Мога да ти припомня защо си я зарязала, но ако не искаш да ти убивам ентусиазма, питай олшалпериш - тя ще ти я защити

Имах си план за реда на книгите, които искам да прочета, но Достоевски обърка всичко. Почнах "Бесове" и сега не мога да я оставя...

И?

Нонс, и аз съм на Достоевски : )

"Quo Vadis"
Сенкевич.

Дид, а ти какво четеш?

И?

Лично за мен авторът пише много увлекателно. Темата на "За мишките и хората" не е кой знае какво. Но самите диалози между двамата главни герои - Лени/малоумният/ И Джордж/постоянно хокащият Лени/ няма как да не те разсмеят. След това смятам да започна "Безпътният автобус"

"Идиот". Но я пооставих заради Търговското право : )

Току-що свърших с "A Dance with Dragons", петата от "Песен за огън и лед".
Честно казано, след пет години чакане да излезне, малко ме влуди с хилядите си ненужни подробности и липсата на каквито и да е развръзки...

Сега май ще започвам "Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон (продължение е на "Сянката на вятъра"). Приготвила съм се и за "Параграф 22", че отдавна му се точа.

Приключих "Убий всички адвокати" и отивам да си взема още една доза Пол Ливайн Мисля, че се влюбих

Приключих със 100 години самота, и мисля да започна Параграф 22.

Аз пък чета листовки

"Бял шум"
Не я чета в момента, но това е книгата в последните два месеца, която ми е направила най-голямо впечатление и си заслужава още повече хора да я прочетат.
Главният герой е декан на факултета по Хитлеристика (сериозно), но самата книга няма нищо общо с подскачащи немци и тънки мустачки. Главният герой дори не знае немски. Разправя се за неговото семейство и една епидемия, която се разпространява в града, където живеят. Основната тема е отношението между хората, в семейството, с приятелите във времето на консуматорското общество.
Авторът има брилянтен изказ.

ох , то я "Бял шум" (по твоя препоръка, Феникс, помниш ли?) ми беше толкова... как да кажа по-меко, от пусто в празно, голяма тегоба, а опитах няколко десетки страници, добре, че я размених за друго (Стайнбек).

Помня, помня. В интерес на истината тогава и аз я оставих, тъй като ми се виждаше мудничка. В крайна сметка този път я прочетох на един дъх и някак си предишното впечатление дори не ми правеше впечатление.
И наистина книгите си имат своето специфично време. Имах на разположение около 30-тина романа, но усещах, че е дошло времето на Бял шум - и беше.
Бъди нащрек.

"Червената кралица" - Филипа Грегъри
Засега ми харесва,но бледнее пред другите книги от поредицата.

Иначе приключих с "Мадам Бовари" и ми хареса много. Явно миналото лято не съм я чела в подходящ момент.