"Понеже велможите във Влашко винаги водят по един телохранител и по един пазител на душата, и Бранкович постъп¬вал понякога така. Между пази¬телите на душата имало един цинцарин с много красива дъ¬щеря, който казвал, че всичко на света е станало истина. Девой¬ката била взела всичко най-ху¬баво от майка си, така че след раждането майката погрозняла завинаги. Когато момичето на¬вършило десет години, майка му със своите някога хубави ръ¬це го научила да меси хляб, а ба¬ща му го повикал, казал му, че бъдещето не е вода, и умрял. Де¬войката проляла за баща си по¬тоци сълзи, така че мравките можели по сълзите да изпълзят по лицето й. Сега тя била сираче и Бранкович нагласил тъй, че да се срещне с Петкутин. Казвала се Калина, сянката й ухаела на канела и Петкутин узнал, че ще обикне оногова, който е ял дренки през март. Дочакал март, наял се с дренки и поканил Ка¬лина да се разходят край Ду¬нава. На раздяла тя свалила пръстена от ръката си и го хвър¬лила в реката.
- Ако му се случи на човек нещо приятно - обяснила на Петкутин, - винаги трябва да го подправи с някаква неприятна дреболия; така този миг се за¬помня по-добре. Защото човек по-дълго помни неприятните, отколкото приятните неща..."

Откъде е?

...and I find it kind of funny, I find it kind of sad, dreams in which I'm dying are the best I've ever had.

"Хазарски речник" Милорад Павич

ПОТОМКА



Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

"И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно. И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна."

Богдан Русев
"Ела при мен"

Хм, едва днес чух, че пее:
"(...) тъга, полутон (...)"

Преди чувах "дъга".

Хм.

Господи!

Макар че съм жена,
вземи реброто ми
и Го създай!

Виктория Гоцева

Създаден е вече. По-добре се обърни не към Господ, а към КГБ и го намери : )

“The aim of Zen is to remain who you were before all thoughts, feelings, and perspectives arose in your consciousness. Laughter is the path of inward dwelling.”

Знам, че е текст на песен, но все пак доста точно описва някои неща...
Life, it seems, will fade away
Drifting further every day
Getting lost within myself
Nothing matters, no one else
I have lost the will to live
Simply nothing more to give
There is nothing more for me
Need the end to set me free
Things not what they used to be
Missing one inside of me
Deathly lost, this can't be real
Can't stand this hell I feel
Emptiness is filling me
To the point of agony
Growing darkness taking dawn
I was me, but now he's gone
No one but me can save myself, but it's too late
Now I can't think, think why I should even try
Yesterday seems as though it never existed
Death greets me warm, now I will just say goodbye...

"Apologizing does not always mean you are wrong and the other person is right. It just means you value your relationship more than your ego."

So damn true.

Keep it simple, stupid!
+
Practice makes perfect, but obsession makes better.

Не подозирах, че си почитателка на Бегбеде

"Часовете бързат, толкова жестоки,
за да ни отпратят в две посоки,
за да ни разкрият истината всъщност
в цялата нелепост, в цялата и същност."

Н. Йорданов

Не е ли най-голямата заблуда да нямаш общо с някого и въпреки него и себе си да се мъчиш да намериш нещо...

Да, още от първото издание на "Любовта трае три години"
днес по темата:

"Твоята любов към нея, си е твоя. Тя ти принадлежи. Дори да я отхвърли, тя не може да промени това. Тя просто не се възползва от нея. Това, което дадеш, остава твое завинаги. Онова, което запазиш, е изгубено завинаги!"

"Господин Ибрахим и цветята на Корана"