|
Това, което хората наистина трябва да разберат е, че да отидеш в Рая изисква да се откажеш от смъртта. Влезеш ли в Царството небесно, няма как да умреш, няма как да убиеш. На почти никого не му хрумва да мисли какво би бил един свят без смърт. Колко по-различен би бил той? Какви нови възможности ще се открият, когато отидеш там? А колко ще изчезнат? Почти никой не се замисля, че без смърт, времето ще тече безкрайно, около нас ще се случват много неща, но в нас - по-малко. Раят е свят на съвършени души, тъй като те не сменят тела, не се занимават с тела и телесност, а само със себе си и с духовност. Следователно предизвикателството в Рая е външно за самия дух, а не вътрешно, както е в материалния свят. Знаете ли колко по-различен е животът на дух, който е винаги устремен към нещо извън него, а не - в него. Тук иде да се замислим и какви са наградите в Рая - външни. Тъй като духът там не губи особено много, той и няма начин да търси и събира непрекъснато огромни награди за себе си. Да - Раят е мястото на най-богатите и пренаситени от благодат души, но при всичките им умения да боравят с духовно богатство, какво знаят те за духовната бедност? Точно в материалния свят развиваме умения като ефикасно боравене с ресурсите, тъй като те са малко и ограничени. Ние сме тия, които правим от нищото нещо. Нормално е да не сме задружни, тъй като егоизмът пести енергия на индивида. Егоистът казва "защо да помогна на онзи, като мога да си спестя усилието?" - замисляте ли се защо човекът е устроен да мисли така? Каква точно е райската алтернатива и какви са пълните измерения на алтруизма? Трябва да мислите мащабно. Ето най-важните точки: 1. Свят без смърт 2. Свят без егоизъм 3. Свят, където цената не е от значение На пръв поглед това са само хубави неща. Но я се замислете добре колко хубаво би било същото това нещо след, да речем, ДВЕСТА МИЛИАРДА ГОДИНИ?!?!?! Не е ли по-готино да си в материален свят и да живееш кратки животчета, които да не помниш? Не е ли по-готино понякога да не ти стигат ресурсите за нещо и да трябва да импровизираш - да изникват неочаквани усложнения, да не знаеш дали ще успееш? Да има истинско вътрешно предизвикателство за теб, т.е. да не знаеш дали ти самият можеш или не можеш да понесеш нещо. Не е ли по-яко гърбът ти да не е осигурен 100% от времето и да има как да се провалиш? Защото не си представяйте, че в Рая ще имате възможността да се проваляте, да не успявате. В Рая душата забравя що е страдание, що е истинска болка и немощ. Представете си, че играете компютърна игра, която не може да свърши; от която не можете да излезете; която не можете да загубите. Колко яко само, нали? Иначе най-красивата и епична игра, това е ясно.
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|