Мхм А аз мисля, че този път темата на изпита ще е свързана именно с нещо такова. Поне по мое мнение "Ах, този мол" беше някак си по-свободна и развлекателна тема. Този път залагам, че ще се падне нещо с по-политическа насоченост

Въобще няма да предполагам, защото на изпита единственото нещо, което познах, бе че ще ни изненадат страхотно с темата

Колкото и да не искам в съзнанието ми се прокрадват разни предположения

Споделям мнението ти за този изпит. За мен това е най- субективният, но и изпитът, на който най- ясно може да се види каква е мисловната дейност на човека. Защото наизустените теми по литература или история нищо не показват. Поне така си мисля аз.
Четох по- нагоре за подготовката ви за изпита. Аз честно казано доста есета изписах последната година. Ходя на уроци при учителка, която ми преподава и в училище. Тя ме насочва с темите, правим разработки и познавам хора, подготвяни от нея и влезли именно в тези специалности. Истината тук е, че или можеш да пишеш и имаш оригинални идеи и някаква дарба, да го наречем, или не. Но на мен специално ми е полезно тя да ми дава съвети и идеи, въпреки че винаги ми казва, че е много субективно. Почти винаги се случва аз да си харесам много някое есе, а тя да не го хареса и обратно. Затова все си мисля, че мнение на друг човек не би навредило, а напротив. Все пак тя е и с повече житейски опит и дава и различни гледни точки, за които сама не бих се сетила. Пък е и много готин човек и ме зарежда с положителна енергия.
Всеки си има различни методи за подготовка и сам преценя кое е най- доброто за него. Както и да го гледаме, каквото и да правим, последната дума е на проверяващите. Дано да имаме късмет и да уцелим в целта с есетата си на 26. )

Така е, безспорно. Друг е въпросът, че ние сякаш забравяме за това и си мислим, че кандидатстудентският изпит държи света и едва ли не, ако не изкараме ще се свърши с живота ни. Истината е, че за всичко си има хора. Има такива, които са добри в научаването на теми, а аз честно казано не мога да уча така. Поради тази причина съм се насочила именно към изпит по Журналистика, а и като цяло към това поприще. Ненапразно хората казват, че за всеки влак си има пътници.

И първото стъпало за влака, без което не можем е именно този изпит

Темата на изпита отново ще бъде изненадваща, всеобхващаща, което е хубаво, естествено. Така всеки ще прокара своите идеи, проблемите, които го вълнуват... Не очаквам, честно казано, тема: "Шенген", "Матури" и "Кунева - президент"... Ще бъде нещо алегорично, кратко и... неясно... Спомнете си "Братята" и "Ние и те", теми, които принципно имаха актуален аналог в обществения живот на българина, но наистина в денят на изпита един се е сетил за братя Галеви и за хомосексуалистите, друг - за братя Диневи и чалгарите, трети - за Светите братя и неуките африканчета, тънещи в мизерия и глад...
Колкото до самоподготовката - аз лично предпочитам не да пиша есета, за да се изчерпвам откъм идеи, а да пиша разкази, някакъв текст, упражнявайки си грознописа, графиката на буквите, редовете и прочие... Успоредно с това решаване на кръстословици, както и тестове по граматика, пунктоация и правопис... Все пак грамотността е важен фактор при оценяването на писмените ни работи. Хубаво е да можем да си уплътним времето, въпреки че е минимален шансът от недостиг на време, но знае ли човек в каква ситуация ще попадне... Психическата нагласа също не е за пренебрегване - релаксиране и позитивно мислене му е майката...

: )

Де па го измисли тоа пълен член Поне поправяйте правилно, като сте решили да се правите на филолози.

Това, за релаксирането, ми хареса най-много
Не изключвам варианта, темата да е свързана с инцидента до джамията в София, все пак засяга религиозния мир в страната.

Хъм, заяжданията не са ми много по вкуса, но няма лошо, щом те влече...
Не съм ръкомахал с пръст, че пиша грамотно, без грешка и т.н., защото в такъв случай нямаше да споделям своите методи за упражнение - а именно за преговаряне на граматическите правила и решаване на тестове за пунктоация и правопис. Възможно е, а и е вероятно да съм допускал доста грешки, да допускам отново и сигурно пак ще допускам. Но все пак не съм факир по българска филология, а и във времето съм забелязал, че понякога и те самите грешат... както и да е.
Относно пълниЯТ член, бих те посъветвал пък аз, ти да си пре/и/оговориш отново урока...
Колкото до думата "пунктоация" - не знам дали си чувал за съществуването на дублетни думи, форми и изрази, но такива животни съществуват. "Гюле" - "Гюлле", "Риторичен - Реторичен", включая и "Пунктоация" - "Пунктуация"... Това е спор, който ще продължава още години наред да е актуален... Дори и в интернет се обсъжда тази тема - почерпи информация, няма да ти навреди. Лично за мен, поради естетически съображения, "пунктоация" ми допада повече... пък нека да е грешно изписана думата...
Ето ти един откъс, който мисля, че е доста изчерпателен:

"В българския език думата не идва директно от латинския, затова има място за спор. Всичко идва от думата, означаваща "точка" (punctum); ако в немския самата дума е с "-у", то в английския имаме "-o" (point). Но в нито един език връзката с латинския не е така директна, както тук се оформя опростено мнение. Тъй като логично би било да си зададем въпроса: има ли историко-културни предпоставки в българския език да ползваме латински думи? Да не говорим, че самите пунктоационни знаци имат общ гръцки (не латински) произход.

Да допуснем напр., че в българския думата навлиза през немския език (der Punkt); тогава "о-" има свързваща функция с наставката "-ация".

Немците, обичайно и историческо за тях, не ползват латинския корен, а си имат своя дума: Zeichensetzung ("разположение на знаците"). Шеговитият аналог би бил "знакуване". Имаме разположение на пунктовете, пунктово разположение, оттам пункто-разположение, пункто-ация. Със същия шанс сме могли да ползваме пункт-иране, пункт-уване/-оване и подобни.

За да докажем, че с времето и историята правописът не навлиза по директен начин от най-старата дума в съвремието, ето и други езици:
- във френския: la ponctuation (имаме "-о" в първата сричка);
- в испанския: puntuacion (тук пък липсва "-c" пред "-t");

Привържениците на изписването "пунктУация" имат една единствена основа - в английския: punctuation. Предполагам, че правят пряка връзка с руския език, за който няма спор ("пунктуация"). Но в руския думата навлиза по друг начин, явно през английския - за разлика от българския.

Да не забравяме, че латинската наставка "-um" има смисъл само за латинския, докато в българския език има други правила.
Впрочем, действаща е Наредбата.-закон за българския правопис (1945 г.), въвела напр. правилото за пълния и краткия член.

За авторитет, да припомним следното: новият правописен речник на българския език е издаден от издателска къща "Хейзъл"; речникът е съставен от учените в секцията за съвременен български език на Института за български език (ibl.bas.bg) на БАН, а негов отговорен редактор е проф. д-р Валентин Станков, член-коресподент на БАН. Официалният правописен речник, който не беше обновяван близо 20 години, се издава с финансовата подкрепа на националния съвет "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката (МОН).
"Нов правописен речник на българския език" (С., „Хейзъл“, 2002) е носител на награда на Националния съвет „Научни изследвания“ към МОН. Съавтор е именно цитираният вече дфн Мурдаров, ст.н.с. І ст. в ИБЕ на БАН, който през 1998 г. издаде "Български език и пунктоация"...

"Новият речник има валидността на нормативен акт по отношение на българския правопис и правоговор. Ние имаме право да внасяме юридически валидни промени в българския правопис и правоговор, стига само тези промени да не противоречат на наредбата за българския правопис от 1945 г., уточни доц. д-р Борислав Георгиев от ИБЕ на БАН."

И все пак поздравления за смелостта и старанието... До нови... правописни и пунктоационни, опс... пунктуационни грешки!

За членуването бях сигурен, че не беше сбъркал, ама за пунктУ/Оацията не бях сигурен дали е дублетна. Все пак пунктуация е чуждица, а с латински букви се изписва punctОation

Още от първата сесия се убедих , че няма никакъв смисъл от каквито и да било предвиждания , защото в крайна сметка ще измъдрят нещо , което никой няма да очаква .