Тия истории звучат адски добре, някой път ще се пробвам

Разговор между мен и една баба от блока в асансьора:

Тя: Добър ден!
Аз: Здравейте!
Тя(след като ме оглежда от глава до пети): Ма много си хубавка!
Аз: Благодаря.
Тя: Я кажи имаш ли си приятел?
Аз: Ами имам.
Тя: Ааа хубаво, хубаво. Ама да внимаваш!!! Да не му даваш много да те пипа нагоре надолу! Чу ли?!
Аз: Ъм...
Тя: Аз к'ви мъже съм имала едно време... Ма не трябва да им позволяваш! Те мъжете все много искат...
(тук идва моят етаж за щастие)
Аз: Мхм. Ами, довиждане...

Ех тия мъже бре Аман от тях значи

Слизам до магазина днес, при което ме спира един чичко след светофара. С явно затруднение при изговарянето на думите ме пита: "Младеж, как до пристанището да пристигна?". Аз съм малко , но презюмирам, че е някакъв чужденец (заради словореда и затруднението при изговарянето) и го моля да уточни, като му предлагам да го направи на руски или английски, ако му е по-удобно. Той клати глава, казвайки: "Съм българин!", и продължава "С пистите пристанище...". Пак съм , но съобразявам, че вероятно има предвид летището... Обяснявам му как и от къде да си хване транспорт, броя му спирките и го питам, дали му е ясно. Той ми отвъща: "Зле е тука много... Корабът ще ме върне в Орион. Благо!". Примигвам насреща му, осъзнавайки какви ги бръщолеви, измрънквам едно "Няма защо и лек път!" и си потеглям... WTF?! O.O

Тimetravellers,we've all met one

На ТARDIS-а явно му се е бъгнала навигацията. Но пък знае кого да пита.

По темата: вчера идва един пич в книжарницата и пита "Извиньете, мож еи да съм се объркал, но мисля, че тук по-рано продавахте табелки за тоалетни. Нацелих ли магазина?" Не знам що за магазин ще да е бил в мола, но току-виж намерил.

Разхождам си преди малко кучето,пуша и размишлявам , тъкмо да ме осени мъдрост и от тъмното изскачат някакви типове на възраст 40 +
Разпитаха ме каква порода е,ала бала,тралала - нищо необичайно.Бяха леко досадни и приказливи. По едно време :
Номер 1 - А ти каква порода си ?
Аз - Неприятна
Номер 2 - Ние сме пили ракия и изглеждаш приятна
Аз - От ракията ще да е
Номер 1 - А ти каква порода си ?
Номер 2 - Ние обичаме ракията и кучетата,а ти ?
Номер 1 - Ние приятни ли сме ти ?
Аз - Не
Номер 2 - Човек,тя не е пила,затва

После единият се приближи с похотлива усмивка и кучето му скочи отгоре

А ти не каза най-интересното - как ги изгони, избяхага ли, полиция ли дойде, взе ли им номера... скайпа?... фейсбука?

Разбира се. Без техните координати закъде съм ?!

Честно, аз изобщо не знам защо се оплаквате от такива хора
На мен са ми страшно забавни, имам хиляди подобни истории и искам още
Все пак, едно е да се разминаваш с бездушно гледащи те хора, които бързат за поредното задължение, друго е да влезеш в странния свят на някой луд...

Както казваше учителката ми по психология преди време - Най-щастливите хора са лудите.
И е права. Тъй де, това, че не живеят по стереотипите на обществото, не ги прави нещастни, дори напротив...

You are a wise man,indeed

Що, бе? И от нещастните има какво да се научи

Да, тва е иронията на света - аз най-добрите рецепти съм ги научил от наднормени хора....
Да се смея ли, да плача ли?

Днес за първи път имах по-близка среща с откачалка. По-страшното е, че преди да заговори, не изглеждаше луд.

Седим си с следобеда с една приятелка на пейка пред Народния и сме се увлекли в разговор.
Изведнъж се приближава някъв тип - прилично облечен, на около 30, и пита: "Момичета, знаете ли как се стига от тук до Гео Милев". Ние и двете идея си нямаме, казваме му, че е по-добре да пита някой друг. И тук се почва:
"Ми аз много хора питах, никой не ми казва. Знаете ли, днес пристигнах от Враца. Ама вие по принцип в тази ли градинка ходите? Е, да, много е приятно. Борисовата, НДК - ходите ли? А кво учите, студентки ли сте? УНСС, НБУ? Ех, ама пиете водичка. То водата е много приятно нещо, и аз обичам да пия вода. Знаете ли защо тук няма чешмичка? В другите градинки има къде да се пие вода. Да, фонтан има, ама къде му е водата. Я, имаш много хубави кецове, как си ги избра? " (всички тия въпроси зададени бааавно, спокойно, нахално. до този момент ние кимаме учтиво, вмятаме някоя дума и се чудим как да го отпратим. при въпроса за кецовете вече настава луд хилеж от наша страна)
Пробваме да го разкараме с това, че сме седнали да си говорим лични неща. Човекът кляка пред пейката: "Ми аз съм много добър слушател, говорете си". Накрая, след още известно време опити от негова страна да завърже напълно casual разговор с непознати (даже се и представи, не му запомних името ), ставаме да си ходим. Той: "Ама къде отивате, на кафенце ли?" и тръгва след нас.

За щастие след няколко крачки си намери нови жертви в лицето на други две момичета, седнали на пейка...

А най-ужасното беше как на няколко пъти съвсем свободно си вдигаше ръцете над главата, че да му се оголи корема, докато стои близо до нас. Не изглеждаше пиян, даже и луд, но определено не беше в ред и действаше отблъскващо.

темата е тъжна.
цялата.