|
Човек и общество
1. Може ли да се каже, че индивидът няма смисъл без обществото?
2. Само обществен проблем ли е моралът?
3. Смяташ ли, че съществува по-висш социален ред, който да е способен, без да се адаптира към променящите се условия, да издържа на времето и вътрешните за него трусове?
4. Смяташ ли, че хората ще еволюират в един момент/период така, че вече ще бъдат способни да поддържат мирни и хармонични отношения дори тогава, когато обстоятелствата ги противопоставят и естествено ги подбуждат към противоречия?
5. Човешката природа "сгрешена" ли е?
А) Ако не - защо съвършенството ѝ не поражда съвършено човечество? Да не би пък природата на социалното живеене да е сгрешената?
Б) Ако да - в процес на подобряване ли е тя и към каква цел/какви цели? Ако не виждаш конкретна целеустременост - какви би ти се искало да видиш (може би поне за себе си на индивидуално равнище)?
6. Смяташ ли да ангажираш собствените си сили да помагаш на така обобщено наречените "по-слаби"? Имам предвид, примерно, като адвокат да се посветиш на граждански дела, които не ти носят печалба, но с които се занимаваш в името на правдата?
7. Какво би те накарало да приемеш и какво да откажеш да се захванеш с изпълнението на обществена поръчка от особена важност за България?
8. Имаш два ангажимента, които не можеш да изпълниш едновременно. Единият е към МОН, а другият, към СУ. Изпълнението на кой да е от тях би оказал благотворно въздействие върху съответната институция, би ѝ послужил оздравително. Кой ангажимент ще изпълниш?
9. Това, че общественото мнение одобрява нещо, означава ли това, че непременно то трябва да се толелира от държавата?
А) Когато тя е република?
Б) Когато тя е монархия?
10. Смяташ ли, че един специфично ярък морален облик на дадена група от хора, който се е произвел под въздействието на тяхната силна религиозност, може да бъде постигнат в не по-малка степен от друга група хора, която не е в никаква степен религиозна?
11. Смяташ ли, че семейните ценности трябва непременно да играят основна роля в ценностната система на съвременния човек?
12. Повече ли обичаш да наблюдаваш различни по какъв ли не начин хора да се сработват добре в един екип, отколкото подобни хора да си пасват по естествен начин, без да влагат старание за това? Смисълът на въпроса е да извлече от теб мнение относно това дали трябва да увеличаваме усилията, които влагаме в това да търпим околните, или пък е по-редно да кръстосваме света и да търсим (по-)сродни души?
13. Когато една административна структура е тежка и във вреда на обществото, но дава работни места и сиурност на много хора и по този начин е полезна на множество отделни индивиди, смяташ ли че обществото трябва непременно да упражни натиск върху съответната администрация, или е същото това общество, бидейки съставено от отделни индивиди, трябва да взема предвид, че всеки черпи от някъде блага и търси ниши да го прави по-успешно, та трябва хората да се отнасят с разбиране към чиновниците, които просто са си намерили своята ниша? Все пак в последното няма нищо, което да не е масово желано - все пак става дума за едно "уреждане на живота", което е цел на твърде много хора.
14. Ако за индивида може "уреждането на живота" да се приеме за цел, то може ли да се приеме също така, че и обществото има за цел да се уреди само себе си, ако под последното уреждане разбираме това отделните индивиди да живеят така, че всеки да е "уреден" за себе си, без да има ощетени? Ако съм прав, то това значи ли, че обществото има за цел да постигне онзи социален ред, за който питах в трети въпрос, или в "уредеността" може да бъде една вътрешно динамизирана свързаност между хората, доста различаваща се от идеята за непроменлив ред?
15. Ако социалният ред е променлив, възможно ли е на индивидуално равнище хората да имат устойчиви характери? Ако не - това означава ли, че в променливо на структурно ниво общество моралът може да бъде най-много стремеж?
Индивид и психика
16. Може ли страхът да унищожава желанието, или само го "скрива"?
17. Смяташ ли, че истинското уважение е чувство, на което са способни почти всички хора или напротив - това е едно рядко и много специално чувство, достъпно само за благородни души?
18. Когато си разочарована от институция, прехвърляш ли негативните си чувства към конкретни лица или неща, които въплъщават съответната институция?
19. Смяташ ли, че мисленето на човека-гражданин се изменя значимо, когато образоваността му се увеличава или напротив - мисленето е нещо по-скоро вродено, отколкото възпитаващо се?
20. Изпитваш ли национална гордост? Кога това чувство е най-силно у теб?
21. Редно ли е да изпитваме срам и вина заради неща, които са "по-големи" от нас? И тъй - колко спешно ние, като индивиди, трябва да атакуваме най-значимите проблеми на обществено равнище?
22. Какво означава справедливост?
23. Чувстваш ли се гражданка с достатъчно права и свободи?
24. Кое те уморява повече - да вършиш работа, която е много трудна и напрегната, но изпълнена с ясен смисъл или да вършиш лесна работа, чиито смисъл не разбираш?
25. Постъпвала ли си с човек така лошо и с желание да го нараниш и да страда, че още да чувстваш вина?
26. Смяташ ли, че би била по-добър човек, ако покажеш повече воля и характер докато преследваш онези същи цели, които вече си си поставила?
27. Смяташ ли, че целите определят в голяма степен и характера на човека?
28. Когато ангажираш вниманието на много хора със себе си, чувстваш ли различно и как?
29. Искаш ли да систематизираш мислите си по-добре?
30. Искаш ли да систематизираш чувствата си по-добре?
_________________
Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
... и оттогава Менсън еякулира във вътрешния ми мир (необуздано) символично. 
Принципно (с изключение на последните 2 месеца) денят ми е раздробен на 3 порции. В следобедната третинка (16-17ч) тичам на стадиона Маrilyn Мanson като задължителен (с)тон към моята симфония на (без)надеждността.
