичко е "цветя и рози" и който отиде там задължително преуспява и получава по добро образование...а финансовата и сихологическата страна никой не я отчита.Младеж от средностатистическо семейство трябва да работи и да учи паралелно,а в чужбина взимат подобни индивиди само на най-мизерните длъжности.Друг е въпросът,че всички те имат за изтривалка,особено в Швабско.Е да,който не полудее и успее да издържи,завършва в чужбина и....се връща да работи в България с потрошени нерви,разстроено здраве и куп други "предимства".Струва ли си

по ред причини:
1. не ми се учеше в Германия, защото не ми харесват манталитета, немците и българите там
2. не виждам смисъл да уча немско право, каот не възнамерявам да живея в Германия и искам да практикувам тук
3. нямаше пари и реално никога не е стояло като сериозна алтернатива
4. тук студентския живот е по-готини и по-истински студентски живот
5. ми просто ни ща пък, и тва е

Искам да се развивам в България! Искам да направя кариера и да бъда полезна в България! Вярвам, че когато един човек е способен и решен, може да успее, независимо от много неща. Никога не ме е изкушавало следването в друга страна. Не искам да засегна никого, но за мен това е изборът на слабите хора или просто такива, които искат да преживеят повече емоции. Може да греша, но съм се наслушала на безумни изказвания за българското образование и както казва Старк, всички имат някаква невероятно погрешна представа за "чужбината". Другото нещо е, че ако нямаш контакти, каквито се създават в съответните области по време на следването, когато се върнеш в България да работиш, трябва да почнеш от нулата. Според мен е грешно схващането, че - видиш ли - някой си е учил в чужбина и дипломата му е суперска и ще разбие всякаква конкуренция. Не малък брой работодатели предпочитат човек с опит и контакти, отколкото такъв с диплома от някое немско селце, например.
Може би съм крайна, но не приемам това да се предадеш, без дори да си опитал. Всеки има право на избор, разбира се. Моят е - СУ и България.
А и предпочитам да карам стаж, отколкото да работя на 3 места като чистачка, продавачка и т.н, ако, да речем, родителите ми нямат възможност да плащат образованието ми в чужбина.
От друга страна - признавам курсовете за по няколко месеца, като например в Шефилд, където хем учиш език, хем караш магистратура, но това е удоволствие, което малко хора могат да си позволят.

Като цяло съм съгласна, че контактите, които успяваш да създадеш тук...са един огромен плюс в по-нататъшното ти професионално развитие.
Но следването в !признатите! университети по Света е възможност, която не трябва да се изпуска, ако съдбата ти я поднесе. Балансираният вариант е Бакалавър - тук, Магистър - "там".
Проблемът на Б-я е, че не позволява на студентите си да се развиват в повече и различни посоки. Дори като чистачка или сервитьорка в Германия, например, хората изкарват достатъчно пари за да се издържат, да пътуват...без това да оказва отрицателно влияние в/у следването им.

Един съвет: Плюсът никога не е само +, както и минусът. Двете крайности "абсолютно ДА" и "абсолютно ПРОТИВ" са просто глупави...

Сигурно...Една моя съученичка мечтаеше да следва в Германия,учи години немски, потроши всичките си услилия за тази си мечта и я приеха...И сега разбирам, че се била върнала, понеже не и харесало, не било тва, което очаквала, било много тежко и т.н... И кандидатствала наново тук и сега както разбирам е приета нещо в СУ...Така че е безкрайно относително това кое е по-добро, наистина...
Друг е въпросът, че у нас навсякъде пада нивото, дори и в СУ, не бива да се отрича, а да се вземат бързи мерки...

Съгласна съм с теб и знам, че съм изтъкнала предимно отрицателните страни, но това не означава, че не си давам сметка за положителните.
Признати университети -да, но това е изключително рядка възможност.
За парите и екскурзиите - повечето ми познати и приятели, които учат в чужбина (Германия предимно), не смогват да ходят на работа и да следват, още по-малко да пътуват. Една близка моя приятелка продава сладолед, когато е свободна от упражнения и изпити. Парите й стигат за най-елементарни нужди. Ако не бяха родителите й, които я издържат, не знам как би се справила.
Съгласна съм също за възможностите за развитие, за което споменаваш, затова съм намерила едно решение за себе си - курсове.

Тук ме разсмя.
Съчуствай на мен - човекът с диплома от селце, който е започнал от нулата, защото няма контакти, но му предлагат все големи заплати.
И няма да бачкам, докато не ми предложат 6000.

Хмм.. не знам къде си завършила. Хубаво е, че имаш добро самочувствие и късмет. И никак не ти съчувствам, браво на теб!
Това си е моето мнение и моето виждане. А ти си едно много приятно изключение:)

колкото повече, толкова по-добре май...

И аз не казвам, че като отидеш да учиш в чужбина си уреждаш живота едва ли не...пълна заблуда е някой да си мисли така. Напротив, там за да станеш някакъв е нужно да си скъсаш задника от учене, но поне знаеш, че като завършиш ще си полезен на обществото и работата ти ще се цени. Ето това за мене е най-големият плюс на следването в чужбина!

Пари няма за чужбина.... всъщност в СУ си е супер, мерак да имаш само, в чужбина едва ли има какво повече да научиш !!!