blacklady, и защо си мислиш, че като станеш накадърен юрист/икономист/инженер/лекар, все приложими специалности, ще цъфнеш и ще вържеш?Важно е да правиш, това което правиш, добре, иначе файда няма.Изкарай си и 10 висши, взети с преписвания и безсмислено зубрене и чакай някой да ти постели червеното килимче

Не ми пука, че ще "предизвикам" съдбата, но който има умения, знания, практични и теоретични, в дадена област, плюс желанието, което идва винаги първо, този ще успее: приспособявайки се към работната среда или променяйки я към своите знания, доказвайки своите собствени умения, натрупани с непрестанен труд.
Но разбира се, българската образователна система, е структурирана по такъв начин, че тя под никакъв предлог не стимулира нашето чувство за сигурност след завършването, защото изискванията са прекалено ниски, а атмосферата е възможно най-деградивна. Ние сме в среда, в която мързелът, преписвачеството и късметът са на почит. Среда, в която собственият труд не се тачи. Среда, в която никой не изисква от теб самия да "покажеш" собствения си труд. За разлика от това от теб се иска: натрупване на енциклопедични, ненужни, до голяма степен, по своята същност знания, по най-различни насоки, които след назубрянето да ги преразкажеш.
Българската образователна система изисква да преразказваме постигнатите постижения на предишните поколение, но никога не изисква съвременните студенти и ученици да изградят нещо ново за тяхното или следващото поколение.
Според мен именно това е един от "ключовете" към откриването на гангрените последствия в нашето българско общество по време на Прехода, а именно: Ние не сме научени да работим самостоятелно, да търсим начини, да търсим причини, да изграждаме сами собствена парадигма, собствен "свят", върху натрупаните знания. Ние сме поколение на лица с нисък коефициент на креативност и самостоятелност.
За сметка на това имаме амбиции, желания и самочувствие. Но те са толкова ефимерни, анахронични и рамкирани под идеята за съпричастие към популярните насоки, че самите ние не осъзнаваме, че този избор не е наш, а чужд. Че ние можем да следваме, но не и да създаваме.

Ок, спирам...

Възможно по-кратко: Ако сам не се хванеш в ръце, квото и да запишеш да учиш, си е все същия курец!

25:75 бал имам към момента ,за публична администрация ще стигне ли това ?

Така... доста разгорещени полемики водите,ноо да се върнем по темата!
Аз пък завърших езикова гимназия и смятам да кандидатствам с английски (какъв шок), насочвайки се към т.нар. "по-екзотични" специалности -> Скандинавистика, Арабистика, Китаистика (... - истика) И въпреки вечните въпроси: "Ама какво ставаш с т'ва?!" , "А какво ще работиш?" .... си се надявам да си го уча и да имам какво да работя, макар и извън България!

Ми.. аз в интерес на истината исках Право. Все повече и повече обаче осъзнавам как тази специалност и изключително сухата материя, която ще ми се наложи да уча просто ще убие жизнеността ми. Затова се насочвам към.. може би не толкова печелившите за в бъдеще, но пък интересните ми специалности, които по-скоро ще направят престоя ми в СУ занимателен и ще ми е кеф да си ги уча. - Скандинавистика, Европеистика, Балканистика, евентуално Немска филология.

Журналистика или ВО желая аз, но май ще запиша ВО на първо желания. Изглежда ми по-гъвкава специалност с повече възможности.

Скоро Гоше, на 29 юли още надявам се

Май и аз ще се присъединя към лагера на ВО-гаджийте, тъй като всеки ми казва, че за да бъдеш журналист не ти трябва образование, а връзки, качества и ... късмет... Но ще видим де, все още обмислям вариантите, схемите и ... накрая нищо...

Кой мисли да запише международни отношения и Англ. филология?

Някой бъдещ колега с Психология?

аз...ако не ме приемат по-горните

Имам проблем с подреждането на специалностите и желанията какво ми се учи.
По принцип съм се насочила към право и ако си вдигна оценката по история с 25-50 стотни на редовния - влизам.
Понеже обаче все пак е изпит и нищо не се знае, чуденката е какво да пиша на второ-трето място. От право задочно съм се отказала или поне бих го писала към 4-5 място в класирането, където е по-малко вероятно да падна.

Колебая се между балканистика, психология и славянска филология (и за трите балът ми стига в момента според миналогодишните минимални). Чувам добри неща за публична администрация и социология. Проблем ми е, че като цяло нямам специалност, която да желая най-много. Психологията ми се струва по-подходяща за магистратура, особено след завършено право. Балканистиката ми е супер интересна, тъй като комбинира едновременно езици и история, но чувам противоречиви мнения за специалността, ученето на езиците в нея, реализацията. Славянската филология ме радва с оглед многото възможности за пътуване по разни програми, които предоставя още от първи курс. Ще се радвам, ако може някой учещ/завършил някоя от тези специалности да сподели впечатленията си, да даде съвет, доволен ли е, не е ли доволен. Голяма мъка ми е това подреждане, понеже реално балът ми никак не е лош и ако не стане за право, каквото съм писала на второ, максимум трето място, това ще вляза.

Здравейте искам да попитам за информация относно стопанския факултет, искам да кандидатствам за магистърска програма, но не знам коя специалност е добра и какви са възможностите за реализация и т.н. ? Какъв бал г/д трябва да покрия, че да ме приемат на първо желание? Благодаря на отзовалите се.