какво се чудите? Сигурно половината есета са с подобен сюжет и идеи. Важното е как сте ги написали. Аз затова направих нещо по-различно - за да се различава от другите и да изпъква. А как съм го написал е друг въпрос То и най-важното им условие май е "оригиналната идея и позиция". Ама знаеш ли ги ... ако това, което мислиш съвпада на 90 процента с мнението на проверяващия, номерът може и да мине, дори да сме писали посредствени работи.

И си стигнала до извода, че бездомните деца са ГЕРОИТЕ на нашето време...сериозно?
Не, че нещо, ама звучи безумно. Те са абсолютно всичко друго, но не и герои. Но това е моето мнение, може проверяващите да мислят другояче.
Поне е оригинално. Повечето сме писали са Бойко Борисов или като мен за паметника.

Героично...това не е героизъм. Това е мързел. Докато бях в София за изпита, за около 2 дена, ПОНЕ 10 бездомни души ми поискаха пари. Половината от тях директно ми казаха, че им трябват за цигари/алкохол. Да не споменавам колко души ми поискаха цигара. Всеки един от просяците, които виждаме получава социални помощи. И всеки един от тях е напълно работоспособен, изключая инвалидите, ама нали е по-лесно да си изкараме парите като просим, защо да си мърдаме гъза и да работим? Кое му е героичното на това? Да седиш, да просиш и по цял ден да се наливаш с евтино вино, щото си толкова тъп и/или мързелив, че не можеш да си хванеш работа ли му е героизмът? И къде ги видяхте тези бездомни деца? Защо аз бездомни деца по улиците на България не съм виждал. Виждал съм единствено циганчета, които са пратени от родителите си да просят и крадат. Но нито едно българче не съм видял. За тези деца си има специални домове и никой няма да ги остави да скитат по улицата. Та, както спомеха, без да ми се обиждаш, тезата за героите бездомници е повече от абсурдна. Поне ако наистина си я написала така, както ни разказа тук.

От чисто любопитство - никой ли не е наблегнал върху ВРЕМЕТО?

Цялото ми есе беше съпоставка м/у времето отпреди 1991-ва и 2011-та. Разбира се, индиректна.

Аз за паметника не писах,но започнах с човека,който спаси 6 души при катастрофата от преди 2 седмици,след това колкото и да е клиширано писах и за "поп-фолк дивите" ,споменах и за актъорите и правителството,разбира се и за Бйко Борисов.Искам и да попитам,вкарал съм на места доста ирония,все пак гледах и чувство за хумор да има,това зле или добре е?Знам,че зависи от проверяващия,но кажете вашето мнение.

Не знаем, зависи само от това колко добре си го написал.

Това е все едно аз да те питам дали моето есе, което започва като фентъзи разказ и за което се разказва за седемте смъртни гряха, приели образите на сенки, ще се котира добре.

Ако го чета аз, получаваш 6,00, но за проверяващите не мога да кажа. Ако не друго, то поне не виждам причина да ги издразни.

Според мене проверяващите биха харесали есета с повече ирония и хумор,отколкото с критика,която масово се пише от кандидат-студентите.

При мен от 60-те години до наши дни...

Точно по тази логика масово започнаха да пишат по-хумористично и иронично.

При мен от 1918 до сега