"Оцелелият" на Паланюк. Добре, че тоя човек пише достатъчно психарии, които да съпреживявам, вместо аз да се превърнам в напълно осъществен психопат...

"***Ето един малък факт*** Ти ще умреш."
Крадецът на книги от Маркъс Зюсак

"Водолеите" на Ерик Ранкин. Само 221 страници е, а я чета от няколко седмици. Не искам да стигам да края й..

Сега съм на вълна Иван Бунин

Italo Calvino - Il castello dei destini incrociati <3

"Братя Карамазови" на Достоевски
Препоръчвам я на всеки човек - прочети я!

Страхотна е

Четох откъси от нея наскоро - този човек е велик!

А аз сега съм на :"В търсене на Ал Пачино - разговори с Лорънс Гробъл"
Очертава се доста интересна.

Онзи ден пък си купих случайно видяна книжка с проза на Даниел Вълчев - "8 1/2 разкази".
Винаги ми е било любопитно да видя в друга светлина хора, които познавам отдалеч или в случая - ми преподават.

Ии, най-сетне съм се приготвила за "Братя Карамазови" на Достоевски. Залипсвали са ми големите руски романи, които винаги ми идват най-добре зимно време.

едит: Току-що видях, че някой по-горе е писал за Карамазови - това значи е знак, че наистина е време да я прочета.

Приключих с Бунин.Най-много ми харесаха "Натали" и "Хенрих".

А в момента чета http://anne110gs.edublogs.org/files/201 ... r27ahy.jpg

Като я прочетеш напиши кратко мнение.
Покрай един училищен филм се бях надъхал за нея.

O|OeHukc, изпревари ме.

Boleyn, на мен също би ми било интересно мнението ти. От хората съм, които имат лек неприязън към нея и никога не пропускам възможност да чуя чуждо мнение.

Докато чакате Болейн, ето едно ревю за "Задната къща" в сайта Аз чета

Докато чакате Болейн, ето едно ревю за "Задната къща" в сайта Аз чета

Гледам, че стана дума за "Задната къща" и ще се включа и аз - понеже в пети-шести клас това ми беше една от най-любимите книги, може би си остава такава и до днес. Помня, че се хванах сериозно да си водя дневник (и то не от типа "какво ми се случи днес в училище", а по-скоро "какво си помислих днес във връзка с еди-какво си") именно вдъхновена от Ане Франк.

Много силна проза, която още успява да ме развълнува - след като, когато бях на 11-12, ми разкри в голяма степен едно специфично отношение към света, историята, живота въобще. Чувала съм спекулациите, че е възможно дневникът всъщност да е фалшификат, написан от бащата на Ане, но не ми се иска да вярвам (а и доказателствата не са кой знае какви в тази насока).

Преди няколко години бях на екскурзия в Амстердам с приятели и се сетихме случайно да минем през къщата-музей на Ане Франк - именно т.нар. Задната къща. Доста особено беше усещането да се намирам в онези няколко стаи, в които момичето прекарва няколко години в криене, да чуя звъна на камбаната на близката църква и да видя онова голямо дърво под прозореца, които толкова пъти описва на страниците на дневника си. Смятайте каква трайна следа е оставила тази книга в съзнанието ми, щом след толкова време съм продължавала да се вълнувам и да чувствам историята близка.