"Историята" на Кинг как ви се стори?

"Кери" е мнооого добра. Прочетох я преди месец някъде, но още се сещам за нея веднъж дневно поне Изключително интересна и въздействаща

"Безсънието" ми се стори доста предсказуема, може би не съм усетила част от чара й заради множеството връзки с Тъмната кула, до която все не стигам.

Затова пък Дългата разходка преди това адски много ми хареса. Някак тези без хорър/фантастични елементи като че ми правят по-голямо впечатление, колкото и да харесвам и останалите. (ето тук трябва да се спомене Гняв <3.)

Някак засега предпочитам разказите му, с изключения разбира се. И като че ми е малко трудно да възприема някои от по-новите неща, явно прекалено съм свикнала с изданията от библиотеката на баща ми.

Но въпреки всичко го обожавам.

За (пре)верните поклонници на Краля:

От 21 септември до 31 октомври в Софийската градска библиотека може да посетите изложбата на Петър Станимиров - около 30 експоната – картини, вдъхновени от творчеството на Стивън Кинг.
http://www.dnes.bg/izlojbi/2011/09/21/k ... ing.129263

Има и още:
Всеки четвъртък от месец октомври чрез безплатни прожекции на екранизации по произведения на Краля всеки посетител на изложбата има възможност да пусне страхът от кошмарните съновидения да впие кралските си пръсти в очните ябълки ( ) . Ако ви се иска § стиска:

"Мизъри" (1990) - 6 октомври 2011, 18:00 часа

"Стой до мен" (1986) - 13 октомври 2011, 18:00 часа

"Зеленият път" (1999) - 20 октомври 2011, 18:00 часа

"Сиянието" (1980) - 27 октомври 201, 18:00 часа
http://www.tialoto.bg/a/36-izlozhbi-i-a ... na-kralia/

И още:
За рождения ден на Кинг издателство "Изток-Запад" сервира на читателите си едно двойно § с(т)илно: уникален двуезичен албум с картини “Вдъхновен от Стивън Кинг” с почер(п)ка на художника Петър Станимиров. Respect-ивно албумът е king-sized, както по форма (50x35cm), така и по съдържание (ярки инкарнации на страшилищата от „То”, „Томичукалата”, „Сияние”, „Кери”, „Мъглата”, „Подпалвачката”, „Гробище за домашни любимци”, „Сейлъм’с Лот”, „Сблъсък” etc.).
http://www.knigolandia.info/2011/09/blog-post_21.html

На изложба и прожекции твърде ми се ходи, хайде да организираме нещо групово за 13 октомври, например

Стивън Кинг винаги ме е радвал по особен начин. Не толкова с ужасите, колкото с начина, по който толкова простичко и реалистично описва героите си и действията им.

Любима ми е "Дългата разходка", веднага след нея "Сиянието".
"Сейлъмс лот" и "Гробище за домашни любимци" пък са единствените книги, които някога са ми носили кошмари.

Аз четох Гробището за домашни любимци докато бях в сесия (=> изолирана в мазето). Признавам - то ме държеше будна до 2-3 а.m - кошмарно силно кафе.
Е, кой ще идва на прожекция? 'Що се отнася до Кинг, аз съм навита (по-скоро гърчеща се) пружинка... ;D

Аз също съм навита за тая изложба и всичко Кинг-овско (нищо, че грам не се познаваме ).

На мен също
+ "То", но това не променя факта, че много ми харесаха ((: А "Дългата разходка" ми е любима!

Аз прочетох "Бягащия човек" преди няколко седмици и всъщност след първите 30тина страници ме грабна, идеята е супер добра! Краят обаче малко ме разочарова - струва ми се, че Кинг е допуснал някои неточности, заради които препрочетох последните страници по няколко пъти, от което още повече си проличаха пропуските и това малко уби ефекта от финала. Иначе идеята наистина е много добра.

Какви неточности? Питам - защото на мен ми се стори логичен края... тъй като той нямаше вече за какво да живее..беше ок да се самоубие и да убие онези, които мрази.

Да, да, това си беше логично и всъщност много се изкефих на
По принцип подробностите не са най-важното, но понякога, когато забележи човек нещо, което не се връзва напълно с нещо друго, споменато по-рано, започва да се чуди, да препрочита - дали не е изпуснал нещо. Иначе действието е динамично, държи под напрежение и идеята е оригинална.

ПС: А пък може и наистина да съм изпуснала нещо.

От вчера това. До този момент добре, но нищо особено, което да ме накара да надзъртам с половин око към прозореца

Оо, Кинг. Записвам се във фен клуба :р
Фаворити: "Гробище за домашни любимци" и "То". Разказите от "Малко след залеза" също са много добри, има страхотни попадения. В момента съм на "Сияние", че два пъти я спирах, защото с моя навик да започвам да чета по няколко книги едновременно, все я пренебрегвам...

И на мен много ми харесаха! Особено "Н." и "Дяволската котка".

Номер 1 за мен определено е "The Green Mile". И книгата, и филмът, са разтърсващи. Определено едно от най-силните произведения, които съм чел. Нататък: "Misery". Единственият реалистичен роман, без паранормални истории, на Кинг, който съм чел, изцяло психологически, за това докъде може да стигне един психично болен човек. Не мога да пропусна също "Salem's Lot" и "Pet Sematary", класики в хорър жанра. Препоръчвам и "1408", макар че лично според мен филмът е далеч по-добър (с Джон Кюсак и Самюел Джаксън). ))))))