|
1. Разбира се, че можем да имаме първокласно образование по доста на брой специалности с 1/2, дори някъде с 1/3 от даваните за тях сега пари. Ако 30 души плащат такси по 500 лв годишно (1/2 от сегашните) по специалност, която не изисква лаборатории, машини и други подобни, то за зали и заплати се падат по (30 х 500 =) 15 000 лв +(30 х 1000 =) 30 000 лв (от държавата) = 45 000 лв на година. Ако сложим 10 преподавателя на по 1000 лв заплата, това са (12 000 х 10 =) 120 000 лв, които ще преподават средно в по пет курса, т.е. ще поддържат към 5 специалности, т.е. за заплати отиват (1/5 х 120 000 =) 24 000 лв. 45 - 24 = 21 000 лева остават от тази специалност. 30 студента колко зали искат и колко администрация е нужна, за да се обучават, че 21 000 лева не им стигат? Още повече че се трудно преподавател взема 1000лв в университет. Внимание! Реално за тия 30 студента се дават два пъти повече пари сега, което значи, че можем да си позволим да поддържаме 5 специалности с по 30 студента и с 10 преподавателя общо, които да са на заплати по 2000лв, или ако искате да се борим с безработицата - 20 преподавателя по 1000 лв заплати. При това остават 42 000 лв за зали и администрация, падащи се на 30 студента! При тия обстоятелства парите са крайно недостатъчни. Нормално е правителството да си прави такива сметки и да недоволства. Но има и друг факт - България е капиталистическа държава и това устройство гарантира огромни загуби. Нека видим само един-два проблема, водещи до големи загуби. 2. Работата с "пакети" или "модули". Първият случай е съвсем прост - имаш нужда от Х, но то идва пакетно с Y и Z. Няма как - купуваш пакета, използваш Х и изхвърляш или не използваш останалото. Другия случай ще онагледя с пример от автомобилостроенето - поврежда се малка част в колата ти, но е финансово по-изгодно да се смени целия готов модул, в който частта участва, отколкото да се плаща труд за пълното разглобяване, почистване, смазване, сглобяване и балансиране, които изиксват смяната на малката частица. Миниатюрна повреда води до изхвърлянето на голямо количество ценен материал. Плюсът като цяло е, че се печели време. Това означава, че по-голям брой автомобили могат да бъдат поправени за единица време. Това е в хармония с модерното автомобилостроене, което прави колите все по-малко надеждни. Лошото е, че металът се топи при висока температура, което поглъща много енергия, което води до нужда от енергия, което води до производство на енергия, което води до замърсяване на околната среда. Освен това покрай производствения процес се цапа допълнително. От всичко това едрите риби и големите инкономики печелят, а всичко покрай тях страда - хората имат некачествени, чупливи и свръхоскъпени коли; животните - унищожени хабитати. Как се работи в университета? Както в ситуацията с колите и тук имаме некачествено, "дефектиращо" и свръхоскъпено образование. Нека си припомним и първия случай с "пакетирането" на услугите - учим купища простотии, защото идват в пакет с важното (често единственото важно се оказва дипломата). Щом се развива по същия начин и страда от същите проблеми като автомобилостроенето, защо да не намерим общи черти, за да разберем по-добре ситуацията? Веднага можем да видим, че и в университета имат склонности да сменят цели курсове вместо да търсят малката дефектирала частица вътре в учебния план и начина му на преподаване. Колко повече труд и ресурси поглъща изготвянето на нов курс, който да замени стария? Много повече, но спестява време и усилия на онзи, който иска промяната, защото за него е достатъчно да каже "да се махне", защото ако трябва да каже "да се промени", ще го попитат "какво значи това?". А той нали е шеф - разбира се, че няма да си създава сам "излишна" работа. По същия начин стоят нещата и с изпитването - вместо да се подобрява самият метод, той бива сменян. Така например едно устно изпитване ще бъде сменено с тестово, после тестът ще бъде променен някак цялостно по образец от друг университет и въртележките ще са безкрайни. Така само се прахосва опит, защото както и от премахнатите стари курсове, така и от заменените форми на изпитване няма да се извлече поука. Това е така именно защото те се заменят бързо и не се оставят да еволюират, да бъдат обработвани и преосмисляни. Отново и отново се трансформира една система, която претендира, че старостта й носи традиция, но вътре в структурите й се изхвърлят години труд на вятъра, защото имало "нов метод", който бил "по-успешен". Само не се споменава, че е по-упешен в някоя коренно различна от България държава. 3. Друг проблем в капиталистическите (и не само) държави са супервайзерите и инспекторите. Една работа се върши от един човек, но на друг се плаща да проверява как първият се справя. Това почти удволява разходите на ресурси, защото самият работещ мисли как да се "оправи" със супервайзерите си. Вместо съсредоточен върху работата си и зависещ от нейното качество, човекът е зависим от отношенията си с проверяващия, който е субективен фактор. Още повече, че навсякъде тази система произвежда корупция. Нека си представим рибар, който лови в забранен период и инспектор, който го хваща. Логически, или рибарят ще понесе наказателна отговорност, или ще даде рушвет. В първия случай и двамата са прецакани, защото един съвестен инспектор ще получава редовни заплахи и може "да го отнесе", а във втория случай и двамата са ОК. Как по-точно тази система е добре замислена? Нима в образованието е по-различна системата? Нима няма естествено регулираща се система, която да би могла да работи на мястото на тази? Има, разбира се, но кой иска да работи в система, в която не може да краде? Та нали самите тези, които я поддържат я и ограбват? 4. И тук идва недоволството на бедните хора. По принцип пропуските на капитализма не се забелязват, защото философите имат навика да сравняват това държавно устройство със социализма и да наричат социализма комунизъм, а него на свой ред - тоталитаризъм. Така, плашейки хората, те всяват идеята "абе капитализмът си е добре". Да, ама не е добре, защото се получават тези огромни проблеми, които няма шанс при това устройство да се преборят. Да търсиш справедливост в такава държава е "мисията невъзможна". Няма как един университет да е чужд на корупцията, ако е зависим от една капиталистическа държава, която има интерес само и единствено от движение на пари и стоки. Всеки университет в България автоматично се превръща в елемент от добре смазана машина за завъртане на оборотни пари. И в СУ преминават много пари и се усвояват по едни или други проекти. "Пред очите" на студентите се въртят милиони, но те не достигат до самите тях. Може би ако в СУ се въртяха милярди, до студентите щяха да достигат милиони, което макар и само 1/1000, щеше да е достатъчно никой да не протестира. Дори и тогава - нима несправедливостта щеше да е по-малка? Нима тази прахосническа организация, която наричаме свое държавно устройство, може да ни се харесва, ако просто увеличим тук-там парите за едно и друго? И големият въпрос - а за кое да намалим парите? 5. Идеологически погледнато образователната ни система е лош хаос. Няма единна позиция по кой да е от важните въпроси. Примерно - щом образованието служи не само за предаване на знание, но също така и за възпитание, как по-точно можем да намерим този възпитателен елемент в самата система. Може би той се крие в нейните структурни характеристики? Може би в естествено пораждащите се корупция, недоглеждане, прахосничество, мързел? Към кого да се обърне ученикът/студентът, за да почерпи идеали за изграждането на самия себе си? Благословия е да имаш поне един свестен преподавател, но да го гледаш недоволен и поставен по-долу от разни мошенници е всичко друго, но не и вдъхновяващо за идеалистични пориви. Следователно образованието ни възпитава примиренчески дух пред несправедливостта, внушавайки ни, че по-интелигентните са в подчинено положение спрямо хитрите интриганти. 6. Интересът на правителството образователната система да има проблеми. А) Училищата, университетите, (университетските) болници, БАН и др. раждат големи авторитети, които в определени условия могат да влязат в политиката и да привлекат много избиратели. Това е опасно, защото ако (чужди на сегашната власт) силни и интелигентни личности с голяма обществена подкрепа влязат в управлението, може да създават проблеми. Но дори и не във властта, достатъчно е един супер уважаван професор да каже лоша дума за премиера и да му смъкне няколко процента на изборите. За да не се случи нещо подобно, правителството има интерес именно хора като проф. Юлиан Вучков да превръщат образа на "българския интелектуалец" в обект на подигравки. А нима Божидар Димитров, другият известен професор по телевизията, да не е известен с многото си гафове? Макар повечето хора да не познават добре много професори, те си създават трайни впечатления от тези комични образи по телевизията. Горният факт е в пълно съзвучие с политиката на частните университети в България, където няма добре заявена йерархия, в която да участват добре студенти и преподаватели. Във всеки случай отношенията там не са в основата си на йерархически принцип. Това идва в България без никаква традиция, но е привлекателно. Тъй като много от преподавателите от държавните университети водят лекции и в частни, те добиват нови навици, а студените няма как да усетят смесването, защото не могат да наблюдават един преподавател или като цяло един маниер на преподаване 10-20 години. И наистина съвсем незабележимо в дългосрочен план йерархическия принцип, от който държавните ни университети са зависими, се пропуква и страда ужасно. Разбира се, няма алтернатива, освен модернизация, т.е. промяна по модела на частните университети. Това не е наложителна промяна, а нарочно произведена от целенасочени дългогодишни действия нужда, която би могла да бъде победена със също дългогодишни целенасочени действия по възстановяване и укрепване на разграничените позиции в университетите. Но(!) държавната политика се намесва и премахва титли и звания от преподаватели, подпомагайки разрухата на старата система, вместо да се опитат да я задържат. Нима нещо е лошо само защото всички го подриват и то се срива?!? Нима няма бъдеще само защото шефовете не го искат?!? Нима студентите трябва да се оставят на радостта си да гледат преподавателите си унижени, че не ги защитават? Нима трябва всички да са комлексирани и да си пречат един-друг, вместо да си уредят отношенията? Ясно е, че структурата на СУ не може да издържи без ясно разграничение в позициите не само между студенти и преподаватели, но и между преподаватели и други преподаватели, както и между студенти и други студенти. 7. Стипендиите помагат на едно такова разграничаване - на отличника от обикновения студент. В този смисъл стипендията внушава, че който учи, ще сполучи и е в полза на старата идеология, че не всички са равни, защото едни са се потрудили повече. Може още да се дълбае в идеологическата причина таксите да се повишават, а стипендиите - да не се дават. В основата си целта е да се убие надеждата, че човек може да тръгне от нищото и с много труд да стане нещо голямо. Както навсякъде - и в университетите се възпитава примиренчески дух. Трябва да знаеш, че ако си нищо, значи си нищо. Или ако трябва да цитирам една мълва: "Шефът може не винаги да е прав, но винаги е шеф."
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|