Аз пък не възразявам ни най-малко срещу полигамията. А пък ако се огледате и в природата всички мъжки екземпляри са инициатори - оперение, борби между мъжкари, специални танцови ритуали, пощене и нз още какво...
Един мъж трябва да умее (и да реши) да си го поиска. Ако не може/не ще, никакъв мъж не е. DON'T f**c пасивните по поведение мъже. Аман.

И е хубаво човек поне от време на време да се постарае малко да зарадва половинката и себе си. Дори да не е 1-ва среща и дори да не е зарди тотото "ш'е ми пусне ли, няма ли".

Абе, човек като чете... тия срещи голяма пошлост, бе...

Не знам дали говорите за даване на сигнали или за сваляне...ако жената дава сигнал първа, това си е естествено, но ако започне открито да сваля мъжа и да го кани на срещи, тогава вече поне за мен всичко става малко ... неправилно.
Случи ми се само един път и загубих интерес веднага след поканата.

Аз предпочитам така. Повечето момчета, с които се запознавам, стават твърде напористи твърде бързо и съм отегчена още преди да изляза на срещата. Точно преди две седмици имах един такъв тъп случай... Момчето ме кани да идем навън същата вечер, аз му отговарям, че ще се виждам с една приятелка и не мога, а той отговаря "Ама на мен това не ми пречи! Къде ще ходите и в колко часа, да дойда и аз?" Сириъсли? Момчето може да е било искрено заинтересовано и с доброто намерение да ме впечатли с ентусиазма си, ама такъв сорт поведение на мен ми крещи в лицето "отчаян съм"...

Моето мнение е, че мъжът трябва да е малко по-...hard to get от жената. Жените достатъчно сме се нагледали на лесни мъже. Нека поне един за разнообразие да изчака да се поопознаете преди да тръгне да се навира във всяка дупка на свободното ти време и да те облива с постоянно (и задушаващо) внимание. Толкова по-хубаво е да покани жената след като се е уверил, че тя е с нещо специална за него (и това нещо да да е по-значимо от фейсбук профила и снимките й), иначе тя откъде да знае, че той не си кани наред всяка по тоя начин...?

Първо, по оригиналния въпрос на Мила:
Нямам нищо особено като подготовка... Като при всяко излизане: душ, самобръсначка, гладя си дрехите... Особеното при мен е, че винаги (нямам пропуск) се натъквам на някаква абсурдно невероятна ситуация пътьом, заради която закъснявам нелепо много - до мен са припадали хора и съм чакал линейка, прибирали са ме в районното по подозрения за кражба (собственикът на магазина се появи и се развика на куките, че извършителят бил мургав, брадясал и със зелен пуловер), някоя политическа издънка има един час "зелена вълна", и прочее... Това е за "преди"... "По време", обичайно обяснявам защо съм закъснял толкова и си се държа нормално (като себе си - ако не избяга, значи си подхождаме прилично) и не преигравам... "След", оставям изрично нещата на нейна инициатива - едно време, аз я поемах и звънях, писах и прочее, ама ми писна от игрички, та: "Мацо, ако имаш интерес, индикирай го някак, 'щото моят е по подразбиране и ми е писнало да досаждам и да ме размотават."

Което ме води до второто:
Да ви гъделичкам еманципацията!!! Какво е това?! "Ще си разделим сметката, няма да ми отваряш врати и няма да ми подаваш ръка по стълбите, ама ти ще ми се обадиш пръв..." 'Айде малко по-сериозно! Или така, или иначе... Не е адекватно хем така, хем - онака! Ако не можеш да ми се обадиш първа, значи нещо в мирогледа ти не е съвместимо с моя и нещата няма да се получат добре... За какво?! Да си галите самочувствието ли? "Да се почувствам жена". Ми... Не се ли чувстваш достатъчно жена една четвърт/пета от месеца? Ако искаш да се почувстваш дама, 'що не ми позволяваш да се държа като кавалер наоколо ти, ами ме караш да играя ролята на отчаян нерез? Я фара... Така било "навсякъде в природата"... Ми не, ама едва ли искате да знаете... Освен това, нали се имаме за нещо повече от животни? Искате да сме равни - чудесно! Ако сме равни, не би трябвало да има каквото и да е значение, кой кому ще се обади пръв. Като ми се каже, че може да забрави и сподели някакви адекватни асексуални злободневни човешки аргументи аз да се обадя, вдигам рамене и се съгласявам, защото за мен наистина няма значение... Като ми се измъква от предложенията за виждане около месец, месец и половина - пак вдигам рамене, оставям й вратичка да ми се обади, като подчертавам, че инициативата остава у нея, и продължавам да си Живея... Изобщо, Животът е твърде кратък за подобни простотии - щом самочувствието/предразсъдъците/егото/поп-културата/други хора и ангажименти са й с по-висок приоритет, да си ги кътка там... Както пееше Светльо: "Не съм умрял, ша знаиш..."

e, видите ли какви филми стават..
аз зат'ва си сед'а дома..

Хммм аз пък обичам да ми се отварят врати, да ми се подава ръка, обичам и на мен да се обаждат, и рози обичам да получавам. Това нееманципирана ли ме прави?!
Инициатива за първа среща никога не съм поемала. Но пък не виждам нищо лошо в това жената да покани на среща, когато това вече така или иначе се е случвало 4-5-6 пъти примерно.

Ангеле, какво е ставало, бе, душа?
Ми аз не обичам да ми подават ръка, когато слизам по стълбите - не съм инвалид, все пак. Нито пък стълбите са някакво особено препятствие, сами по себе си (виж, ако са заледени, примерно... поне да си падаме по двойки, като във фигурното). Когато ми отворят вратата, или ме пропуснат да вляза първа, казвам "благодаря" и определено ми прави (лошо) впечатление, когато някой пишман-кавалер не го направи. От друга страна, не обичам да ми плащат сметките (или поне не твърде често), защото въпросният човек (който и да е той) не ми е длъжен с ни-що. Съвсем не говоря за еманципация, а за проста логика.
Ти обаче много си се впрегнал за нещо (или някому). Какво става?

Иначе...хм... нямам скрупули аз да се обадя първа някому, ако ми е интересен. Факт е, че досега са ме изпреварвали, но това е по-скоро въпрос на време - отсрещната страна е реагирала по-бързо. Не виждам причина да се държа като ущипана (даже последния път вероятно аз щях да изпреваря момъка, само дето мислех, че е зает (така де... че си има половинка), та си затраях. Той пък не бил.

Ангеле, лайквам, макар че не съм съгласна особено с това за сметката - най-малкото от добро възпитание трябва да си я платя. Освен това работя, изкарвам си парите и ако съм излязла с индвида Х не е, защо съм приритала за кафе, което не мога да си позволя.
Кавалерското поведение впечатлява, когато е навик и част от цялостното поведение, а не мъжки вариант на кифленето, "защото сме на среща"

само аз ли мечтая някой да ми плаща сметките?

Аз не съм много съгласна с това делене на сметката. То се започва колко е моята салата и какво съм пила, ако сме яли нещо друго още по-сложно става. Аз дължа 5 и 48 лв., ти 7 и 25 лв. Е тъпо е. Веднъж аз ще платя, другия път си ти, няма драма.

Е, сметката никога не се дели до стотинки. Аз си пресмятам моята част още докато поръчвам - гледам цената, събирам сумата и готово. Така не ми се налага да гледам касовата бележка накрая, просто знам колко трябва да платя. Другият човек да се дзвери, ако иска

И ако нямаш точно? Имаш ли два лева да ми върнеш............Много по-лесно е с моята схема Стига когато дойде моя ред да не плащам бутилка синьо Джони

Ако нямам точно, оставям повече. Твоята схема е удобна за сигурни отношения, когато следващата среща е очаквана или направо сигурна. Първите срещи обаче рядко се характеризират с това. Поне при мен, де...