рових се на едно друго място и си намерих мнение отпреди три години.. Не знам дали има подобна тема тука, не помня да съм мяркала..
автоцитирам се на 100 %, щото май не съм се променила и грам оттогава.

"
1. От живота научих да НЕ вярвам на никого. Дори на себе си. Лъжата е лесна за изричане и ... върши работа!
2. Научих да НЕ се доверявам на никого, дори на най-близкия, защото не мога да знам какво ще му хрумне в следващия момент.
3. Да очаквам по-малко от реалното. Така избягвам разочарованието от непредвидени загуби, както и си осигурявам радостта от постигнатото в повече
4. Да НЕ влагам излишни чувства.
5. Да НЕ надценявам чуждите постижения.
6. Да НЕ се вземам насериозно, щото ставам смешна отстрани.
7. Да НЕ се примирявам.
8. Научих че си заслужавам всичко, което ми се е случило - и добро, и лошо.
9. Научих, че животът е хубав, само ако ти си го направиш такъв. Хората са добри, ако и ти си добър с тях.
И все пак
10. Няма нищо сигурно на тоя свят!

''

Ваш ред е

Аз мога да дам доста над 10 неща, значи ще ги карам на по 10 неща на пост, става ли тъй?

1. Цената не е определяща за качеството.
- факт! Купуваш си евтино Х, вместо скъпото У, и излиза, че с Х ти е по-яко, по-вкусно, по-яка ти става кожата и тъй нататък. Колко пъти ви се е случвало? На мен постоянно, дори съм толкова привикнал, че чак не забелязвам вече. Ако имам милиард лева, пак ще си купувам евтини неща, примерно евтини празни двд-та, за да записвам "Как се запознах с майка ви"... или дори храна, това важи и за храната даже...

2. Няма такова нещо като "дежа ву"
- човешкия мозък е така конструиран, че предвижда всяка една ситуация, как бихте я третирали. Примерно - изпит, пада ви се въпрос 14, не го схващате, чели сте го 20 пъти, но и 1 думичка не ви идва на изпита. И имате очаквания, как ще ви изпитат, кво ще измислите... реално не сте били на изпит по тоя предмет преди, но представете си - теглите наистина 14... и усещате дежа ву... Това правило важи за всякакви неща - "вече съм гледал тоя филм" или "о, знам къде са доматите в този магазин"... а реално не знаете нищо

3. Повече неща ни свързват, отколкото ни делят - това е мит!
- всеки се стреми да е уникален, в свят в който всеки е достъпен през Интернет. И повече от всякога имаме сфери за избори на личен вкус - храна, дрехи, музика, филми, футбол, браузъри, презервативи. Нормално всеки да има тотално различен такъв - откъдето и идват деленето. И съответно се разпростира върху всичко.

4. Човешкия ум е най-доброто оръжие
- би казал Юри на премиер Романов

5. Всеки има мръсни тайни
- нужно е просто да си достатъчно широко-скроен за да го приемеш и да не осъждаш хората

6. Религията е необходимост
- на хората основно - както храната, общуването с другите, въздуха, движението на тялото, светлината...

7. Нещо ти куца в характера, ако нямаш врагове...

но...

8. Всичко ти е доста по-сбъркано, ако се стремиш да нямаш врагове и всички да те обичат.

9. Свят в който няма оръжия и войни, ще спре да прогресира и накрая ще се самоунищожи бавно и мъчително.

10. Има 10% от всички написани книги, които се харесват на 10% от всички, които могат да четат, като тези малко на брой книги са единствените, които си струват всеки лев. Останалите са масовите книги, които повече от 2 ваши приятели са чели/четат.

За останалите 10 неща, смс на кратък номер 1988 със съдържание "DAI OSHTE SINE"...

Тези важат за мен. Бих добавила:
Винаги да имам предвид, че всеки може да излицемерничи във всеки един момент.
Да не споделям нищо с никого, вж. горното.
Че е simply несправедлив.
Научих, че трябва да оценявам всяко малко нещо, което ме прави щастлива.
Научих, че само силните оцеляват.


Това от него. За него научих, че е съвършено прекрасен и обичам всеки един миг.

Каквото съм научила, не мога да го формулирам в изречения. То е едно особено чувство отвътре. Просто го знам.

Но с около половината от вашите уроци съм коренно несъгласна.

Мързи ме да чета темата сега, утре ще я прочета и ще ви дам опитното си мнение

Животът е твърде странен, непредвидим, ръбат, прекрасен, уродлив и несправедлив, че да ни научи на каквото и да е сигурно нещо.
И точно това май е най-големият му урок.

Е то аз едва съм започнал, рано ми е да си броя уроците.
Но един цитат на Бъртранд Ръсел добре би определил какво съм научил последните години:
"When studying any matter or considering any philosophy, ask yourself only what are the facts and what is the truth that the facts bear out. Never allow yourself to be diverted by what you wish to be true or what would be most beneficial."

Научих, че:

1. Нищо няма значение, следователно всичко може да има значение, следователно значение има това, което поискаш.
2. Следователно е тъпоумно да се взимаш насериозно.
3. Нищо, което иглежда просто, не е толкова просто, колкото изглежда и нищо, което изглежда сложно, не е толкова сложно, колкото изглежда.
4. ИМАМЕ право да съдим другите и да не чакаме Бог или нещо друго да го направи. Просто е глупаво да изпадаме в крайности, понеже зад всяка дума и постъпка си има история - човек е продукт на културата и на всичко, което му се е и не му се е случило.
5. Има такова нещо като карма и тя не е нищо свръхестествено, а просто логичнен резултат от действията на хората в средата, която сами са си създали.
6. Вероятно не всичко е субективно, но обективното не може да бъде възприето от нас или от познатите ни живи същества. (вж. т.1)
8. От всеки и от всичко има какво да научиш.
9. Ако веднъж познаеш вътрешния си глас и не му изневеряваш, ще живееш спокойно и (ако можеш) щастливо.
10. Няма смисъл да се влага особено значение във времето - всеки миг може да бъде вечност.
11. Не е добре да се бърза в живота - прекалено бързо се оказваш мъртъв.
12. Човек не може да знае всичко и това е в реда на нещата.
13. Има ТОЛКОВА много, което не знаем, че е абсурдно, пламенно да защитаваме или отхвърляме каквото и да е, както и да третираме някого по-различно, ако го прави.
14. Страхът е излишна емоция, добре е всячески да се ампутираме от нея. Животът ни може да бъде спасен и от други, по-малко безсмислени и вредни човешки състояния и качества.
15. Понякога е добре да се мисли, понякога - да се чувства. ВНИМАНИЕ: Едното не изключва другото.
16. Човек е по-щастлив и спокоен, ако осъзнава самото си съществуване - а ако може и съществуването на всичко останало - като висша ценност и привилегия и изпитва радост от това. Много помага съзерцанието във Вселената и откриването на красотата във всичко.
17. Човекът е животно, което постоянно подценява и надценява себе си и всичко около себе си и често твърди, че не е животно, освен когато му изнася да твърди, че е такова.
18. Агресията, омразата, нетолерантността и др. подобни най-често водят до нещастие - лично и чуждо, често в дългосрочен план. (вж. т.5)
19. Твърдения като: "Никой няма право да ми казва какво да правя!" са неверни. Всеки има право да прави каквото си иска. Понеже ние също сме част от това "всеки", наше право е да правим, мислим, позволяваме и вярваме (в) каквото поискаме. Спазваме законите, например, не защото е задължително, а защото така сме решили. Ако искаме, свободни сме да не го правим и да търпим последствията от това, с които обикновено сме наясно. Храним се, защото така искаме - можем да спрем да го правим по всяко време, ако пожелаем да умрем. С други думи, нищо не ТРЯБВА и ВСИЧКО е въпрос на избор.
20. Човек може да бъде шастлив ВИНАГИ, ако се научи да бъде такъв. Обикновено е по-лесно, ако познаваш себе си. Това означава да знаеш кой си и кой не си. Това става, като знаеш кои са и не са другите. Това става, като ги опознаеш. Това се случва, ако ги допуснеш близо до себе си. А това става, ако си отворен към света.

P.S. Научих, че винаги има какво още да науча.

Peace out.

1. Кучетата понякога могат да бъдат много изнервящи.

2. По принцип малцина знаят някои определени истини. Една от тия истини е, че страхът е излишно чувство. Когато забелязах това твърдение в тази тема, незнайно защо си мислех, че чета мнение на една форумка, която между другото изобщо не е писала в темата. Веднага се зачудих "ама тя откъде знае това? Не ѝ личи по поведението да го знае." Чак после осъзнах, че не чета нейно мнение, а на Джеймса...
Всъщност времето на оправдания страх предхожда времето на добрата информираност. Ние сме достатъчно информирани, за да не се съобразяваме със страха. Ние знаем кое е опасно и кое - безопасно и без да сме уплашени от първото, а спокойни - от второто. Изключително лошо и пречещо е да те е страх от "неизвестното", тъй като, за разлика от ситуацията в миналото, днес "неизвестното" не е гора, пълна с диви хищници, готови да те разкъсат по всяко време. "Неизвестното" не е отровни растения, природни катаклизми и т.н. Съвременното "неизвестно" е море от огромни по своя потенциал и невероятно разнообразни възможности за собствена реализация и намиране на хора и неща, с които да се свързваме по какви ли не начини, произвеждащи какви ли не крайни резултати. "Неизвестното" не е вече синоним на "страшното", а е по-скоро "обогатяващото".

3. Това, че човек не може да знае всичко не е вярно. Достатъчно е коя да е жмуда да реши да бъде човек, който знае всичко.

4. Човекът е живот и като такъв се подчинява на законите на природата. Той не може да се развива, ако нарушава собствения си естествен баланс, тъй като в природата нарушаването на естествения баланс води до разрушаване на връзки. А човекът има нужда да бъде здрава цялост, не да се разпада. Логично е, че човекът е предразположен към това да пази собствения си естествен баланс, независимо как действа и се променя. Поради това хората са доста сложни, тъй като каквото и да говорят или да правят, нещо вътре в тях се случва наопаки на думите и действията им, за да опазва техния баланс. Някъде в мислите на свободолюбивите се таят яки зависимости. Някъде в мислите на сервилния се крият освободености. Някъде в мислите на нервака има спокойствие, докато в мислите на спокойния - напрежения. Но къде? Кога скритото излиза наяве? Има ли закономерности в това отношение? Достатъчно ли е да изучаваме човек в период от няколко години, за да установим тези процеси или те показват същността си по-скоро в десетилетията...

5. Връзката между ум и тяло е доста тясна. Напреженията в ума са и напрежения в тялото. Не може в един ум да няма напрежения, но те трябва да бъдат добре овладяни, за да не се разпростират там, където не им е работа и да навредяват на психика и на тяло.

6. Когато човек познава себе си изключително добре, той и без да е голям философ може да види принципната разлика между живо и неживо и в този смисъл да се разграничи от предметите. Да, съзерцанието на предмети и осъзнаването на тяхното съществуване може да е полезно и приятно, но човекът никога не може да постигне с предметите такъв тип свързаност, каквато с живите организми. Последното не може да бъде обяснено на един запален автомобилист, който обаче не познава себе си така, както познава колата си. Затова тук напомням - човек трябва да познава себе си, за да знае колко той самият е жив, колко е част от живота и колко трябва да търси живота, а не предметите, ако иска да подкрепя естествените си сили, както и да подкрепя живота и неговите естевени сили.

7. Истината излиза по-скъпо от лъжите, тъй като не е прието да се говори истина. Истината е скъпо удоволствие, лукс за малцина. С истината човек знае какво иска, какво може и как да постигне онова, което иска и може. Без истината човек постига повече, отколкото с истината, но никога не постига това, което иска, а винаги нещо друго.

8. Слабостта е често по-голята сила, само защото не предизвиква отпор и има повече време да търси слабо място и убежище от опасността. С други думи - понякога е по-добре да си толкова малък и тих, че да не те забележат. В противен случай може да не оцелееш.

9. Понякога демонстрацията на сила печели пред скромността, макар двете страни да са равностойни иначе.

10. Споделената мечта, дори да си остане само мечта, дава повече енергия от най-големия немечтан успех.

Преди време имах един наистина мъдър сън. Плувах в морето и мъртво течение ме теглеше навътре така, че не усещах начин да изляза на брега. Вече бях започнал да приемам мисълта, че скоро ще се удавя и че това са ми последните минути живот, когато видях, че не съм сам, а до мен има млада жена в същото като моето положение. Хванахме се един за друг и започнахме заедно да плуваме навън, но при мисълта, че от усилията ми зависи не само моя, но и нейния живот, ми дойдоха двойни сили и се измъкнахме.
Силата на мечтите се комбинира със силата на споделянето по невероятен начин. Искрено съжалявам хората, които предпочитат да се изкачат на върха сами. Искрено съжалявам онези, които предпочитат стъпка напред, пускайки ръката на истински приятел, който не може да направи стъпката. А що се отнася до доверието - зависи от конкретните хора и конкретните ситуации. Ясно е, че не на всеки трябва да се има доверие за всичко, но това не означава, че трябва да се отказваме един от друг. Напротив, ако сме българи, едно трябва да знаем: съединението прави силата.

Животът е прекрасен!

тл;др.

че няма истинско щастие, ако то не е споделено (с човек или с идея)
че можеш да се измъкнеш от нещастието, ако го споделиш
че нито хиперкомуникацията с хора, нито самотата, сами по себе си, са отрицателни или положителни
че влиянията могат да бъдат овладяни
че един гумаджия може да бъде повече човек от един университетски преподавател
и обратното
че всички хора по природа са творци, иначе нямаше как всеки да изпада в самозаблуди
че не е срамно да си променяш мнението, защото е срамно да не се променяш ти самият
че каквото и да кажа ще имам още неизказани мисли
...