В други религии други неща режат, така че косата ви е най-малкият проблем.

Въобще идеята с отрязване на нещо

menina.do.mar, колкото до репликата ми за "болния мозък", това технически не би следвало да е обида за християнин, тъй като Матей 5:3 пише: "блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно." Ако откриваш други (")мили(") епитети из моите мнения по темата, моля те, осведоми ме, за да ги обясня или редактирам!
Колкото до съмненията ти, нека опитам да илюстрирам с пример: съмнявам се че ни чака ядрен холокост, но това не го прави невероятно, камо ли невъзможно.
На края, мога да се сетя за начини, по които подобни ритуали имат негативен ефект върху обществото, но не вярвам, че бих могъл да те убедя с (това, което си мисля, че е) рационална аргументация (, от което, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, не искам да бъде погрешно заключено, че изразява неприязън, или твърдя че не обладаваш над средния интелектуален капацитет).

Разбира се, че ще ти отговоря
Първо не смятам, че гледам предубедено. Както казах, не се считам за религиозна в онзи смисъл да се чудя дали ще ида в Рая или Ада. На черква рядко ходя, обикновено когато майка ми ме замъкне там на някакъв празник. Това, че се смятам за християнка по никакъв начин не култивира предубеждения към останалите религии.
"Технически правилната формулировка" според закона (ок знам, че за вас правистите това е важно), но какво значение има начинът, по който съм го казала. Масата народ в България (засега) са християни. Кръщенето е традиция, спазвана от векове. Част е от културата на народа ни. Културата е това, което ни свързва, определя ни като едно цяло. Затова смятам, че кръщенето като част от тази култура, е нещо хубаво.
Колкото до християнските ценности имам предвид като цяло представата за добро и лошо. Това, че трябва да си добър, да не си завистлив, да обичаш, а не да мразиш, такива съвсем основни работи.
Надявам се отговорът ми да те удовлетворява. Ако искаш можем да продължим дискусията на следващото събиране на по чашка.

Всъщност народната традиция и културното ни наследство са свързан с Тангра и ко, християнството ни е натрапено отвън

Колкото до християнските ценности - всичко звучи много хубаво, докато не се оказва, че вАжат само за взаимодействието м-у християни, а останалите са подчовеци

Благодаря ти, Поли!

Предлагам следния коментар:

И аз не се имам за предубеден по много въпроси, но това не ме прави такъв. Истината е (доколкото мога да осмисля), че предубедеността не може да се прецени възвратно.
Технически правилната формулировка е важна, защото християнски държави са (примерно - поправете ме, ако греша) Ватикана и Бразилия, където религията на всеки гражданин се определя с неговото раждане, по подразбиране, но изрично в държавните регистри, и има съществена роля в държавната политика и обществените отношения.
Забавих се доста с отговора, защото се опитвам да избягвам хвърлянето на непроверени твърдения. По точно, проучвах какстои въпроса с количеството религиозни хора в България, но НСИ все-още не предоставя тази информация, а другите източници не смея да нарека "надеждни". Не знам, дали повечето хора в България са християни.
Колкото до традициите и културното наследство, като свързващи фактори, общият език и територията, която обитаваме, подозирам, имат далеч по-голямо значение, при определянето ни като българи. Може би греша.
Ценностите. Мислиш ли, че моите и твоите разбирания за "добро" и "лошо" се различават съществено? Защото аз съвсем уверено ще отрека, че моите са християнски.

Разбира се, предложението за дискусия над по чаша с пенлив натурален сок възторжено приемам

Това е много странно твърдение Защо непременно бихме били заедно, и защо ако ще ходя в Ада да се радвам, че и детето ми ще е там?
В Ада винаги можем да си висим заедно и точно без да сме изобщо кръстени, даже няма да се налага да работим по въпроса да си го заслужим приживе.
А какво става ако се окаже, че има бог, но той по съвсем статистически причини не е точно този, в чиято вяра сме кръстени, и много се дразни като му умират разни хора, вярващи в друго?

Иначе по главния въпрос, намирам го за безмислено при невярващи. Само +1 за една статистика, която не казва нищо.

Предполагам, че живееш като номад на кон, защото уседналия начин на живот ти е натрапен отвън?

Ала-бала, ала-бала.

Мисля, че тази дискусия си е за раздел "Култура", не за "Любов и романтика".

Бих казала, че т. нар. "християнски добродетели" всъщност се базират на общото златно правило, на което се основават и повечето вероизповедания по света: прави това, което искаш да ти върнат - добро, а не зло. Ако решим, че ценностите се доближават повече до идеята за приоритети, можем да йерархизираме важността на дадени критерии, например семейна близост, някаква друга форма за общностна солидарност или нещо по-индивидуализиращо (евентуално в източните религии), природосъобразност (древни култове)... И съответно да намерим принципни различия.
Не пречи човек да "изповядва" като едните, така и другите, без да се идентифицира с догматиката на някое вероизповедание. Не виждам причина това да му се налага.

И да, Ангеле, предубеден си.

Все пак си мисля, че ако си възпитаван в такива ценности и добродетели, няма да се почувстваш ощетен, ако ти се даде възможност да поемеш този дълг към институцията, когато се предполага, че си "годен" да носиш отговорност за себе си. Губи се смисъла ако това е само красив ритуал, изпразнен от съдържание. А колкото до предпазването от "злото", огромна част от поверията в културното ни наследство са унаследени от стари езически вярвания... Имам двутомна ендциклопедия с легенди и суеверия от нашия фолклор за всякакви истории с вампирясване, овърколачване, вграждане на сенки, наречници и пр... Някога това е било по-значимо и от религиозните вярвания. И няма статистика, която да покаже дали едно бебе ще е по-здраво и щастливо ако носи червен конец, или ако е топнато в светена вода.

А дали по-голямата част от населението е религиозна е друг въпрос. Сред една от "малцинствените" групи културно-исторически обусловена е богобоязливостта. Но колко от тях са кръстени по ритуал? И това спира ли ги да се изхранват по начини със съмнителен или осъдетелен морал? Ще отскоча да питам във Флиповци. С тях 100% вярващите в Господа стават мнозинство. Без негативен смисъл, вложен в думите ми.

Къде е сега ФФФ...

Баш по темата: Въпросът си е изяснен. Логиката на това да кумуваш/кръщаваш е това, че ти се явяваш като почти семеен член и съветник (и в 2-та случая) на своите "подопечни". Ако ще се жениш в църква, най-логично е, че и уж по-вещите (в морала и в брака) лица трябва да споделят тези разбирания официално. Едно кръщене се организира като символичен ритуал доста по-бързо от една сватба, както вече споменаха. Не е кой знае какъв зор, че да се кахъри човек защо не бил кръстен, докато още не е знаел що е то поп.

Ангеле,
би ли ми казал колко деца, които автоматично са записани според държавните правила в регистрите, са родени във Ватикана през последните 50-60 години, за да не те връщам по-назад?

Ммм, така е в България - един вид въвеждане в брака от кумувете. Но в Русия, например, е точно обратното - прието е те да не са женена двойка - обикновено най-добрият ти приятел, брат, сестра, които да те изпратят от ергенството към брака.

Хм... брей. Това, признавам си, не го знаех.
Изпращане, въвеждане... Интересно.

Мда е : )
Като има смесен брак, глей кво става

Работата е там, че при нас не е като при американците. А ние гледаме толкова американски филми, че кажи-речи почти нямаме представа как минава една българска сватба. При нас именно църковният брак е същественото - подписването на гражданския става само с кумовете обикновено без никакви официалности, тържества и прочее. Истинската церемония е тази в църквата, с цялата тържественост и всичките гости. Така че освен ако не изменим изконно традициите си в рамките на следващите 30 години, нищо чудно някой ден детето ми като се зажени да ме пита "ти защо не си ме кръстила, когато е трябвало, че сега и за това трябва да мисля?"

(Хмм... май това мнение трябва да си го копирам и в темата за църковния брак.)

Силве, реален случай от сравнително недалечното минало. Наш близък роднина щеше да се жени. Родителите му (и особено баща му) са от най-войнстващите атеисти, които познавам, а младоженецът няма кой знае какво отношение към религията (в общи линии, му е все тая).
Да, ама булката искаше да имат църковен брак и младоженецът трябваше да бъде кръстен за някакво отрицателно време. Е, майка ми му стана кръстница, а нещата бяха уредени за няколко дни (с всичките му формалности).
Забавното беше, че баща му запъна краката и до последно разправяше, че нямало да влезе в църква и прочее, а синът му много директно му заяви: "Като не искаш, хич и не идвай. Никой не те кара насила. И без това Х. (бъдещата му жена) няма баща, не е задължително и ти да присъстваш." Излишно е да казвам, че баща му не само присъства, ами се опита и да дирижира нещата - кой къде да седне, ама това взели ли са, ама на попа дава ли се нещо... И когато по-късно внучето му беше болно и не се знаеше какво му е, същият тоя войнстващ атеист ходи в църква да пали свещи и да се моли на Бог детето да се оправи, но това съм сигурна, че съм го разказвала.