'дет се вика, или сме влезнали, или не сме. по-спокойно

Между другото аз много се дразня от факта, че доста хора се бутат за Право точно защото им е фикс идея...... Пък аз искам да уча това още от 9-ти клас и поне знам, че ще ми е интересно

Което ми напомня, че една приятелка го искаше ''защото е престижно'', докато аз винаги съм си знаела, че искам да се занимавам само с това!

На мен лично да, посещавала съм лекции на 3-ти курс и ми беше много интересно, даже запомних някои неща отсега

Може би имам личен мотив - трябва ли да го споделям? Просто това искам да уча и работя!

Защото по кримките адвокатките са яки и мнооого ме кефят жълтите листи , които изписват по разни библиотеки )))) Всъщност то си е интересно, да не говорим колко главоболно и изнервящо е , ама ей ни на седим и кършим ръце, абе хора да бяхме изкарали 6 и сега да ходим да си почиваме

Или защото някой трява да наследи семейния бизнес /само налучквам/

При мен е некъв тактически ход. Понеже ако се бях явила на изпити в АМВР, където всъщност исках да си кандидатствам, нямаше да вляза.
Та затова сега ще уча право, пък после ще му мислим как да влезе в системата.

Аз пък, за разлика от повечето хора тук, не съм 100% убедена, че с това искам да се занимавам.
Даже съм абсолютно сигурна, че още не знам с какво искам да се занимавам.
Но откакто шансовете ми за право се постопиха, почна да ми се приисква повече. xD

А аз от 6-ти, so what? Нека кандидатстват толкова хора, колкото искат. В крайна сметка винаги си проличава кой става за това и кой - не. Често тия с фикс идеите не влизат или се отказват на втората-третата година.

Аз до 11-ти клас бях убедена, че ще кандидатствам медицина (не че правих някаква сериозна подготовка, както би трябвало), но ей ме на сега в темата на правистите и все повече и повече се комплексирам...

Хах, аз съм същата. Цяла година като ме питаха "ти какво ще кандидатстваш", все отговарях едно уклончиво "уж право, ама ще видим". Всеки втори край мен кандидатства това и всеки го прави защото уж било престижно (престижно е може би, защото дава сигурна професия, ако си го изучиш както трябва - , ама от друга страна знаем как на година завършват по няколко хиляди прависти в България и без връзки трудно може да се направи нещо. много от нас ги нямаме тия връзки). Пък около подаването на документи за класиране даже супер много се бях навила за балканистика . Аз се ентусиазирах истински едва след като изкарах хубава оценка на историята (може пък липсата на фиксация върху това да вляза точно тази специалност да е било вид предпазване от евентуално разочарование). Всъщност, самата материя започва да ми става все по-интересна (изцяло извън готините сериали) и въпреки че все още не се виждам точно като адвокат, приемам правото като една мнооого добра основа за (почти) всякакво последващо хуманитарно развитие. Друго си е да знаеш законите, независимо какъв ще станеш. (И от сега си градя планове за готина, непрактична магистратура в чужбина и научаване на поне още един-два чужди езика )

Аз пък винаги съм се гласяла за работа в полицията още от 6 годишна, защото почти всичките ми съседи бачкат като такива и аз бях решила, че е най-готината професия. Винаги си казвах "Абе, не може да е чак пък толкова трудно да влезеш в АМВР.", ама всъщност си е доста трудно. И когато осъзнах, че ми е невъзможно да покрия изискванията им, тогава дойде огромното разочарование, което ме накара да се преориентирам набързо към правото.

@jenesais Това с чужбината и аз го обмислям от определен период от време. Да не забравяме обаче, че от правото излизаш направо магистрат. Надявам се и аз въпреки всичко да успея да се вредя нещо готино в Humboldt Uni, Берлин с моите сертификати.

Аз пък съм точно обратното - до 11ти клас бяха толкова навита за право, още от съвсем малка, но точно преди 12ти се разколебах много, започна да ме влече психологията и стана едно мазало...
От една страна правото, което не ми се иска толкова, но с добри възможности за реализация, от друга психологията, за която убивам да я уча, но ми е ясно, че в България да си намериш работа с Психология ще е трудно. (а не ми се ходи в чужбина засега, освен ако не е да изкарам някоя магистратурка и да се върна)
А някъде по средата се мотае и едно МО с езиците, а аз обожавам езици...
Като се добавят и други фактори, като родители, които не биха ме убеждавали за такова нещо, ако аз самата 10 години не им пълнех главата с право, та право.
И все пак сега като видях, че шансът ми да вляза е почти нулев, пак ми се доприиска. xD
Не знам, сигурно най-добрият вариант за мен би бил да вляза нещо (по възможност Психология, че да се успокоя, че и такова ще поуча малко) и евентуално да се надявам след година да съм по-ориентирана.
Ама и аз какво ви занимавам с моите проблеми. >.<