Ако някой се хване взима на сериозно мненията специално в този подфорум трябва тотално да се откаже от любовта.

Хубава дискусия сте си спретнали тук

И аз не виждам съществена връзка между по-ранната възраст и любовта. Познавам двама души, които са заедно от гимназията вече-не-знам-колко-години и когато човек е в компанията им, хармонията на връзката им и допълването на характерите им те размечтава, дори да си циник като мен.

Аз не се имам за влюбчива. Тук-таме се поддавам на химическите процеси в организма си. За последните 6 години съм имала по-специално отношение (да се чете "исках да спя с тях повече или по-малко") къъммм... хахаха, шестима души Вярвах, че обичам единия от тях. Сега... не го вярвам чак толкова много. Изобщо, не имам любовта за нещо, което се появява, хей-така,-щрак! и, айде, влюбени сме, всичко е розово. Не вярвам и че любовта е само това, което човек изпитва като вътрешни усещания. И тъй като я смятам за доста комплексно взаимоотношение (не емоция), не се наемам да я обещавам на когото и да е в близко време.

Тук е обяснено как стават нещата:
http://www.archive.org/details/delamour00stenuoft

МНОГО

Тук е нагледно показано:
http://www.youtube.com/watch?v=dc2Z7CL4Cv0

Джоуииииииии!
По темата : бях, ама ми мина.

Толкова много, че чак се плаша

Ехаа, то се лекувало? Я дай съвети към младежта
Аз изобщо не се намирам за влюбчива. По-скоро клоня към другата крайност. Надявам се, че и това се лекува

ЕГН-то ти е единственото лечение

Ех, това не е повод чак за такива кахъри...

Никак. Но ако се появи точен човек, надушвам - имам добри сетива. За съжаление (или за щастие, не знам), "точни" хора се намират толкова рядко, колкото рядко съм обвързан.

Ти не си ли перманентно обвързан Или вече не

Не съм се родил обвързан, Гошко

Качвам се аз в автобуса и що да видя... Арфодита Небесна се вози сред гмежта...
Според Стендал любовта от пръв поглед е физическата любов, основана не на душевни качества. Но нека да поспоря с това: не е ли най-духовното нещо да изпитваш любов към самото съвършенство, от което произлиза всеки естетически критерий? Какво като това съвършенство е решило да се материализира като човек - човешка е само формата му, но същността му е очевидно божествена. В стремежа към надчовешкото има не просто несъзнаван хедониъм, но там има най-вече вкус и изтънченост, както и себеразбиране на аза като целящ красивото във всичките му форми.

Да, но в този случай любовта, за която става въпрос, според мен ще е по-различна от класическото понятие за любов към човек.