Любопитно ми е какво знаете за автора. Току-що проячетох "Сянката на вятъра" и съм МЕКО казано ОЧАРОВАН. Отдавна не съм срещал толкова прекрасно четиво, написано на такъв висок и приказен стил. Любопитно ми е дали писателят има и други кники освен продължението на 'Сянката". Ще ги прочета всите.

Хахаха, Камеле, я вземи пусни една търсачка за "Сафон" във форума (конкретно моите мнения: search.php?st=0&sk=t&sd=d&sr=posts&author_id=100366... тц... не станА, исках да ти извадя само тия, в които квича: "Сафооон, Сафооон!"). Мисля, че ще се досетиш - опищях ма'алата за него, както се казва, ама май само Мила се трогна да почне да го чете.
Както и да е. Да обобщя: това е писателят, който ме ВЛЮБИ в себе си. Намерих "Сянката" супер случайно, но след този ден литературният ми живот вече не е същият. После си купих "Играта на ангела" (първо на английски, а после и на български), а тази година си взех от Италия и "Принцът на мъглите" (или както там ще го преведат, понеже още я няма на български). През май 2011 предстои да излезе още една негова книга на английски.

Необходимо уточнение - "Сянката" е замислена като тетралогия. Тя е първа хронологично, но "Играта на ангела" е нещо като prequel. В смисъл... разказва историята от по-рано и "Сянката" я следва.

Сега ще ти дам няколко линка, но искам да пусна това мнение, за да съм сигурна, че ще бъда първият, който ще ти отговори. За мен Сафон е литературно божество и съвсем не се шегувам. Попрочела съм това-онова, но никога, ама никога, никога, никога не съм била толкова омагьосана от дадено повествование.

Ето едно нестройно мое мнение за "Играта на ангела": viewtopic.php?f=131&t=13810&start=15 (малко надолу на страницата)
Бе тоя човек ми е такава емоция, чееее...

Ето и една от композициите на Сафон, замислени като саундтрак към книгата: http://www.youtube.com/watch?v=MBTfere5TAA Вдясно са и останалите. Супер простички и много красиви.

И още едно доказателство, че не съм много У ред, когато става дума за Сафон:
http://www.facebook.com/photo.php?fbid= ... .673013837 (това е The Prince of Mist)
и
...не мога да я намеря, но трябва да е в албума ми от Лондон, защото си купих "Играта на ангела" оттам. Както и да е, луда работа. Обичам го, обичам го, обичам го...

http://www.azcheta.com/index.php?option ... &Itemid=27

http://www.azcheta.com/index.php?option ... &Itemid=27

Ихааааа...значи не съм сам в похода на феновете на Сафон.

Ловли.

Ники Руева току-що ми писа, че е излязла "Марина"!!! На български! Лелееееееееее... Както казах, вероятно тази вечер няма да се спи, а утре ще отварям книжарницата до нас.
Вярно, че от 2 седмици не съм влизала в книжарница, но... как съм пропуснала точно ТАЗИ новина за нова книга?
http://www.book.store.bg/p48129/marina- ... safon.html

Оле, ТОЛКОВА съм щастлива. Нямам търпение да си я гушна и да си я зачета.

Току-що приключих с 'Играта на ангела". Определено ми хареса повече от първата със забележката, че въпреки гениалната и на моменти уникално заплетена фабула, се забелязва едно повторение на някои нещица от първата част. Например малко много ми дойде фактът, че и в двете книги централният персонаж, който всички смятат за умрял, накрая се оказва, че си е напълно жив. (честно казано това леко го подозирах) От друга страна наличието на книги и момчета засега не ми се отразява зле, само стига авторът да не прекали с тях и в останалите две книги. Поздравления и за гениалния персонаж, носещ названието "тартора". Уникален, наистина!!!

С две думи - "ангелът" е прекрасно четиво. Чакам с нетърпение третата част. Дали я има на английски> ?

Чак сега прочетох темата и май ще добавям автори към списъка за четене. Благодаря!

Давай! Заслужава си!

Майка ми я получи от мен за коледа. Благодарности на Мила.

Да кажеш дали я е харесала. Пък и ти я погледни, за фен на Маркес е силно препоръчителна

Тони, третата част още не е излязла и не знам кога предстои това да се случи. През май ще излезе друга негова книга на английски, но и тя е от периода преди Сянката и Играта, заедно с Марина и Принцът на мъглите. Знам, че до есента на 2009 не беше започнал третата книга - за по-нататък нямам информация. Силно се надявам, че поне я е подхванал през последната една година.

Иначе аз май споделих, но Марина е най-слабата от 4те книги на Сафон, които съм чела дотук. Много е хубава, езикът е прекрасен, но историята малко издишаше. Плоска ми се стори, Сафон впоследствие доказва, че може мноооооооооооооооооого повече.

Впрочем, Камилчо, странно, че харесваш повече Играта. Не че не е абсолютно прекрасна и не че не е в Топ 3 на любимите ми книги изобщо, но аз лично харесвам повече Сянката. За мен тази книга е олицетворение на съвършенството в литературата. Вече не знам колко пъти я четох и пак не мога да й намеря и един кусур.

Пък аз преди 2 седмици се сдобих с "The Midnight Palace" и една седмица я държах в Стара Загора, за да не ме изкушава по време на сесията, после една седмица бях в Хърватска и.... казано накратко, познайте кой тази вечер ще гушка новата книга на Сафон... ама е мъничка, бе... няма и 300 страници, а е с един гигантски шрифт... ще извадят очите на човек.

Провокирахте интереса ми.

Дали се намира в оригинал някъде?

Ели, кажи после за тая полунощната, че я гледам от две седмици, ама след Марина не посягам...

Дойде времето да пиша и тук.
Поръчах си "Среднощният дворец" (аз така си го превеждам, едва ли ще остане в такъв вариант, макар да му отива) броени дни, след като излезе на английски. Както и да е, доставиха ми я, подхванах я, но не ми допадна в началото. Уплаших се, че няма да ми хареса и я оставих за по-добри дни, защото хем тогава ми беше терсене, хем бях прясно разочарована от "Марина" (ей, много ме е яд за тая книга, честно!), хем и действието се развива в Калкута, пък аз някакси не се чувствам привлечена от Индия.

И днес реших, че моментът е дошъл. Е, като я подхванах наобед, я оставих преди малко (с малка пауза), защото я свърших. Това е книга на ужасите, ама честно. Даже не знам как ще спя тази вечер. Но е страхотна, типично Сафонова, с характерните за него мотиви, стил и изразни средства, символи, даже с изоставената къща, мам*а му. С картинните описания, които просто не ти позволяват да не си представиш ставащото, сякаш то се случва съвсем пред очите ти. А като добавим и че е повече от страховито...

За разлика от "марина", където ужасът беше малко произволен, тук нещата си имат и (относителна) логика, а и наистина не можеш да сбъркаш прекрасното повествование на Сафон. Пак ги е нанизал едни... да те хване за гърлото чак.

Като обобщение - не е "Сянката...", не е и "Играта...", но е много, много добра и многократно превъзхожда "Марина" (още не мога да разбера защо, по дяволите, Сафон си го обича толкова това недоразумение).

"During the entire journey I was haunted by a thought that became increasingly obvoius as we approached our destination. I was convinced now that ... and ... had left their childhood and become adults, the murderer had awoken once more from the darkness and was intent on carrying out his ancient promise. And I knew, with the certainty that only comes when one is close to a tragedy, that this time he would stop at nothing..."

(цитатът е напълно произволен, просто отворих книгата напосоки. На мястото на многоточията на втория ред има имена, нарочно съм ги пропуснала)