|
1. Кучетата понякога могат да бъдат много изнервящи. 2. По принцип малцина знаят някои определени истини. Една от тия истини е, че страхът е излишно чувство. Когато забелязах това твърдение в тази тема, незнайно защо си мислех, че чета мнение на една форумка, която между другото изобщо не е писала в темата. Веднага се зачудих "ама тя откъде знае това? Не ѝ личи по поведението да го знае." Чак после осъзнах, че не чета нейно мнение, а на Джеймса... Всъщност времето на оправдания страх предхожда времето на добрата информираност. Ние сме достатъчно информирани, за да не се съобразяваме със страха. Ние знаем кое е опасно и кое - безопасно и без да сме уплашени от първото, а спокойни - от второто. Изключително лошо и пречещо е да те е страх от "неизвестното", тъй като, за разлика от ситуацията в миналото, днес "неизвестното" не е гора, пълна с диви хищници, готови да те разкъсат по всяко време. "Неизвестното" не е отровни растения, природни катаклизми и т.н. Съвременното "неизвестно" е море от огромни по своя потенциал и невероятно разнообразни възможности за собствена реализация и намиране на хора и неща, с които да се свързваме по какви ли не начини, произвеждащи какви ли не крайни резултати. "Неизвестното" не е вече синоним на "страшното", а е по-скоро "обогатяващото".
3. Това, че човек не може да знае всичко не е вярно. Достатъчно е коя да е жмуда да реши да бъде човек, който знае всичко. 4. Човекът е живот и като такъв се подчинява на законите на природата. Той не може да се развива, ако нарушава собствения си естествен баланс, тъй като в природата нарушаването на естествения баланс води до разрушаване на връзки. А човекът има нужда да бъде здрава цялост, не да се разпада. Логично е, че човекът е предразположен към това да пази собствения си естествен баланс, независимо как действа и се променя. Поради това хората са доста сложни, тъй като каквото и да говорят или да правят, нещо вътре в тях се случва наопаки на думите и действията им, за да опазва техния баланс. Някъде в мислите на свободолюбивите се таят яки зависимости. Някъде в мислите на сервилния се крият освободености. Някъде в мислите на нервака има спокойствие, докато в мислите на спокойния - напрежения. Но къде? Кога скритото излиза наяве? Има ли закономерности в това отношение? Достатъчно ли е да изучаваме човек в период от няколко години, за да установим тези процеси или те показват същността си по-скоро в десетилетията...
5. Връзката между ум и тяло е доста тясна. Напреженията в ума са и напрежения в тялото. Не може в един ум да няма напрежения, но те трябва да бъдат добре овладяни, за да не се разпростират там, където не им е работа и да навредяват на психика и на тяло.
6. Когато човек познава себе си изключително добре, той и без да е голям философ може да види принципната разлика между живо и неживо и в този смисъл да се разграничи от предметите. Да, съзерцанието на предмети и осъзнаването на тяхното съществуване може да е полезно и приятно, но човекът никога не може да постигне с предметите такъв тип свързаност, каквато с живите организми. Последното не може да бъде обяснено на един запален автомобилист, който обаче не познава себе си така, както познава колата си. Затова тук напомням - човек трябва да познава себе си, за да знае колко той самият е жив, колко е част от живота и колко трябва да търси живота, а не предметите, ако иска да подкрепя естествените си сили, както и да подкрепя живота и неговите естевени сили. 7. Истината излиза по-скъпо от лъжите, тъй като не е прието да се говори истина. Истината е скъпо удоволствие, лукс за малцина. С истината човек знае какво иска, какво може и как да постигне онова, което иска и може. Без истината човек постига повече, отколкото с истината, но никога не постига това, което иска, а винаги нещо друго. 8. Слабостта е често по-голята сила, само защото не предизвиква отпор и има повече време да търси слабо място и убежище от опасността. С други думи - понякога е по-добре да си толкова малък и тих, че да не те забележат. В противен случай може да не оцелееш.
9. Понякога демонстрацията на сила печели пред скромността, макар двете страни да са равностойни иначе.
10. Споделената мечта, дори да си остане само мечта, дава повече енергия от най-големия немечтан успех.
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|