Статията е уникална , но с тази своя уникалност ще отблъсне доста хора от журналистиката ..

Според мен пък статията е далеч от уникална.Интересна да, но не мисля, че всички трябва да се слагат под общ знаменател. Както написах и отдолу като коментар кандидатите за ФЖМК тази година са повече от преди.Специалността ПР привлича много от кандидат-студентите. Модерно е, а и замисляли ли сте се, че може би има хора, които искат да прекарат годините на обучение в четене на книги и събиране на информация.Не всеки бъдещ журналист влиза в описанието:"За тях е по-важно какво тяхно портретче ще пуснат до текста им, а не колко тъп и ненужен е този текст. И са готови винаги да ти обясняват, че им завиждаш на лъскавия успех". Според мен човек се ражда журналист, журналистиката не е само специалност, професия и т.н.- човек трябва да си го носи вътре в себе си, за да се получат нещата, колкото и банално да звучи. Но,за съжаление, никоя медия не взима на работа просто, защото някой мисли, че е журналист. Затова толкова хора са се явили на изпита. Затова има толкова желаещи.
И да- ние сме героите на нашето време.Не Супермен, Батман или Бойкомен. И колкото и да е трудно, вярвам, че има хора, които ще намерят своя начин. И ще променят много от "сега".

Едва ли жлъчният коментар на някоя неуспешно реализирана драскачка ще успее да отблъсне един кандидат-журналист, който е наясно с плюсовете и минусите на това, което иска да отдаде живота си. Всяка една работа си има и положителните и отрицателните страни, не зная защо толкова се впечатлявате от този текст. Стилът на авторката е подобен на начина на писане и говорене на Карбовски - жлъчност, арогантност и самочувствие без покритие... Унизително е, а и честно казано не бих дръзнал втори път да чета статията... И добре, че беше тя, че да ни подсети да напишем в есето си, че ние сме си героите на нашето време. Каква велика идея, моите адмирации...

Разни хора , разни идеали Не съм съгласен с нито едно нещо , написано от теб , но ако отворя отново тази тема , пак ще трябва да намирам работа на модераторите .

Днес се прибрах и съм вече една идея по-голям оптимист от предния път ... Ама и да не ме приемат, през дедовия ми е вече. Темата беше доста добра и ми хрумна нелошата идея ( според мен) да напиша нещо като разказ-диалог( повече диалог). Беше точно 7 страници.Става въпрос за млад човек, който има уговорен час с главен редактор на едно издателство и иска да предостави своята идея за комикс, подходящ "за всички възрасти". Първо разказва на редактора за героите и техните характеристики ( самите герои са политици и други известни личности, на които малко съм им попроменил имената, за да се направя на интересен - примерно Бойко Мутресов, Сергий Хитрунишев ( абе пълни глупости, ама ми се стори добра идея тогава )). А по-късно, когато редакторът пита за целта и идеята на комикса, нашият герой - Александър( уж царско име, да респектира там) - обяснява как самият комикс ще има за цел да иронизира и осмива всички тези "герои"( изказването му е около половин страници и така съм извел нещо като теза). Самият комикс е кръстен на темата за изпита, за да се направя още по-точна връзка.
Иначе долу-горе съм доволен, макар че на места ми се струва, че съм писал глупости, а и май се нуждаех от още обем. Не знам какво да очаквам, а и вече не ми пука особено, след като си разбрах оценката от предварителния.
Между другото гледахте ли емисията на НОВА вчера? Имаше кратък репортаж за изпита. Имаше интервюта с няколко кандидатки и ме хвана доста срам, като ги чух ...

Сега се сещам да спомена , че при мен , по-нестандартната идея на есето не започва в неговото начало . В края имам нещо като разказ , за 2043 година , дано проверяващите да дочетат до края ..

Най-смешна ми беше онази, която пита Бойко кога ще оправи пътищата!

Дано и проверяващият моето есе , да не се прехласне по личността на Бойко Борисов , защото доста ще ме пореже ..

Пп - Дайте един линк към това интервю ?

хаха на мен ми харесва идеята ти, дано си я развил увлекателно за тях и да имап хубава оценка, а ти не беше ли в 23 стая ?

Хора, сега като ви гледам коментарите се чудя какво се случва... Това и написах- всичко е един филм, една пиеса, постановка в театъра "Герои на нашето време"... За какво се борим, за място в университета, за слава, за пари всеки Божи ден...?!!!

Не знам как ще бъда оценена... Започнах със ситуиране във времето, в което живеем-мизерия, дупки, бездомници, освирепели бивши домашни любимци, сиви сгради... сив свят! Преминах към идеята, че това се води демокрация, оттам-политика, политици- "герои", но само до изборите, след спечелването на политическата слава получават статут "зли герои", появяват се нови "спасители" и така... Един кръг... И докато се оплакваме с наведени глави, все пак се надяваме, че зад ъгъла ще ни чакат Супермен и другите, родени в нечие съзнание образи на герои...
Споделих, че всички ние сме жалка версия на герои, но сме просто актъори с болни амбиции...
От друга страна-децата... Най-потърпевшите- те искат да подражават на героите-звезди, които виждат на екрана... Колко ще е жалко това след време, когато стадото вече ще са те-с розови очила, много грим, изкуствени цици и прочее, съответно момчетата ще са лигави футболистчета със зализани коси и т.н. ...
След това казах все пак какви качества трябва да притежават моите герои, и че те все пак съществуват - малките хора, даващи любов, правещи жестове, обичащи живота... Че те са сред нас, те, макар и да са малко, са сред нас-с все още непромити мозъци... И че правят това не за слава, аплодисменти и парично възнаграждение, а само защото очакват същото в замяна- а именно- човещина! Моят герой в моята майка... приятелите ми...
Заключението ми беше нещо то сорта: "Излезте на улицата, огледайте се, вижте хората, опознайте ги, определете своите герои, запоменете ги! След време се с сетете за тях и добрините, които са ви сторили, усмихнете се..., защото тогава, след известно време, "герои", притежаващи ценности, няма да има, а само от онези... фалшивите, чиито пъстри костюми ще виждате черно-бели, в тон със сивото около вас..."


Не споменах герои като Ботев и Левски, защото прецених,че място в това есе нямат... Идеята ми като цяло бе да иронизирам целия този филм-фест, в който само сменяме маските си, за да получим следващата роля... Не съм говорила и за конкретни социални събития от настоящето, нарочно... Мисля, че проверителите на работата ми ще разберат защо е така... без имена и без събития, това подсилва ефекта на казаното от мен, на безличието, на бледния ни поболян от простотии свят.

ТамО бях, да. Като предадох, бяхме трима пишещи в залата

Какво мислите?

ста`а