Предпоследно?

Бог е създал причинно-следствените връзки за наше удобоство, а ние ги използваме, за да поставяме самия Него под въпрос.
Между другото, който има въпроси как Бог е могъл да направи това или онова, при положение, че еди какво си, нека отвори един тълковен речник на думата "всемогъщ" и да прочете с разбиране какво са написали хората.
Аз ще го кажа със свои си думи - Бог може да прави КАКВОТО СИ ИСКА, може да създаде КАКЪВТО СИ ИСКА свят, с КАКВИТО СИ ИСКА особености.

Загубих близък за мен човек... и се натъкнах на тази статия в търсене на отговорите, има ли наистина ад и рай и какво точно представлява? Къде отива душата след смъртта и има ли прераждане? Ще ми е интересно да чуя вашите мнения по въпроса. ----> http://psihobg.com/?p=1205


П.С. А по темата вярвам в Бог, Ангели, Демони и във всичко останало.

Щом бог е всемогъщ, значи е смъртен!

П.С.: White_cat, искрено желая да си под 18 год. (Не мога да си позволя да използвам ирония, ако долавяш такава!!!) Статията е повърня от разума на един уплашен дядо. Няма как да го виним.

Немам нерви
Отивам да си пиша писмото до Дядо Коледа

Това, което хората наистина трябва да разберат е, че да отидеш в Рая изисква да се откажеш от смъртта. Влезеш ли в Царството небесно, няма как да умреш, няма как да убиеш. На почти никого не му хрумва да мисли какво би бил един свят без смърт. Колко по-различен би бил той? Какви нови възможности ще се открият, когато отидеш там? А колко ще изчезнат? Почти никой не се замисля, че без смърт, времето ще тече безкрайно, около нас ще се случват много неща, но в нас - по-малко. Раят е свят на съвършени души, тъй като те не сменят тела, не се занимават с тела и телесност, а само със себе си и с духовност. Следователно предизвикателството в Рая е външно за самия дух, а не вътрешно, както е в материалния свят. Знаете ли колко по-различен е животът на дух, който е винаги устремен към нещо извън него, а не - в него. Тук иде да се замислим и какви са наградите в Рая - външни. Тъй като духът там не губи особено много, той и няма начин да търси и събира непрекъснато огромни награди за себе си. Да - Раят е мястото на най-богатите и пренаситени от благодат души, но при всичките им умения да боравят с духовно богатство, какво знаят те за духовната бедност? Точно в материалния свят развиваме умения като ефикасно боравене с ресурсите, тъй като те са малко и ограничени. Ние сме тия, които правим от нищото нещо. Нормално е да не сме задружни, тъй като егоизмът пести енергия на индивида. Егоистът казва "защо да помогна на онзи, като мога да си спестя усилието?" - замисляте ли се защо човекът е устроен да мисли така? Каква точно е райската алтернатива и какви са пълните измерения на алтруизма? Трябва да мислите мащабно. Ето най-важните точки:
1. Свят без смърт
2. Свят без егоизъм
3. Свят, където цената не е от значение
На пръв поглед това са само хубави неща. Но я се замислете добре колко хубаво би било същото това нещо след, да речем, ДВЕСТА МИЛИАРДА ГОДИНИ?!?!?! Не е ли по-готино да си в материален свят и да живееш кратки животчета, които да не помниш? Не е ли по-готино понякога да не ти стигат ресурсите за нещо и да трябва да импровизираш - да изникват неочаквани усложнения, да не знаеш дали ще успееш? Да има истинско вътрешно предизвикателство за теб, т.е. да не знаеш дали ти самият можеш или не можеш да понесеш нещо. Не е ли по-яко гърбът ти да не е осигурен 100% от времето и да има как да се провалиш? Защото не си представяйте, че в Рая ще имате възможността да се проваляте, да не успявате. В Рая душата забравя що е страдание, що е истинска болка и немощ. Представете си, че играете компютърна игра, която не може да свърши; от която не можете да излезете; която не можете да загубите. Колко яко само, нали?
Иначе най-красивата и епична игра, това е ясно.

Свят без смърт ще е някакъв ад, а не рай...

Много... готическо?

Защо пък готическо? Вечният живот обезсмисля толкова прекрасни неща на тоя свят - децата, правенето им...

Не беше ли готическата култура свързана с патологично влечение към смъртта? Може и да греша
А децата не са първото нещо, което ми хрумва, когато си мисля за прекрасни неща
Пък и не виждам защо вечния живот би ги обезсмислил

Нещата се обезценяват, когато знаеш, че не можеш да ги загубиш.

Ще те питам дали ще се обезценят, когато (ако) стигнеш 70те.

Разбира се, че вечният живот е един от основните заложени стремежи на човека. Фактически хората, които са част от "цивилизованото" общество не живеят за да създават поколения, а за да успеят по някакъв начин да останат в историята на човечеството. Създаването на сигурно поколение е приоритет единствено на бедните духом и финансово.

Прочети внимателно и ще разбереш!
Жокер: Верую во Единнаго Бога Отца Вседержителя, Творца Небо и Земли, видимым же всем и невидимым...

Има ли изобщо религия, която да дава логични отговори на всички въпроси, които ви хрумват? Не съм се интересувала от религиите, които съществуват, но имам някакви основни познания по най-разпространените. От тях будизмът най-много ми харсва. Останала съм с впечатление, че е... градивна религия. Иначе - да вярваш, че има Някой по-велик от теб, който направлява живота ти, е безотговорно. В духа на последните стр., в които се обсъжда явно християнството: Ако християнският Бог съществува и вижда всичко, създал е всичко, съдбата ни е написана от него... то тогава защо да живеем? Интересни са ми мненията на християните - защо живеете? За да идете в Рая? Хареса ми примера на FightForFreedom с компютърната игра. И ако съм разбрала правилно - Раят е мнооого скучно място... а същото може да се каже и за Ада. Еднообразието не е никак забавно. Едва ли много хора биха се радвали да попаднат на такива места.
Аз вярвам в доста неща, но истински вярвам само в такива, в които съм имала възможност да се убедя лично.
.......пък и погледнато реално - религиите само разделят хората:)

Будизмът не е религия ,а начин на живот