|
Мислих си днес, по едно време, колко удачно ще бъде, ако се дадат тестове върху основните точки от целия материал по всички предмети, които са изучавали студентите през последната година. Като целта на тестовете да бъде проверяване на знанията, които са останали след лятото. Въпреки че това ще бъде един вид новост, съм убеден, че затвърдените знания ще бъдат тези, които са постигнати само и единствено чрез изготвяне на самостоятелна работа: презентация, курсова работа, проект и т.н., но не и устен или писмен изпит, за които се готвиш върху целия конспект - набързо и повърхностно. Логическото обоснование на тезата ми е, че задълбочените знания се получават, тогава когато си концентриран върху една част от конспекта в продължение на сравнително голям период от време - седмица или две; когато търсиш и намираш различни погледи върху тази точка, когато наистина се задълбочаваш.
В крайна сметка с развитието на технологиите се стигна до този етап, в който основните понятия, събития и личности, които се изучават в училищата и университети, могат да бъдат прочетени, опознати и разбрани чрез едно-две щраквания в гугъл, само за няколко секунди или минути, ако търсите първите държавни образования при албанците, примерно ;-р Това на първи поглед елиминира образованието. Тъй като съществува огромен поток от информация и знания, които се намират извън системата на държавното или частното образование. Тогава каква ще бъде целта на университета щом информацията не я притежава само той? Какъв авторитет ще имат професорите щом студентът може в най-близката библиотека или дори в гугъл, да прочете най-различни мнения, относно въпросите, по които те говорят на лекциите? Каква е тяхната работа въобще? Нещо като шоу програмите ли - да разказват истории? Нали си имаме един Б.Д. (Божидар Димитров), мисля че не ни трябва друг... Първите преподаватели, са били, както при древните гърци - "акушери" на разума. Преподавателят не ти е казвал какво да мислиш. Преподавателят ти е помагал в "раждането" на мисъл. Ето това, според мен трябва да бъде задачата на днешните университетски и училищни преподаватели. Прочитането на целия конспект от теми върху даден предмет е само информация, която те прави просто един нерентабилен хард диск от 2mb. Информация, която струва толкова, колкото всеки студент да си я забие в раковината, в случай, че случайно (1 към 100 000 000) не участва в Стани Богат.
Какви са стъпките към осъществяване на истинско преподаване в модерния свят? Оценяване не върху натрупана информация за кратко използване, а върху интелигентност, която може да бъде проверена, единствено чрез самостоятелна работа върху посочен проблем. Вместо два теста и един устен изпит за двусеместриален предмет, е нужна промяна към повече видове оценяване на личната студентска разработка: презентация, курсова работа, проект и т.н. Извинението, което постоянно намират разните там професори, че горепосочените ще бъдат копи-пейст, е напълно неоснователно, ако те си вършат работата - просто трябва да четат разработките. Ако наистина са научни авторитети ще разбират кое е копи-пейст, кое е лична работа.
Накратко: 1. В днешната епоха информацията не е притежание на определени институции, тя е глобална и в повечето случаи напълно безплатна (или 5 лв на година, колкото е карта за ЦУБ). 2. Интелигентност не означава натрупване на информация. Интелигентността е самостоятелно практично явление. Интелигентността се изразява и в разбирането на информацията. Професорът не може да те направи интелигентен, той единствено може да ти влее няколко жълти страници. Интелигентността е свободната мисъл - тази, която търси, която се съмнява, която "ражда" мисъл, а не тази която преразказва мисли. 3. Нужно е оценяването да се извършва върху интелекта, а не върху хард диска. Оценяване над разработки, за които студентът е имал време да разсъждава, да търси различни мнение, да "роди" своето мнение. А не просто набързо сдъвкана информация.
тва е засега, може и няколко вида планове за оценяване да ти напиша, ако искаш
_________________ http://ooehukc.wordpress.com/
|