Времето...

Трябва да довърша чистенето на апартамента...

Мен питаш ли ме Мисля че космите на кучето са се просмукали в органите ми!

Сам се натъжих. Разкатах си фамилията. Лошото е, че май натъжих и някой друг. Тъпчо.

Преди малко се събудих в 72 и около мен беше пълно с цигани. Добре че и аз докарвах цветът им и не ми обръщаха внимание. Слязох. Не знаех къде съм. Отидох до спирката, за да прочета надписа - "ж.к. Западен парк". Западен парк. Западен парк. ЗАПАДЕН ПАРК. Почнах да се смея. Това беше мястото, на което много хора са ми казвали никога да не стъпвам. Isn't that ironic Смехът ми не особено плавно премина в истерия, защото покрай мен започнаха да тичат и да лаят кучета, а наоколо имаше нищо - никакви хора, никакви таксита. Звъннах да дойдат да ме вземат като казах за местоположение последната спирка на 72. И започнах да чакам. На пресечната точка на 2 булевароподобни пътя. Няма да споменавам за бибкащите шофьори на автомобили. Чакането ми се стори безкрайно. Телефонът ми звънна. Попитаха ме къде съм и че те вече са на последната спирка на 102. 102???!!! ..... Добре... Само дишай дълбоко и всичко ще се оправи. До мен спря някакъв друг автобус. Шофьорът слезе, приближи се към мен, огледа ме и попита Колко? Не помня какво му изкрещях, но той се извини и бързо избяга, а аз почнах да плача. От сълзите не виждах нищо. Само чувах минаващите покрай мен автомобили и се надявах някой от тях да спре и да е този, който трябва да ме вземе. И се надявах никой от тях да не спира...
В крайна сметка ме прибраха вкъщи. И вече почти не треперя.
Другия път ще ви слушам и няма да си тръгвам от форумни...

Времето, времето е малко

Told ya Жива си и пишеш във форума - всичко е точно

Оххх...
Съжалявам...
Но ми е толкова смешно! Знам, че на теб със сигурност не ти е било приятно, но...
Уф...

Извини и мен, но не мога да се сдържа

Всичко изтрих - и смс-ите, и общите снимки в телефона ми, и скайп хронологиите, и ЛС-тата във форума и фейсбук... As if you'd never existed.

Тва за момиче ли става въпрос?
Щото точно ти си казвала, че момче не може да те разочарова/разгневи толкова....

И момичета, и момчета, които по един или друг начин ми доказаха, че вече нито вървим по един път, нито гледаме в една посока, следователно няма как да продължим да бъдем приятели. Няма смисъл вече да пазя сантиментални спомени за времена, които няма да се върнат.

Е, стига де, не си ли малко крайна? И съм сигурен, че ще размислиш след месеци време... То е така при нас, младите,

Явно не я познаваш, щом допускаш възможността да й мине

Непоправим оптимист съм, тва ми е слабото място...