Сложна е тя тая... Особено като избираш подарък за любимо същество, направо си... майката. Щото поне при мен в 100% от случаите го има момента "Ами ако не го хареса?". Разбира се, не и когато става дума за нещо, свързано с наша си закачка, което няма как да не оцени. Имам 3-4 такива проблясъка, но са лични, а и трябва да им обяснявам история/предистория и прочее. Въпросът е, че знам, че в съответния момент съм зарадвала човека, за когото са били предназначени. Ама наистина и от сърце - и съм го виждала в очите им, или съм го усещала, ако не съм била наоколо, за да видя реакцията им.
С други думи, спонтанните подаръци, подсетени от нещо, ми се получават чудесно. Подаръците "с повод" много ме измъчват, признавам.
Иначе аз наистина се радвам на всякакви подаръци от хората, които обичам - ама честно. Ако има две неща, които не обичам да ми подаряват, това са часовници или дискове с опери. Часовник не нося от години (последният, който носих, ми беше подарък от Блъди и си го пазя

, но тогава нещо ме бяха хванали нервите и оттогава не търпя нищо по китките си, така че няма и да сложа часовник отново (предполагам). Колкото до дисковете - качествените записи или вече ги имам, или са неоткриваеми и става така, че хората дават бая пари (щото хич не са евтини) за нещо, което или го имам, или е кофти като изпълнение. Т.е. не че тези подаръци не биха ме трогнали или зарадвали, просто ще ми е неприятно, че хората са си дали парите напразно.
Между другото, Кристо, имаше такава тема преди време.