Арт-протест - 26 май 2011: http://www.youtube.com/watch?v=sAncJIuZw7E

http://priziv.org/index.php?option=com_ ... 9&Itemid=1

Образованието НЕ е стока!
Университетът НЕ е пазар!
Ние НЕ сме купувачи!



За поредна година таксите ни скочиха. Този път решиха, че можем да плащаме до 100 лв отгоре. Противно на логиката, доходите падат, а цените растат. Все повече студенти отпадат от университетите, защото не могат да плащат. Качеството на образованието пък, е обратно пропорционално на нарастването на таксите. С всяка година то пада, а плащаме все повече. Държавата орязва парите за висше образование, а ректорите искат от нас ние да покрием липсващото с таксите ни. Колко е дълбок джобът ни? Колко можем да платим за нещо, което ни се полага по право? На колко места трябва да работи един студент, за да се издържа и колко години трябва да изплаща обучението си? Ще позволим ли да се отнасят с нас като с потребители в магазин - отиваш на касата, плащаш дължимото и получаваш диплома срещу това?

НЕ НА ТАКСИТЕ!

ДА НА ОБЩОДОСТЪПНОТО ОБРАЗОВАНИЕ!

http://priziv.org/index.php?option=com_ ... 8&Itemid=1

Съобщение за проведената студентска среща (17 май)

На 17 май се проведе студентска среща по повод новото покачване на таксите в Софийския университет. Там бяха разисквани въпроси относно вредата на това повишение, заради което се реши да се вземат мерки в идната седмица. Орязването засяга всички студенти и е държавна политика, чиято цел е елиминиране на грамотните хора в България.

http://priziv.org/index.php?option=com_ ... 7&Itemid=1

Поканата важи само за противниците на покачването на таксите

А бе призив, нали от седмица се знае, че на 18-ти (цял ден преди 17-ти...) има Студентка Асамблея, където ще се изказват всички присъстващи студенти. Защо тогава се прави втора дискусия... ден преди Асамблеята?
Смешна работа е цялата ситуацията около студентските "организации" и Вие с право го доказвате с тази дискусия ден преди асамблеята.

Едното не противоречи на другото. И не ми говори на "бе".

Да бе да, не противоречи... Както вие обичате да се изказвате, това си прилича точно на подривна дейност :--)
Лично аз нямам нищо общо с Асамблеята, дори няма да присъствам на нито една от двете срещи, но тая ситуацията смърди отново на показност: "Дай да покажем на студентите, че правим нещо и най-важното - че ние го правим"...
Асамблеята нали е замислена като платформа, където всички студенти да се изказват, както СС , така и другите студентски организации, като дори модераторите да бъдат избирани от самите присъстващи.

Не знам какъв Вие е поривът да се организира тая дискусия точно ден преди асамблеята, след като на нея ще имате право да изкажете мнението си. От възможностите, които оставят като мотив за дискусия са изказаното по-горе: показност.
Разбира се, тя не винаги носи отрицателно определения и тук бих казал, че не е, защото е нужно студентите да разбират, че съществуват студентски организации, макар в тях мнозинството да не са студенти.

На тази асамблея всеки ще си изкаже мнението - хубаво. И ние ще го направим. А във вторник ще се обсъжда специално проблемът с таксите. Какви показности, какви пет лева? Ако искахме да правим сечено на асамблеята, щяхме да организираме дискусията също в сряда. Напротив, специално сме се съобразили с грандиозното събитие в сряда и правим нашето във вторник.

"Ако искахме да правим сечено на асамблеята, щяхме да организираме дискусията също в сряда"

Е, но тогава трябваше дискусията да е рано сутринта, за да бъде преди асамблеята (13 часа) :D:D

Човек би си помислил,че тук има някаква страшна конспирация
От това, което прочетох на обявата за срещата на Асамблеята,изглежда,че ще се обсъжда широк кръг от теми - таксите, забавянето на евростипендиите, проблемите с администрацията. Това е хубаво - наистина е важно студентите да сме активни, да спорим и разсъждаваме по въпроси,които ни засягат.
Дискусията на Призив е конкретно за таксите и по-точно цели да събере хората,които не са съгласни с тяхното повишаване,както и да се обсъдят ответни действия. По-насочена е и не може да се приеме за саботаж. Глупаво е да се заяждаме за датите,тъй като нищо не пречи човек да иде и на по-широката, и на по-тясната дискусия,ако съвпада с вижданията му =) Защо, когато е необходимо да не сме апатични към случващото се, са проблем две дискусии една след друга? С говорене проблемите се избристят

Да. Но с много говорене се разводняват.

Иначе не става дума за конспирация, а за задоволяване на его. Все пак нали главната цел на Призив е безплатното образование и няма начин да не организират дискусия за покачването именно на таксите.
За мен изборът за дата не е удачен и лесно би се получило следното раздробяване: Х студенти отиват на дискусията във вторник и У студенти отиват на асамблеята, а най-удачно е и Х и У да бъдат на едно място, по едно и също време и да обсъждат заедно :--)
Това, разбира се, е моя преценка, която може да бъде опровергана следващата седмица.

"Дискусията на Призив е конкретно за таксите и по-точно цели да събере хората,които не са съгласни с тяхното повишаване"

Мен ми се види много дискриминационно да се канят само студенти, които НЕ одобряват вдигането на таксите. Ква дискусия ще е тогава, всички като са на 1 мнение?

Или тея дето не виждат нищо странно в покачването на таксите и те да си направят Организация и те да се събират и да си говорят? Като ще правите дискусия, направете, а не хвърляйте прах в очите, че ще има дискусия, като сами казвате, че ще има ОТВЕТНИ действия - тва значи ли че спорът в дискусията е вече решен, че таксите са ЗЛО? Кой ще иде да обсъжда тогава, като няма да има опция, всички да одобрят таксите и да приемат действия в полза на ръководството?

Хубаво е студентите да се вълнуват от ставащото и да имат своя позиция. Без значение за какъв проблем иде реч. Но в нашия случай е по-скоро политиканстване на дребно, все едно правите президентска кампания в рамките на 1 село от 30 души. И за кво? Не вярвам ръководството или държавата да слуша студентите, нито да се съобразяват с тях. Справка - предишни подобни кризи. СУ си прави каквото си иска, и най-логичното е да каже "на който не му изнася, да се маха, кандидати за вашите места - бол". Само че никой от "протестиращите" няма смелост да иде да учи другаде, където всичко е наред, щото там няма как да блесне като "водач на съпротивата"

Ако се прочете внимателно (съжалявам, но фб не подържа Bold-ване на текстове) ще се види, че първата асамблея е с тема: "На първата асамблея ще обсъдим ПОРЕДНОТО КАЧВАНЕ НА ТАКСИТЕ и какво искаме и можем да направим по въпроса.". Тя предполага, че е възможно някои колеги да подкрепят повишаването, защото са видели и по-добро качество на услугата примерно.

А вие двамата (феникса и кристо) ще е хубаво да дойдете именно защото имате алтернативно мнение. В крайна сметка целта е да решим всички заедно (дори и да отнема време), а не да организираме партизанска чета.

1. Разбира се, че можем да имаме първокласно образование по доста на брой специалности с 1/2, дори някъде с 1/3 от даваните за тях сега пари. Ако 30 души плащат такси по 500 лв годишно (1/2 от сегашните) по специалност, която не изисква лаборатории, машини и други подобни, то за зали и заплати се падат по (30 х 500 =) 15 000 лв +(30 х 1000 =) 30 000 лв (от държавата) = 45 000 лв на година. Ако сложим 10 преподавателя на по 1000 лв заплата, това са (12 000 х 10 =) 120 000 лв, които ще преподават средно в по пет курса, т.е. ще поддържат към 5 специалности, т.е. за заплати отиват (1/5 х 120 000 =) 24 000 лв. 45 - 24 = 21 000 лева остават от тази специалност. 30 студента колко зали искат и колко администрация е нужна, за да се обучават, че 21 000 лева не им стигат? Още повече че се трудно преподавател взема 1000лв в университет. Внимание! Реално за тия 30 студента се дават два пъти повече пари сега, което значи, че можем да си позволим да поддържаме 5 специалности с по 30 студента и с 10 преподавателя общо, които да са на заплати по 2000лв, или ако искате да се борим с безработицата - 20 преподавателя по 1000 лв заплати. При това остават 42 000 лв за зали и администрация, падащи се на 30 студента! При тия обстоятелства парите са крайно недостатъчни.
Нормално е правителството да си прави такива сметки и да недоволства. Но има и друг факт - България е капиталистическа държава и това устройство гарантира огромни загуби. Нека видим само един-два проблема, водещи до големи загуби.
2. Работата с "пакети" или "модули". Първият случай е съвсем прост - имаш нужда от Х, но то идва пакетно с Y и Z. Няма как - купуваш пакета, използваш Х и изхвърляш или не използваш останалото.
Другия случай ще онагледя с пример от автомобилостроенето - поврежда се малка част в колата ти, но е финансово по-изгодно да се смени целия готов модул, в който частта участва, отколкото да се плаща труд за пълното разглобяване, почистване, смазване, сглобяване и балансиране, които изиксват смяната на малката частица. Миниатюрна повреда води до изхвърлянето на голямо количество ценен материал. Плюсът като цяло е, че се печели време. Това означава, че по-голям брой автомобили могат да бъдат поправени за единица време. Това е в хармония с модерното автомобилостроене, което прави колите все по-малко надеждни. Лошото е, че металът се топи при висока температура, което поглъща много енергия, което води до нужда от енергия, което води до производство на енергия, което води до замърсяване на околната среда. Освен това покрай производствения процес се цапа допълнително. От всичко това едрите риби и големите инкономики печелят, а всичко покрай тях страда - хората имат некачествени, чупливи и свръхоскъпени коли; животните - унищожени хабитати.
Как се работи в университета? Както в ситуацията с колите и тук имаме некачествено, "дефектиращо" и свръхоскъпено образование. Нека си припомним и първия случай с "пакетирането" на услугите - учим купища простотии, защото идват в пакет с важното (често единственото важно се оказва дипломата). Щом се развива по същия начин и страда от същите проблеми като автомобилостроенето, защо да не намерим общи черти, за да разберем по-добре ситуацията? Веднага можем да видим, че и в университета имат склонности да сменят цели курсове вместо да търсят малката дефектирала частица вътре в учебния план и начина му на преподаване. Колко повече труд и ресурси поглъща изготвянето на нов курс, който да замени стария? Много повече, но спестява време и усилия на онзи, който иска промяната, защото за него е достатъчно да каже "да се махне", защото ако трябва да каже "да се промени", ще го попитат "какво значи това?". А той нали е шеф - разбира се, че няма да си създава сам "излишна" работа.
По същия начин стоят нещата и с изпитването - вместо да се подобрява самият метод, той бива сменян. Така например едно устно изпитване ще бъде сменено с тестово, после тестът ще бъде променен някак цялостно по образец от друг университет и въртележките ще са безкрайни. Така само се прахосва опит, защото както и от премахнатите стари курсове, така и от заменените форми на изпитване няма да се извлече поука. Това е така именно защото те се заменят бързо и не се оставят да еволюират, да бъдат обработвани и преосмисляни. Отново и отново се трансформира една система, която претендира, че старостта й носи традиция, но вътре в структурите й се изхвърлят години труд на вятъра, защото имало "нов метод", който бил "по-успешен". Само не се споменава, че е по-упешен в някоя коренно различна от България държава.
3. Друг проблем в капиталистическите (и не само) държави са супервайзерите и инспекторите. Една работа се върши от един човек, но на друг се плаща да проверява как първият се справя. Това почти удволява разходите на ресурси, защото самият работещ мисли как да се "оправи" със супервайзерите си. Вместо съсредоточен върху работата си и зависещ от нейното качество, човекът е зависим от отношенията си с проверяващия, който е субективен фактор. Още повече, че навсякъде тази система произвежда корупция. Нека си представим рибар, който лови в забранен период и инспектор, който го хваща. Логически, или рибарят ще понесе наказателна отговорност, или ще даде рушвет. В първия случай и двамата са прецакани, защото един съвестен инспектор ще получава редовни заплахи и може "да го отнесе", а във втория случай и двамата са ОК. Как по-точно тази система е добре замислена?
Нима в образованието е по-различна системата? Нима няма естествено регулираща се система, която да би могла да работи на мястото на тази? Има, разбира се, но кой иска да работи в система, в която не може да краде? Та нали самите тези, които я поддържат я и ограбват?
4. И тук идва недоволството на бедните хора. По принцип пропуските на капитализма не се забелязват, защото философите имат навика да сравняват това държавно устройство със социализма и да наричат социализма комунизъм, а него на свой ред - тоталитаризъм. Така, плашейки хората, те всяват идеята "абе капитализмът си е добре". Да, ама не е добре, защото се получават тези огромни проблеми, които няма шанс при това устройство да се преборят. Да търсиш справедливост в такава държава е "мисията невъзможна".
Няма как един университет да е чужд на корупцията, ако е зависим от една капиталистическа държава, която има интерес само и единствено от движение на пари и стоки. Всеки университет в България автоматично се превръща в елемент от добре смазана машина за завъртане на оборотни пари. И в СУ преминават много пари и се усвояват по едни или други проекти. "Пред очите" на студентите се въртят милиони, но те не достигат до самите тях. Може би ако в СУ се въртяха милярди, до студентите щяха да достигат милиони, което макар и само 1/1000, щеше да е достатъчно никой да не протестира. Дори и тогава - нима несправедливостта щеше да е по-малка? Нима тази прахосническа организация, която наричаме свое държавно устройство, може да ни се харесва, ако просто увеличим тук-там парите за едно и друго? И големият въпрос - а за кое да намалим парите?
5. Идеологически погледнато образователната ни система е лош хаос. Няма единна позиция по кой да е от важните въпроси. Примерно - щом образованието служи не само за предаване на знание, но също така и за възпитание, как по-точно можем да намерим този възпитателен елемент в самата система. Може би той се крие в нейните структурни характеристики? Може би в естествено пораждащите се корупция, недоглеждане, прахосничество, мързел? Към кого да се обърне ученикът/студентът, за да почерпи идеали за изграждането на самия себе си? Благословия е да имаш поне един свестен преподавател, но да го гледаш недоволен и поставен по-долу от разни мошенници е всичко друго, но не и вдъхновяващо за идеалистични пориви. Следователно образованието ни възпитава примиренчески дух пред несправедливостта, внушавайки ни, че по-интелигентните са в подчинено положение спрямо хитрите интриганти.
6. Интересът на правителството образователната система да има проблеми. А) Училищата, университетите, (университетските) болници, БАН и др. раждат големи авторитети, които в определени условия могат да влязат в политиката и да привлекат много избиратели. Това е опасно, защото ако (чужди на сегашната власт) силни и интелигентни личности с голяма обществена подкрепа влязат в управлението, може да създават проблеми. Но дори и не във властта, достатъчно е един супер уважаван професор да каже лоша дума за премиера и да му смъкне няколко процента на изборите. За да не се случи нещо подобно, правителството има интерес именно хора като проф. Юлиан Вучков да превръщат образа на "българския интелектуалец" в обект на подигравки. А нима Божидар Димитров, другият известен професор по телевизията, да не е известен с многото си гафове? Макар повечето хора да не познават добре много професори, те си създават трайни впечатления от тези комични образи по телевизията.
Горният факт е в пълно съзвучие с политиката на частните университети в България, където няма добре заявена йерархия, в която да участват добре студенти и преподаватели. Във всеки случай отношенията там не са в основата си на йерархически принцип. Това идва в България без никаква традиция, но е привлекателно. Тъй като много от преподавателите от държавните университети водят лекции и в частни, те добиват нови навици, а студените няма как да усетят смесването, защото не могат да наблюдават един преподавател или като цяло един маниер на преподаване 10-20 години. И наистина съвсем незабележимо в дългосрочен план йерархическия принцип, от който държавните ни университети са зависими, се пропуква и страда ужасно. Разбира се, няма алтернатива, освен модернизация, т.е. промяна по модела на частните университети. Това не е наложителна промяна, а нарочно произведена от целенасочени дългогодишни действия нужда, която би могла да бъде победена със също дългогодишни целенасочени действия по възстановяване и укрепване на разграничените позиции в университетите. Но(!) държавната политика се намесва и премахва титли и звания от преподаватели, подпомагайки разрухата на старата система, вместо да се опитат да я задържат. Нима нещо е лошо само защото всички го подриват и то се срива?!? Нима няма бъдеще само защото шефовете не го искат?!? Нима студентите трябва да се оставят на радостта си да гледат преподавателите си унижени, че не ги защитават? Нима трябва всички да са комлексирани и да си пречат един-друг, вместо да си уредят отношенията? Ясно е, че структурата на СУ не може да издържи без ясно разграничение в позициите не само между студенти и преподаватели, но и между преподаватели и други преподаватели, както и между студенти и други студенти.
7. Стипендиите помагат на едно такова разграничаване - на отличника от обикновения студент. В този смисъл стипендията внушава, че който учи, ще сполучи и е в полза на старата идеология, че не всички са равни, защото едни са се потрудили повече. Може още да се дълбае в идеологическата причина таксите да се повишават, а стипендиите - да не се дават. В основата си целта е да се убие надеждата, че човек може да тръгне от нищото и с много труд да стане нещо голямо. Както навсякъде - и в университетите се възпитава примиренчески дух. Трябва да знаеш, че ако си нищо, значи си нищо. Или ако трябва да цитирам една мълва: "Шефът може не винаги да е прав, но винаги е шеф."

Именно. Във вторник е само за противниците на покачването на таксите. В сряда пък нека се чуят всякакви мнения, включително и на привържениците на по-високите такси.

ФФФ, 5 преподаватели по пет дисциплини? Ти се бъзикаш нещо. Добър преподавател трудно може да преподава по повече от три дисциплини. Просто няма да е добър, а ще е пенкилер. Ще си учи материала преди да влезе да си го преподава. А като ти води пет дисциплини, кога ще прави някаква наука? Защото отдавна е известно, че елитно висше образование без елитна наука няма, освен в частните школА.

Алтер - казах 10 преподавателя на 5 по 30 студента! Това значи по един преподавател на 15 студента. Помисли си дали съм прекалил и дали повече преподаватели са нужни, но аз уточних, че говоря за ситуация, в която парите са НАПОЛОВИНА и преподавателите вземат заплати от по 1000лв, при положение, че преподавателите са 10 и предложих, че при сегашното финансиране може или да се отделят по 2000лв на преподавател, или преподавателите да бъдат по 20 на 150 студента (1 към 7.5 е доста добро съотношение!), при заплата 1000 лв на преподавател. Явно не съм бил много ясен, а може и да съм попрекалил с някои примерни числа.

8. А сега осми проблем - проблемът с експертите и подизпълнителите.
Имаме нужда примерно от нов път. Това е актуално сега. Какво се прави? Първо няколко министерства мислят и се съгласуват по въпроса (поглъщайки пари), след което се отпускат пари за проект. Тези пари чакат да се направи (струващ пари) конкурс за проект, той да бъде спечелен и тогава парите отиват при спечелилия конкурса. Той взема част от тях за себе си, след което дава част на експертен екип, който да даде експертното си мнение, след което решават, че ситуацията е сложна и викат специалисти от чужбина, които вземат още повече пари. Дотук нищо не е направено, а само се е мислило, а половината пари ги няма.
След това се наемат няколко фирми-подизппълнители, които вземат една част от парите, а с друга наемат машини и работници, не всички от които не отиват да правят път, а част от тях отиват по строежи, а малка порция реално припарват на пътя. Те самите запълват очевидната липса на работна ръка с роми, които нямат никаква идея какво правят и не разполагат с машини. Работи се бавно, защото машините са няма и наполовина на наетите. След няколко месеца парите свършват, макар да са били предвидени за няколко години, пътят е на максимум 10% завършен, а всеки от подизпълнителите сочи другите като виновници. Някой е уволнен, друг не. Път няма, но и пари няма.
После се отуска двойна сума, за да се довъшри пътя и този път той стига до 15% завършеност. После се отпускат още по-големи суми. Тъй като през това време се сменят няколко правителства, не изглежда толкова странно, че никое правителство не е подготвено да овладее тия прахосници, които ни тормозят с пътищата. Всяко правителство сочи предното като виновно и обещава, че ако бъде избрано още веднъж, ще знае какво да очаква и ще се справи с наболелите проблеми.
И пак трябва да се обърнем към очевидния системен недостатък - пари има и то много, но те потъват за т.нар. "консултанти" и "подизпълнители". Реално парите не се дават директно на преките строители, а преминават през достатъчно места, за да не стигнат до целта. Всеки може да сочи другия като виновен и да тегли дела в съда с години. Въпросът е, че тази система, макар и способна да работи по-добре, не може да реши проблема, че парите обикалят и не отиват директно по целите си, което прави кражбите почти недоказуеми.
Друго е да дадеш на фирмата за доставка на асвалт 10 милиона и да кажеш "искам еди колко си тона асвалт" и после да провериш толкова ли са и ако не са да съдиш фирмата. Тогава ще я осъдиш веднага. Но не се прави така, защото в капиталистическа държата парите се въртят, те не са линейно, а циклично движещ се ресурс. При всеки цикъл някой заграбва и ако не се пълни системата с пари отвън, парите свършват. Какво правят големите икономики - вземат пари от другите, за да компенсират течовете си, дълговете им се трупат и сега една по една всикчи ще рухнат, ставайки зависими от все още държащите се.
В същото време ние си говорим за стипендии? И то при положение, че тия пари са се изгубили поради същите причини, поради които световната икономика е в криза?!?
Опитвам се да кажа, че проблемите ни са глобални - те следват от общото развитие на обстановката. Не можем да стоим безучастно или да си прахосваме енергията борейки се за по 100 лв на човек?
Освен това кражбите в образователната система са повече защитаване на позиции, отколкото търсене на парична облага. Искам да кажа, че въпросните чиновници, свили по няколко хилядарки оттук и оттам не са толкова щастливи за парите, колкото за позицията, на която се поставят. Има изградена една чиновническа система, която е недосегаема, страшна е, коварна е и е дребнава. Там е пълно с много дребнави и злобни хора, които правят проблеми за глупости и сякаш осмислят живота си с простотии. Тяхна цел е нищо да не е наред и да се изготвят проекти за оправянето на нещата, разбира се - от техни роднини и други връзкари. После същата тая чиновническа система се труди усърдно точно тия роднини и други връзкари да вземат и протакат проектите, за да може нещата да продължават да са зле. Ако, не дай си Боже, нещата се оправят и учебните институции работят добре, то няма да има нужда да се вкарват още пари за експертизи и проекти за реформация.
Според някои мнения чиновниците не искат да има реформи в самата образователна система, защото всяка промяна на статуквото би ги застрашила. Аз не вярвам в това, а по-скоро ми се струва, че те имат интерес реформа да има, но тя да се влачи, да е бавна и да става трудно, за да може покрай нея да смучат и те.

Ответните действия, според мен, се заключават в това, държавата да бъде притисната да си плати за държавния университет и да не открива нови и нови като няма пари - например в Перник.