Аз не съм съгласна с това категоризиране. Случвало ми се е да срещна момче, което приемам изцяло в приятелска светлина, и години по-късно да имаме връзка, която продължи над две години. Така че това с "бъдеш ли приятел в началото, оставаш си приятел до края" може да важи за някои жени, но далеч не за всички

Ъм? Бе нещо май не се разбрахме. Мой приятел ми разправяше някога, че като си хареса някое момиче и излязат няколко пъти заедно (под няколко, разбирай 3-4 макс.), действа (под "действа", разбирай целувка, не е като да я награби), защото на 2 пъти му се е случвало да се забави с идеята да се опознаят и сприятелят и когато се е почувствал готов, оп! - ковнали го с "ама аз си те приемам като приятел". И, честно казано, преди да ми го разкаже това, не се бях замисляла за подобна възможност, защото за мен нещата стояха така, както ги казва Валя - не пречи да сме си били приятели и след това да стане нещо. Да де, ама после се замислих, че и аз имам една такава история - мътиха се нещата бая време. Та ще стане ли, та няма ли, та едни недомлъвки, ама иначе си бяхме приятели. И с времето нещата някакси се уталожиха и никой вече не споменаваше нищо за нещо, различно от приятелство. И се замислих - ами ако момчето е било в същата ситуация като този мой познат? Може да е искал нещо друго, но да ме е отписал като "просто приятелка", или да е мислел, че аз го смятам вече за "просто приятел".
Оттогава насам съм на мнение, че няма нищо лошо в това нещата да се развиват паралелно, когато тепърва си се запознал с човека, а не се знаете от време оно. Разбира се, това съвсем не значи да си лягаш с първия срещнат, а просто... хм... да опознаваш човека до себе си с идеята, че някой ден вероятно ще правиш секс с него. Примерно.

В някои случаи няма как да се развиват паралелно. Представи си, че срещнеш някое страхотно момче, но един от вас или и двамата си имате гадже. При това положение естествено, че ще се сложите в графа приятели. Само че статусът "обвързан/а" не е константа, а променлива категория, така че ако след време, пък било то и след много време, се засечете и двамата сингъл и на една вълна, както се вика, защо да не развиете отношенията си?

дам сякаш не се разбрахме .. мисълта ми беше че само това е възможно да се случи:

докато при твоята история ако след като са се уталожили нещата си се "задействала" в посока да ги "размътиш" не вярвам че е нямало да успееш .. т.е. при положение че сте се харесвали през някакъв по ранен период но поради някакви причини нещата са се позакучили, след това ако някой реши да ги размътва само момчето може да чуе ама ти си ми само приятел .. свободен, здрав мъж такова нещо, на жена която харесва, едва ли би казал

Вал, аз за този вариант просто не помислих, защото реално не ми се е случвало. В случаите, когато съм се запознавала със страхотни момчета, които обаче са били обвързани към момента, те или са ми ставали приятели (ама наистина приятели, което прецаква евентуални други помисли нататък), или са оставали със същите момичета и все още са си с тях до ден-днешен, или междувременно на мен ми е писвало и когато те са се усещали, вече съм била с друг и ми е било през... главата за тях. Или пък просто се е оказвало, че аз не съм техен тип. Нещо такова.
Но никога не ми се е случвало с такъв човек да сме сингъл по едно и също време, симпатиите да са взаимни и достатъчно силни и прочее, та да се налага изобщо да мисля "what if". То, като се замисля, нямам и чак толкова познанства от подобен тип, които да са прераснали в приятелство или нещо подобно, така че е трудно да коментирам. Извадката ми е непредставителна.

Екзактли...
Аз забелязах, че тва важи само за един тип жени - блондинките... не знам що, явно трябва да проуча повече да видя дали е така...

Ааа, и за блондинките не важи, случвало ми се е баш в русия ми период
По темата - в отношенията си с мъжете никога не тръгвам с нагласата, че искам нещо повече от приятелски отношения (дори и да включват секс). Трябва ми доста ясна представа за личността на въпросния (която да си изградя с времето, а не по слухове или първоначалния му стремеж да направи добро впечатление), т.е. да съм запозната с недостатъците му, за да мога да преценя дали го харесвам за партньор. Дори и да има много силна тръпка в началото, никога не се хвърлям с главата надолу, тъй като въпросната тръпка при мен изчезва до няколко месеца, ако се окаже, че момчето не може да ме впечатли с нищо друго. А предпочитам да не рискувам да има наранени накрая, тъй че си карам спокойно и бавно в тоя род отношения, винаги с нагласата, че ще сме приятели, пък нататък каквото дойде.
Поради тая причина нямам какво да напиша в темата за срещите, тъй като аз май на дефинирана среща не съм ходила, все са "излизания" и "виждания" по приятелски

ПочнАл съм да се сдобивам с жени-приятелки и тая тенденция почва да ме притеснява в светлината на гореспоменатата мъдрост

Е как ще сме приятели от години и в един момент ще реша, че искам нещо повече Щом не съм го разбрала още в началото на запознанството ни ( най-много месец-два след това), било то заради външен вид или нещо друго. Интересно след 2 години познанство как ще си кажа: ,,Ама той всъщност не е толкова непривлекателен'' или ,,Не е такъв задник''. Има нещо страшно готино да се опознавате като личности, докато се опознавате и в други посоки. Има изненада, която липсва ако се знаете от цифра време.

приятелите ти са непривлекателни задници?

Непривлекателни за МОЯ вкус, за теб ( например) може да е супер готин, но аз търся друго. Ти можеш да харесваш държанието му, но аз да не му се кафя.Има още две причини, заради които не бих харесала някой веднага, да е обвързан или да се опитва твърде нагло да ми свали панталоните А и това, че е задник, не значи, че не може да сме приятели, но нещо повече няма как да станем.

ся що говориш така за све

Ти се променяш, вкусът ти се променя, приоритетите ти се променят, приятелите ти се променят - външно и вътрешно, честотата на срещите ви се променя, "семейния" ви статус се променя, географското ви положение се променя и пр., и пр.

Тук подкрепям Иво. Съвсем не е невъзможно, сещам се за много такива примери от личното ми обкръжение. Просто изведнъж поглеждаш другия с други очи. Впрочем, една вметка: най-често се случва, когато някой/я е на път да ги я/го открадне. Както изведнъж ти е бил/а само приятел/ка, като тръгне да се загаджва по-сериозно, осъзнаваш, че - оп! - ми ти си бил имал чувства към него/нея. И на такиииииииива драми съм ставала свидетел - един вид, хем лъвът не искал да яде сеното, хем не го дава на магарето. И почва да хрупа, разбираш ли, ама след известно време (кратко, при това) си дава сметка, че сеното така или иначе не го кефи и го зарязва, ама магарето вече си е тръгнало... Възможно е и да си хрупа сено до края на живота и двамата със сеното да са щастливи заедно, но просто толкова съм се нагледала на сценарии от типа на "Сватбата на най-добрия ми приятел", че наистина ми се гади. На два пъти даже щях да раздавам шамари - веднъж на лъва и веднъж на сеното.

Пак да подчертая обаче - нямам предвид, че от такава връзка няма да излезе нищо. Напротив, Може да излезе нещо наистина прекрасно, защото хората се познават, обичат се и като приятели и явно се ценят. Но откровено ми е писнало от другия вариант, защото ми се струва, че той е по-често срещаният.

Да, ама това е подклаждано не от чувства, а от егоизъм....

Проста справка - ако имаш гадже, и твой приятел тръгне да се обвързва, не би "осъзнала" че го харесваш, нали? Не защото той не струва, а защото си заета. Един вид - като си сама, не си го даваш, като не си сама - да го взима която ще да е лигла/кифла... Което значи, че не е до чувства и усещания, а до его и самотност...