Исках да коментирам част от мнението на Кристо в другата тема, но осъзнах, че вече твърде много клоним с последните мнения към съвсем нова тема, затова направо я пускам.


Много си прав, че повечето двойки бързат да се женят в онзи начален период на любовна еуфория, когато още всичко е романтика и рози, тръпка и хормони, и едва ли не си мислят, че те без този човек не могат да живеят, затова са в състояние да направят всичко, за да го задържат... И да, чак след като този период попремине вече се разбира могат ли тези хора действително да съжителстват заедно, да се разбират достатъчно добре, за да издържат на целия този стрес, който съпътства неизменно живота на всяко семейство - караници за пари, битови проблеми, деца, вярност и т.н. Проблемите винаги убиват тръпката и чувствата, каквито са били в началото. Първите години никога няма да се повторят. Факт.

И въпреки това има семейства, които си остават заедно до края и не се развеждат. Предполагам, че всички хора се женят с идеята тяхното да бъде точно такова. Но можеш ли да знаеш какво ще стане без да си проверил? И изобщо има ли някакви фактори, които да сочат предварително, че един брак ще бъде успешен? И задължително ли е всички бракове да се основават на любов?

Тук ми идва на ум една сцена от един индийски филм... В нея една жена обяснява, че реално на хинди родна дума за "развод" няма. В Индия традицията дълго време е била браковете да бъдат уредени и въпреки това хората са си оставали заедно, понеже по-голяма ценност от семейството там рядко има. Дали нашите разводи не се дължат до голяма степен именно на това, че повечето от нас са израснали с нагласата, че разводът е нещо съвсем нормално и няма проблем да се откажеш от един брак, когато ти скимне, по каквито и да е причини, и да зарежеш мъж/жена, деца, всичко...?

То това бракът било направо мъчение бе.

Пари, навик или страх

Дет има един лаф "Брак не пожелавам и на най-големите си врагове"...

Ше избегнем юридическото гледище на "брака", с цел да запазим темата интересна и направо минавам на емоционалното гледище, ако позволите да доложа:

- Първо имаме въпроса - колко трябва да трае любовта по принцип? При някои им писва бързо, при други - не. При някои чувствата си остават същите, но други доводи взимат връх. Има хора, при които любовта се засилва, при други намалява...

- После идва втори въпрос - ако се обичате "безкрайно" и можете да издържите цял живот, дали решението е брак? Щото по принцип за да има решение, трябва да има проблем, а при вечна любов, проблем аз не виждам никакъв. Някои хора се променят след такъв акт. Дори и чувствата им да са си същите. Не знам дали книгите или филмите са наложил на брака да е като затвор, тва зависи какво четете/гледате, но реално доста хора се чувстват така.

- И тук стигаме до тва, че ако се бракуваш, ти идват други мисли: "Нямаше ли по-добра за мене?", "Ако тя не разбере, дали мога да кръшкам?" или "Цял живот ли ще е така?" - един вид си режеш опциите за нещо по-добро, а по законите на Барни Стинсън - "Винаги има по-яка мацка"... и тези съмнения, плюс факта, че и другия/та ще си мисли същото... е това поставя въпроса - не избързахме ли?

- и за финал - няма да изброявам ползите от тва да си неженен, по-скоро ще ви обърна внимание на един момент - гъвкавостта на отношенията е по-голям плюс от тяхното вкарване в ред, порядък и законова рамка... Замислете се...

Кристо, !!!спойлър за "How I met your mother"!!! в последния епизод Барни се ожени. Замисли се...

FoE

Тва не беше последния епизод... (още 2 сезона ще има, Барни е потенциален разведен...)

ти колко брака имаш че знаеш какви мисли ти идват след това .. защо си мислиш че щом на тебе биха ти идвали подобни мисли всички са така

Просто познавам хора, минали през бракове, и заминали си...
е и такива които са останали в брак...

Ти нима не познаваш или познаваш, но не си говориш с тях?

1. Ти не трябва да си идиот.
2. Съпругът ти не трябва да е идиот.
3. Едно от нещата, които баща ми ми е казал и съм запомнила е, че един човек разкрива напълно същността си едва след като се родят децата ви. Така че може би най-същественият елемент за един успешен брак е да познаваш максимално добре партньора си и да си сигурен, че лошите му черти и навици са нещо, с което можеш да живееш. Не да ги променяш, а да се примириш с тяхното съществуване.

Тогава, бих казала, една двойка би имала приличен шанс за успешен съвместен живот.

познавам и са далеч от "идеите ти за успешен брак"

Е па разкажи, нали за тва е темата - да споделяме мнения и опит, а не да се заяждаме на дребно като ромски вдовици... вдовица де, сам си в тази позорна дейност...

Брак? От всичко прочетено до тук, не разбрах, защото брака се свързва само с думата любов. Бракът = любов = секс ? Нима само това е причината да се обвържеш с даден човек? Бракът се свързва думите с подкрепа,опора, увереност с изграждане на общо бъдеще. Трябва да имаш общи цели, интереси, да помогнеш на човека до теб да изгражда както професионално така и духовно. Любовта играе важна роля, но не мисля, че това е водещата емоция, в един успешен брак. За създаването на едно стабилно семейство са нужни воля, и желание за всеобщо достигане на целите и на двамата, и компромиси от двете страни. Критичният период в едната връзка е третата година, тогава първоначалната еуфория изчезва, и тогава идва момента, за общото бъдеще, и поставянето на целите, дали двамата искат едно и също, и доколко заедно могат да го постигнат. Успешният брак съществува, не случайно човек винаги търси своята половинка. Човекът е създаден, за да бъде част от дадена социална група, той не може да съществува самостоятелно.

Аааааааааааааааааа! Слагайте предупреждения за спойлери бе, ще ви избия!

Смоуки, споко, не е съвсем вярно (ако говориш за Барни).
Колкото до брака... не знам. И ме е страх, че един ден няма да открия правилната рецепта, няма да направим правилните компромиси, или пък тъкмо обратното - ще прекалим с компромисите от страх да започнем отначало и ще се окаже, че съм останала с грешния човек до себе си. Няма да е фатално, но би било тъжно.
Както и да е. Твърде, твърде рано ми е да се замислям по тия въпроси. Но не съм сигурна, че когато денят дойде, ще знам верния отговор. Признах си.

в момента точно това правиш .. не ми се занимава с тебе .. просто исках да кажа че това че твоите познати се чудят дали ако кръшкат ще ги хванат и дали ако са били изчакали малко нямало да им се падне нещо по добро не е общовалидно и най малкото говори доста зле за тях ... аз по принцип не обичам да се занимавам с личния живот на хората но доколкото са ми споделяли по близките мои познати са щастливи с половинките си

пп избягвай да ми поставяш някакви отигинални сравнения като болднаното да не взема да го приема твърде навътре