Мисля, че тази дискусия си е за раздел "Култура", не за "Любов и романтика".
Бих казала, че т. нар. "християнски добродетели" всъщност се базират на общото златно правило, на което се основават и повечето вероизповедания по света: прави това, което искаш да ти върнат - добро, а не зло. Ако решим, че
ценностите се доближават повече до идеята за
приоритети, можем да йерархизираме важността на дадени критерии, например семейна близост, някаква друга форма за общностна солидарност или нещо по-индивидуализиращо (евентуално в източните религии), природосъобразност (древни култове)... И съответно да намерим принципни различия.
Не пречи човек да "изповядва" като едните, така и другите, без да се идентифицира с догматиката на някое вероизповедание. Не виждам причина това да му се налага.
И да, Ангеле, предубеден си.
Все пак си мисля, че ако си възпитаван в такива ценности и добродетели, няма да се почувстваш ощетен, ако ти се даде възможност да поемеш този дълг към институцията, когато се предполага, че си "годен" да носиш отговорност за себе си. Губи се смисъла ако това е само красив ритуал, изпразнен от съдържание. А колкото до предпазването от "злото", огромна част от поверията в културното ни наследство са унаследени от стари езически вярвания... Имам двутомна ендциклопедия с легенди и суеверия от нашия фолклор за всякакви истории с вампирясване, овърколачване, вграждане на сенки, наречници и пр... Някога това е било по-значимо и от религиозните вярвания.
И няма статистика, която да покаже дали едно бебе ще е по-здраво и щастливо ако носи червен конец, или ако е топнато в светена вода. А дали по-голямата част от населението е религиозна е друг въпрос. Сред една от "малцинствените" групи културно-исторически обусловена е богобоязливостта. Но колко от тях са кръстени по ритуал? И това спира ли ги да се изхранват по начини със съмнителен или осъдетелен морал? Ще отскоча да питам във Флиповци.

С тях 100% вярващите в Господа стават мнозинство.

Без негативен смисъл, вложен в думите ми.
Къде е сега ФФФ...
Баш по темата: Въпросът си е изяснен. Логиката на това да кумуваш/кръщаваш е това, че ти се явяваш като почти семеен член и
съветник (и в 2-та случая) на своите "подопечни". Ако ще се жениш в църква, най-логично е, че и уж по-вещите (в морала и в брака) лица трябва да споделят тези разбирания официално. Едно кръщене се организира като символичен ритуал доста по-бързо от една сватба, както вече споменаха.

Не е кой знае какъв зор, че да се кахъри човек защо не бил кръстен, докато още не е знаел що е то поп.