Хора, сега като ви гледам коментарите се чудя какво се случва... Това и написах- всичко е един филм, една пиеса, постановка в театъра "Герои на нашето време"... За какво се борим, за място в университета, за слава, за пари всеки Божи ден...?!!!
Не знам как ще бъда оценена... Започнах със ситуиране във времето, в което живеем-мизерия, дупки, бездомници, освирепели бивши домашни любимци, сиви сгради... сив свят! Преминах към идеята, че това се води демокрация, оттам-политика, политици- "герои", но само до изборите, след спечелването на политическата слава получават статут "зли герои", появяват се нови "спасители" и така... Един кръг... И докато се оплакваме с наведени глави, все пак се надяваме, че зад ъгъла ще ни чакат Супермен и другите, родени в нечие съзнание образи на герои...
Споделих, че всички ние сме жалка версия на герои, но сме просто актъори с болни амбиции...
От друга страна-децата... Най-потърпевшите- те искат да подражават на героите-звезди, които виждат на екрана... Колко ще е жалко това след време, когато стадото вече ще са те-с розови очила, много грим, изкуствени цици и прочее, съответно момчетата ще са лигави футболистчета със зализани коси и т.н. ...

След това казах все пак какви качества трябва да притежават моите герои, и че те все пак съществуват - малките хора, даващи любов, правещи жестове, обичащи живота... Че те са сред нас, те, макар и да са малко, са сред нас-с все още непромити мозъци... И че правят това не за слава, аплодисменти и парично възнаграждение, а само защото очакват същото в замяна- а именно- човещина! Моят герой в моята майка... приятелите ми...
Заключението ми беше нещо то сорта: "Излезте на улицата, огледайте се, вижте хората, опознайте ги, определете своите герои, запоменете ги! След време се с сетете за тях и добрините, които са ви сторили, усмихнете се..., защото тогава, след известно време, "герои", притежаващи ценности, няма да има, а само от онези... фалшивите, чиито пъстри костюми ще виждате черно-бели, в тон със сивото около вас..."
Не споменах герои като Ботев и Левски, защото прецених,че място в това есе нямат... Идеята ми като цяло бе да иронизирам целия този филм-фест, в който само сменяме маските си, за да получим следващата роля... Не съм говорила и за конкретни социални събития от настоящето, нарочно... Мисля, че проверителите на работата ми ще разберат защо е така... без имена и без събития, това подсилва ефекта на казаното от мен, на безличието, на бледния ни поболян от простотии свят.