И както винаги Нора е много права Гласувам с две ръце и два крака за директния подход. Всъщност, все тая ми е. Ако опира наистина само до секс поне де. И да ме отреже някой, винаги ще има достатъчно навити. Да си жена е огромно предимство

Глупости. Дали си жена или мъж е все тая.
Има значение дали си тъпо парче и как се държиш с (потенциалния) партньор - за секс и за нещо повече. Това, че нас жените винаги ни огрява е произтекло от предразсъдъците, че нас ни огрява винаги когато да пожелаем; а пък мъжете, видиш ли, винаги искат секс, т.е. по-често от нас. И колко неравностойно било това. Ние сме фригидни и правим секс ей така, от нас да мине, а пък мъж без секс е на умирачка. Познавам много мъже, които си търсят лигнята и неангажиращия флирт без да тичат към кревата. Познавам и жени, на които не им се занимава с хора, които го дават по протокол и се отегчават, ако не ги завлечеш до леглото бързо-бързо. Обзалагам се, че и ти познаваш такива, Вал.
Проблемът с отрязването идва когато си избереш човек, за който не си убеден дали ти пасва като тип поведение (даже изобщо не стигам до характера, макар че е свързан). И в един хубав момент осъзнаваш, че не знаеш какво ти казва другия, не знаеш какво да правиш с него и в крайна сметка каквото и да правиш, все е зле. Хората нямат емоционална интелигентност не при късането, а при обвъзването, що се отнася до ... only. При някои не само. Затова смесените сигнали са ку...кленски номера и "право куме в Очи" рулира. И не се получават бисери по улиците и дискотеките и пр., скандали на публични места, кръшкане и безкрайна агония.
Като си разочарован и/или закъсал и искаш да ти се обърне внимание всичко що хвърчи се яде и всичко, дето няма топки се е*е. Ми не става така. Харесваш си някого с недвусмислено ясни намерения и си решаваш въпроса. Може да не е интересно, ама после като гоним трудното и дивото, всички ревем. Няма угодия. Като ти падне някой в полезрението, обезателно трябва да е ДА, че шамар да е, ама аванта да е. Ако някой се сърди, че не се получават нещата, негов проблем; ако се промени тотално, за да е в унисон с другия, значи е плазмодий (Ефо, не към теб ). Точка. Насила хубост не става. Ама е друго като има кой да те съжали.

Сори за хейтърския пост, имам да уча.

Принципно е така Но по мои наблюдения могат да се направят някои общи обобщения в конкретния случай. Изключения винаги ще има, но като цяло не можеш да ме разубедиш, че мъжете не са по-лесни от жените...


Знаем си стоката Но все пак това не се ли дължи донякъде на факта, че за тези хора сексът е наистина важен и просто няма смисъл да губят много време с някой, ако в края на краищата той се окаже пълен провал в леглото? Наричам го реализъм


Оооо, don't even get me started here...
Иначе мен не ме плаши това да кажа на някого, че не искам да излизаме повече / го виждам вече / и т.н. Плаши ме това как ще реагира, защото имам фобия от драмата. Мен като ме отрежат, колкото и да ми е неприятно, го приемам веднага и го преживявам тихо и без сцени, обвинения и ореваване на цялото интернет пространство. Но има хора, които са ужасно показни, както и такива, които просто не се отказват, и накрая преди да се усетиш се случва бившият ти да прекара часове пред външната ти врата и направо не ти се излиза от вас

Значи привличаш кофти мъже, щом се връзват на толкова дребнави глупости. Не че и на мен не са ми се случвали такива драми. Просто съм на мнение, че ако се познаваш относително добре, не е толкова трудно да си хванеш разбран човек, с който ще си общувате човечно и няма да се вкарвате в излишни филми. Независимо дали е за единия секс или за нещо повече. С годините и опита се научава.
Аз, например, съм се хвърляла в цели връзки, които още преди да започнат, знам, че са обречени. Но това е моята правилна/погрешна преценка и точка. После си търпя драмите. Не съм доволна, фуча и се зъбя на хората, които ми се мешат и знам, че рано или късно отминава. И не съжалявам за нито един избор до ден днешен. Ако някому е криво, че нещата са приключили - негова си работа.

Аз съм много далече от това да твърдя, че сексът не е важен или да съдя жените, за които е приоритет. Даже до голяма степен се считам за такава. Но това, че демонстративното поведение на мъжете и жените е съобразено с еди-какви-си стереотипи вкоренени от векове не значи, че реалното съотношение на "благопристойните девойки" и "развратните мъже" е същото. Просто предразсъдъците дават удобство.
Ама сега е модерно да си out of the box и като се държиш подвеждащо, получаваш съответните реакции. Ако сбъркаш - за теб си е: хем ти досаждат, хем си лошият/лошата, понеже не умееш (и/или не дръзваш) да наречеш нещата с истинските им имена. Тежко му на който ти се върже. Ама това пак си е негов гаф. Не е противозаконно да си тъп, но щом си носиш пропуските и дефектите, патиш си ги.
Като си перде пак пречиш на разни хора, но какво пък. Твоя е преценката за чие мнение и одобрение се бориш.

Реализъм. Няма такава утопия всички да са доволни, щастливи, да не се карат и да си общуват на всички нива.

Изобщо не е вярно, че само мъжете ги режат гадно. Колко момичета съм виждала и чувала да се излагат, почти просейки нечие внимание... Въпрос на самоуважение е да се държиш на положение и да знаеш кога да направиш жест към даден човек и кога да кажеш "Върви си!" - не е нещо, с което се раждаш. Учиш се, обикновено от грешките си. И прощаваш на хората за техните. Ако си мислиш, че си толкова добър как така аджеба си се хванал с комуникативен и емоционален идиот?

Норче, как пък веднъж не успях да съм на различно мнение от твоето? Хай фаааайв!