Добър въпрос... Но отговорът мога само да го предполагам, базирайки се на това как се чувствах, когато с приятеля ми решихме да сме в отворена връзка ... Никога повече... Умирах от ревност.
Вероятно бих започнала с добро (както винаги). Но, ако видя, че тя нещо се прави... направо с дрехите ще я разкъсам. И ще се постарая да и напомня точно защо вече е "бивша"
Това е от мен.

Аз изобщо не съм..Един небезизвестен българин е казал: "Ако искаш да бъдеш обичан, не се страхувай. Ако искаш да обичаш, не се съмнявай."

)
Много мразя да ми пипат нещата..

Ревността малко или много е проява на комплекс за малоценност, според мен. Страх, че не си достатъчно добър, красив или квото и да е друго за човека, с когото си. Страх от лесна замяна.
Ама пък в същото време е човешко от време на време да изревнуваш - малко изкривен начин, разкриващ че ти пука, може би. Бе, като с всяко чувство, няма лесно определение, а крайностите (твърде много-твърде никакво) са винаги кофти.

Твърде ревнива лично аз не съм. Би ме карало да се чувствам слаба и зависима. Когато ми се е случвало да изревнувам, гледам да си го пазя за себе си.

Мъжете обаче много ревнуват- поне повечето! Следователно те много по-често се чувстват несигурни и имат комплекс за малоценност.

Закопах ги, бе!

Мъжете ревнуват по други причини, примерно, че дадената женица е мастийка и не се знае кво ше и скимне...

А тва за женската страна не може да се каже, щото мастия няма мъжки род... мастий? не, няма мъжки род...

откопах ги, бе!

Тя ревността си е част от обичта. Ако превишава нормалното е доста тъпичко, ама същото важи и ако няма необходимия минимум.

Много вярно!Когато обичаш някой е неизбежно да не ревнуваш поне малко. И тук се появява чувството за собственост, и от една страна това че има по-добри от нас.
Аз дори съм ревнувала приятелка, включително и тя мен така че както е казано по-горе няма обич без ревност.

...
май скоро не си била с мъж

И смяташ, че ако няма ревност, ама никаква, то няма и обич?

Май това не ти влиза в работата.

Смятам, че който казва, че не ревнува приятелката/приятеля си е лицемер, дори направо лъжец


И има разлика между това просто да ревнуваш някого и това да манифестираш тази ревност непрекъснато чрез налагане на разни ограничения и подобни.

Хм.. трябва да си поговориш с един човек. Ще бъде интересен спор. Трябва да си нося пуканки : )

Интересно ми е кой е.

Мислех, че не съм. Т.е. не правя сцени, или нещо подобно, макар че ме жегва вниманието, което мъжът край мен отделя на дадена дама (говоря за систематичното такова, насочено към конкретно лице), дори когато съм сигурна, че няма нищо, което всъщност да ме тревожи. И смятам, че това е нормално. Като цяло не съм от истеричния тип. В единствения случай, когато заподозрях, че имам повод за ревност и че вероятно момъкът е решил, че някоя пачичка му е по-интересна от мен (т.е. колата вече се е обърнала), си му показах вратата директно, без абсолютно никакви сцени и драми. Тия нерви не са ми за един ден и някак не ми е забавно да ме правят на глупачка.
Обаче настоящият ми приятел разправя, че съм ревнива. Ама и той е един... има толкова много приятелки момичета, че за 9 месеца май още не е насмогнал да ме запознае с всички, макар да се старае доста в това отношение. Не ми е давал поводи за ревност, откакто в началото се разбрахме кое е окей и кое - не, но има разни девойки, които се опитваха да ми тестват търпението преди време. Факт. И, да - дразнещо е. Факт. Но само когато ме хванат офф-балънс, така да се каже. Иначе си е много забавно дори (с уговорката, че домогванията са едностранни и половинката ти не ги поощрява и не им отговаря, разбира се).