ОТВЕДИ МЕ!

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само с поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
в кварталното кино и в своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!

Състоянието ми от известно време насам:

СЕдим и си мислим. По едно време гледам - само си сЕдим.

Коя съм аз? Една от всички, или от всичките една? Мога да бъда както мрак, така и светлина! Но мога ли да бъда безгрешна, когато всичко около мен ме кара да греша?

Всъщност важните решения са отдавна взети, но ние приемаме бурният им завършек за прясно взето решение : )

Вярвам,че въображението е по-могъщо от знанието,че митът е по-могъщ от историята,че мечтите са по-силни от фактите.

Понякога романтиката добива извратени форми...

- Какво искаш да ти кажа? Истината? Истината е, че обичам Саймън, както би трябвало да обичам теб, и ми се искаше той да беше мой брат, а не ти. Но не мога да променя това, нито пък ти! Или може би имаш някаква идея, щом си толкова умен?
Джейс си пое въздух.
Тя се помъчи да си върне самообладанието.
- Джейс, съжалявам, не исках да кажа...
- Не. Не съжалявай. Недей да съжаляваш.
- Джейс, недей. - Тя вдигна ръце и ги сложи върху неговите, където пръстите им се сплетоха. - Няма смисъл.
- Не е вярно. Ако и двамата изпитваме едно и също...
- Няма значение какво изпитваме. Къде бихме могли да идем заедно? Как ще живеем?
- Може да си остане наша тайна.
- Това, което искаме, ще отврати всички, на които държим...
- Да ги отврати ли? - Той махна ръцете си сякаш го беше отблъснала. - Това, което изпитваме... което аз изпитвам... отвращава ли те?
Тя си пое въздух, докато го гледаше в лицето.
- Може би.
- Трябваше да започнеш с това.

("Град от пепел" - Касандра Клеър)

Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност.

Напоследък ме избива на шизофрения и постоянно се лутам между различни състояния и идеи.

- Кой чука в този късен час?
- Аз чукам, каза Финли.

Щом Господ, Всемогъщият Отец, Създателят на подредения и добър свят, се грижи за всичките си създания, защо съществува злото? Никой не е в състояние да даде достатъчен отговор на този въпрос, колкото и наложителен да е, както и неизбежен, и колкото и болезнен, толкова и тайнствен. Само християнската вяра като цяло съставлява отговора на този въпрос: добротата на съзиданието, драмата на греха и търпеливата любов на Бог, изкупителното въплъщение на Неговия Син, дарения Дух, събирането му на Църквата, силата на Причастието, и Неговият призив към един благословен живот, в който предварително свободните създания са приканени към съгласие, но от което, по някаква ужасяваща мистерия, те също така могат да се отвърнат предварително. В християнската вест няма дори и един единствен аспект, който да не представлява в една или друга степен отговор на въпроса за злото.

Из "Катехизис на Католическата църква", цитиран в "Ритуалът" от Мат Балио

Ясното противопоставяне на истинно и неистинно има идеологически характер.

Богдан Богданов, 2005, Отделно и заедно

All that work and what did it get me?
Why did I do it?
Scrapbooks full of me in the background.
Give 'em love and what does it get ya?
What does it get you
One quick look as each of 'em leaves you.
All your life and what does it get ya?
Thanks a lot and out with the garbage,
They take bows and you're battin zero

"You are obvious, boy. You are difficult to miss. If you came to me in company with a purple lion, a green elephant, and a scarlet unicorn astride which was the King of England in his Royal Robes, I do believe that it is you and you alone that people would stare at, dismissing the others as minor irrelevancies."
— Neil Gaiman (The Graveyard Book)

(I hope..) ...има такива дни.
Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало.
В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов. Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.
Има такива дни...