Добре изглежда...както си го описала.
Успех!
Дано резултатите излязат по-бързо!

И това ако не е доста...



Уоу. о.О
Като ви чета се питам как са ме приели въобще с два листа. А взех и че завърших с отличие (почти пълно, имам си две тройчици, едната - на литературен изпит ) и си чакам само защитата на дипломната работа.

Ти каква специалност си?
Колко имаше на изпита по БЕЛ?

Книгоиздаване.
3,63 - сигурно точно заради обема. Но което е истината, не бях писала съчинение разсъждение от седми клас - исках да пиша по цитатите, но като се падна Далчев и се отказах. И импровизирах по Йовков (при нас беше точно същата конфигурацията на авторите).
Хубавото при нас беше, че имаме още два приемни изпита (журналистика писмен и устен) и ми трябваше само да е над 3,50, за да имам право дас е явя на тях. И там вече си изкарах високите оценки и нямах проблем, още на първо класиране влязох.
Сега даже са махнали изпита по л-ра като изискване, ама по мое време не беше така.

Да при вас е било по-сложно, добре че сега малко са го улеснили поне...

Хорс, няма ли да споделите какво точно писахте, какви са ви тезите с по 1 изречение, кои разкази/стихотворения сте включили в разсъжденията си

ОТИВАЙ ДА ПИЕШ!! И НЕ ГО МИСЛИ ПОВЕЧЕ.. 29 Е ДАТАТА

Аз няма как да не го мисля.
Аз писах по Йовков. Уводът ми е доста добър. Описала съм случващото се в обществото и литературата през 20те години на 20в. Че символизма преживява кратък ренесанс чрез творчеството на Николай Лилиев и Емануил Попйорданов.За заражденето на постсимволизма, диаболизма и т.н.После съм писала за това, че йовков е третият белетристичен връх след Вазов и Елин Пелин. За основните топоси в творчеството и съм посочила два сборника с разкази.
Включих- последна радост, песента на колелетата, серафим, по жицата, шибил, индже, другоселец, албена
Заключението също си го харесвам. Последното изречение ми е нещо от типа на -Откриването на истинските стойности е цел, заложена в много произведена от българската, европейската и световната литература.

С този пост се надявам да съм била изчерпателна.

И аз писах по Йовков.
Уводът ми е обаче отнесен към хуманистичната натура на Йовков и как той винаги дава шанс на своите герои да намерят спасение, независимо от извършеното от тях, независимо по какъв начин.
Тезата ми се състоеше в това, че пътищата на прозрението са изключително сложни и объркващи, до тях се стига чрез душевен катарзис, пряко свързан със страданието на човека, подобно на Славейков.
Писах за "Песента на колелетата", "Индже", "Шибил", "Последна радост" и "Серафим". После се сетих, че е можело вместо за "Последна радост", да пиша за "Вълкадин говори с Бога" или "През чумавото", ама според мен е хубаво, че съм дала една нова гледна точка на темата за антихуманността на войната при Йовков.
Заключението ми стана изключително философско.. Общо взето, че единственият път към абсолютното съществуване в съвършенство е осъществяването на себе си чрез прозрение за истинското призвание|същност на човека..

Дано излязат до края на следващата седмица резултатите.

п.с- като прочетох поста на MiseryChastain се сетих, че съм включила и през чумавото

MiseryChastain, много приятно описваш нещата и връзката със славейков мн.ми хареса. пожелавам ти да имаш хубава оценка. между другото какво ти беше първото желание? скандинавистика?

Да, изчерпателна беше , въпреки че аз писах по втория вариант и ме интересуваше по-скоро за него. Проблемът ,който аз успях да формулирам беше - Трагичното разпадане на връзката между личността и обществото. За Ботев писах ,че той се опитва да запази тази вързка, като призовава обществото да сподели бунтовната му позиция (в това число "брата си", либето си и майка си), но за съжаление този призив остава безответен . Този сблъсък всъщност е драмата на неговия лир. герой. За разлика от него Далчевият лир. герой доброволно се отчуждава от хората и се затваря в себе си ,търсейки отговора на екзистенциалните въпроси ,които никой век не е разрешил (в това отношение той прилича по-скоро на Яворов). И това ми е тезата ...общо взето.

хубава тези. дано и проверяващите да споделят това мнение. нали обаче в нея не си давал пример със самото име на произведенията?

Не, но всъщност има ли значение?

от много учители съм чувала, че е грешка споменаваното на произведенията в тезата. същото важи и за похватите