Не съм те забравил, Иво, но нали съм стар като света... Ще ми трябва много време да мисля и да си спомням какво съм научил през живота си... Освен варианта "нищо", все пак бих могъл да напиша и разни свои истини, колкото и да са неистини за останалите .

1. Какво не би си причинил в:
- Физически; Нещо което да ми съсипе здравето за цял живот. Може да не съм човек, мислещ особено за себе си, и грижещ се за себе си, пак си имам инстинкта за самосъхранение. И мразя да робувам на вредни навици - цигари (когато без тях не можеш), алкохол (когато единствено в него намира човек смисъла), наркотици (сигурна смърт, малко или повече отложена)
- психически; да изневеря на принципите си; да съм истински лош с някого, по каквито и да е причини; да наранявам, дори да са ме наранили; да лъжа себе си или някого за нещо наистина важно; да се смея, когато някой плаче, или пък тъгува истински; да не помогна с нещо, на някой който има нужда;
- емоционален аспект? не правя голяма разлика м/у емоционално и психически, но нищо де, ще напиша няколко неща . Да не тъгувам, когато нещо хубаво свърши; да не обичам някого, или пък да го мразя, когато съм го обичал някога;

2. Кое е най-хубавото, което форумът ти е дал (освен приятели)? А какво ти е взел? Давал ми е спокойствие и забрава, когато съм имал нужда от тях; давал ми е приятна компания, когато съм бил сам; давал ми е приятелите, които спомена; давал ми е и любов; давал ми е възможност за изява; давал ми е възможност да помагам; давал ми е възможност да бъда самия себе си и да покажа детското в себе си, или пък мъжкото, мечешкото, пр. .

3. Какви домашни любимци си имал освен Съни? Амии... зайчетата 4-те, които гледахме в апартамента не си спомням вече как се казваха, не си спомням и вкусни ли бяха, като след известно време, прекарано на село (примерно година) ги и изпапкахме; Томи ми беше котарака - сиамски, супер добричък, не си спомням вече колко точно гальовен беше, но май беше такъв. Нашите го занесоха на село, и решиха да го оставят там, че да не го къпели... не знам защо всъщност, и някой там си го хареса и го взе, поне така мисля; Джеси - потомка на булонка и пудел, мъничка, не особено дългокосместа, най-бързата мацка в квартала (по тичане де - само веднъж си имаше 5 кученца), любимо и беше да се пуска на пързалки Имахме си каменно слонче, всъщност май още го има - та тя сама си се катерчеше и пускаше, катерчеше по него, и пускаше. Но иначе дори и на пързалки със стълби с пречки, а не стъпала, стига да не са много стръмни, успяваше да се покатери и да си се пуска. Не си падаше по роми и малко деца, гонеше коли много, докато не мина м/у гумите на една кола почти без наранявания - леко само я беше закачила по главичката, но бързо и мина. Обичаше да гони котки, макар и да не им прави нищо като ги настигне. Само като и кажеш "Мяу" отиваше до външната врата и почваше да се върти там и да "търси котка". Умря ми в ръцете и ми беше супер мъчничко после. Лъки - супер сладко кокер-шпаньолче. Супер добричък към всички и всичко. Имаше си епилепсия и като понастинеше получаваше пристъпи. Но си беше добряк и голям красавец. Сузан - котарака на нашите. Още е жив и добре . Радва родителите ми, мен хич не ме обича, Съни също - една Нова година Съни живееше при мен в детската, Сузан в останалите стаи докато не спи. Когато спеше Сузан в хола, пък Съни се разхождаше и в кухнята и коридора. Само един единствен път се бяха "събрали" и яко хвърчала перушина, но аз изпуснах да ги видя - бях излязал нанякъде. А Сузан се казва, защото до 3-4 месечна възраст го мислеха за женски и се казваше Сузи... та и след това си остана Сузан - нашите така си решиха.

4. Ти си един от най-толерантните хора, които познавам. Какво може да те изкара от кожата? Може истински да ме развълнува само някой мой наистина близък човек. Всички останали няма как да ме познават, съответно нито думите, нито делата им могат истински да ме засегнат. Обидно ми е, когато някой мисли за мен грешни и лоши неща, но когато той не ме познава, няма как да си помисля, че това е истина, че да се засегна. Защото само истината боли. А да изпускам яда си с непознати също не мисля, че има ползва. Всеки е прав за себе си и от някой си дето не му е никакъв, съвет не иска. Дори и с гадже, с което се очаква добре да се познавеме, не виждам смисъл да го правя - нищо хубаво не се получава в резултат. На времето си съм го правил, дали искрено, дали просто за да постигна какъвто и да е резултат, независимо дали положителен, или отрицателен. И обикновено е бил само вторият... Или съм получавал коментар от рода - "звучиш ми като папагал, все едно и също повтаряш". Което си е самата истина, когато има караница, а истински диалог няма. Дори и на някого да му се струва, че чувствата ми не са силни и затова не се карам, това няма да ме накара да показвам повече яда си, защото и това, че не са силни, не е вярно . А другото, на което младите, пък и не само младите робуват - мисълта че трябва да си доказват мъжествеността, като подтискат други, или им показват, че са по-силни, това също ми се струва абсолютно незряло. Човек доказва какъв е с делата си по принцип, не с надделяването в спор или битка. Е, освен военните, на които за последното им се плаща... Пък ако една жена ме счита за по-малко мъж, заради това, че не бия други, или не ги обиждам, или пък че мога да плача примерно, значи... не е жената за мен. И не че няма да защитя с цената на живота си моята девойка, ако се наложи.

5. Любими дъвки? Амии Не си падам по дъвките особено - голяма сладост, или лютивина, ала скоро свършва. Едно време обичах, сега вероятно нямам вече нерви да дъвча дъвка . Не че съм нервак, но просто нямам търпение и не мога вече да дъвча дъвка, да решавам кръстословица, да тичам прекалено дълго (едно време си тичах по 45 мин., рецитирах си стихотворения от училище наум, и не ми правеше впечетление, пък сега като не мога примерно да си чета книжка докато тичам, ми писва бързо) и не се сещам още какво друго изискващо минимални усилия, но неводещо до бърз или смислен резултат .

Следва продължение... Сега изчезвам малко на разходка.

Добър вечер от мен,
1. Доволен ли си от живота си сега?
2. Търсиш ли промяната като цяло?

Всъщност, сега се сетих да те питам - какво ти е мнението за тази голяма, велика, грандиозна, всепоглъщаща любов, в името на която са изписани толкова класики, заснети са толкова филми и са изпяти толкова песни?

Та... обещаното продължение.

Първо за дъвките - все пак да си спомним и старите времена - дъвките Идеал, които си бяха сякаш наистина от гума . Турбо с количките - не знам дали успях да събера всичките, ноо... след като нашите ми донесоха цяла кутия от Турция, разбрах че вътре няма повече от 10 различни вида картинки от всичките 100 дъвки. А, и другите "любими" дъвки - с мацки по бански, дето като оближеш банския, той става невидим... за известно време. Не че се пресрамих да си купя повече от няколко... Май от много близане накрая си оставаха винаги голи... Което не беше прекалено голяма загуба .

6. Какво те вдъхновява? Да речем любовта, красотата, искреността, усмивките, щастието, споделянето, съчувствието, близостта, нежността, страстта. В живота, и в хубавата книга или филм.

7. Кое е последното дебилно/безразсъдно нещо, което си правил? Ами това да си ударя бронята на колата при условие, че знаех че ще се случи, да карам на габарити в напълно тъмното, просто защото не се замислих изобщо, че не съм на фарове, и дори не забелязах, защото бях се умислил. Но пък това не е нищо в сравнение с глупостите, които съм правил. Ма май в последно време съм нямал достатъчно публика за нещо истински дебилно .

8. коя е последната книга, която прочете? Хареса ли и с какво? Прочетох първа част на "Игра на тронове". Сега чета втора. И страшно ми харесва. И филма беше супер зрелищен и вълнуващ. Харесва ми по много причини. Харесвам фентъзита - винаги ми е хубаво да се пренеса по-различен свят, нямащ нищо общо с компютри, работно време, английски език, задължения и прочие. Харесвам и дълги книги/поредици от книги, защото когато свикна с едни герои, пренеса се в техния свят, почна да чувствам и да се вълнувам с тях, да обичам и да се страхувам, не ми се иска книгата да свърши, и вече никога да ги няма в живота ми (туй има нещо общо и с любовта изобщо, не само към книгите ). Харесва ми и това, че Играта се разказва от няколко различни лица - т.е. не е само за един единствен герой, че да поомръзне бързо. Харесва ми и заради филма - след като изгледах него първо, така книгата стана още по-жива за мен. Филмът беше страхотно направен, така че да не убие нищо и от удоволствието да го гледам, а и да прочета книгата след това. И докато я чета мога да си представям героите с образите от филма.

9. Ако можеш да избереш място по света, където да прекараш следващите... да речем 5 години (без някакви форсмажорни обстоятелства) - кое би било то? Никъде не бих искал да прекарам 5 години сам. Това е най-важното. Иначе... да речем почти навсякъде другаде освен в София... Но пък ще бъда тук, най-вероятно, въпреки всичко. Иначе нямам нищо против да е някъде далеч от всичко. Някъде с красива природа, планини наоколо, гори, рекички, животинки някакви дори, и не задължително с какъвто и да е достъп до интернет или компютри (освен до форума примерно, че може да потрябвам за някой проблем ). Стига да има хубави хора покрай мен, и да има как да е забавно, безгрижно, освободено от всякакво бързане, неприятни задължения.

10. Какво последно научи? Научих, че навън все още е красиво, и не прекалено студено, че Съни е супер пухкав сега като зимата наближава, че у нас е по-уютно като съм почистил (това нямах желание да направя повече от месец, защото не се и задържах вкъщи почти, за да го направя особено мръсно, но си личеше не мога да споря, бррр), че все още нямам особен апетит за огромни мръвки, което е добре , че пак е неделя, което не е съвсем добре, че наближава пак 12, което е и добре и зле - добре, че ще се излегна да си почета хубавата книжка, и лошо, че наближава време пак да се будя прекалено рано утре сутрин.

Май ми минава времето вече за въпроси, но ще опитам утре да отговоря и на останалите. Това със снимчиците ще ми отнеме доста време, все пак трябва да се постарая хубаво.

1. Доволен ли си от живота си сега? Професионално да, емоционално не. В работата, пък и за приятелите си, съм като енциклопедия, и ми е приятно да е така. Защото просто ми е приятно да съм от помощ (знам, това е някакъв вид мания, но поне съм спокоен - за нея не затварят , и не раздават розови хапченца ). Знам и че ме ценят, а това е доста важно, за да се чувства човек на мястото си. В повечето време в работата е достатъчно разнообразно, плюс и всички са любезни и учтиви, повечето дори и истински приятелски настроени. Все пак... няма нищо по-ценно от това да ти се усмихват и да го правят искрено.

2. Търсиш ли промяната като цяло? Налага ми се да я търся, за мое добро, пък и за чуждо. Човек трябва винаги да се променя, усъвършенства, да търси начини да бъде по-добър, да се учи от грешките си, да се учи да цени предимствата си и да ги развива, да научава нови неща, защото нищо, което е едно и също, и еднакво, няма как да оцелее и да продължи дълго. Еволюцията го повелява просто...

Всъщност, сега се сетих да те питам - какво ти е мнението за тази голяма, велика, грандиозна, всепоглъщаща любов, в името на която са изписани толкова класики, заснети са толкова филми и са изпяти толкова песни? Мнението ми, мисля, е ясно - вярвам, че я има, и я търся. Иначе смятам, че всяка любов е такава, стига и двамата да могат да я почувстват така. Смятам, че поначало всички хора са еднакви, е поне всички мъже, съответно и всички жени. Всички имат нужда горе-долу от едно и също, макар и подробностите да са различни, всички заслужават шанс, всички имат по-нещо ценно в себе си. Е, подробностите са важни, но най-важно е какво чувстват хората и доколко си имат доверие, и на какво са готови, за да продължат да са щастливи заедно. Иначе, не мисля, че любовта е като автобус - блъсва те, оставя те размазан от чувства и така до края на света. По-скоро е нещо като влакчетата по увеселителните паркове - винаги нагоре-надолу. Е, леко наобратно, де - тръпката е при качването, а не при падането като при влакчетата . Ииии... смятам и нещо друго - че любовта рядко си има етикат - "велика/грандиозна/всепоглъщаща любов", доста често се случва човек просто да я сбърка с обикновена, скучна вече, безмислена такава, и следващата да му се стори съвсем подходяща, докато не дойде време пак да се окаже, че и нейния етикет "Страхотна!!!" леко се е поизтрил, че другата след нея пък изглежда като истинската... В което вероятно няма нищо лошо, при условие, че накрая разбере какво НАИСТИНА търси (а и какво все пак предлага!), и го намери.
Иначе лично аз си имам проблем по въпроса - смятам, че любимата трябва да ме допълни, и да ме направи така истински, цялостен човек. Пък то... реално аз трябва да си бъда такъв един, цялостен, за да почувства някоя девойка истинска нужда да ме допълва изобщо. Но, нищо де - имам още да се уча, и да си диря половинката, пък след това да си диря и цялото, отговарящо на моето цяло .

Май това е проблем на по-голямата част от хората, трудно е да се чувстваш цялостен - но самото работене по усещането за истинност е понякога почти толкова добро, колкото и крайното постигане.

Малко въпроси и от мен.

Какви са онези специфични за теб подробности, които те привличат по принцип в една жена? И физически, и като черти на харакера, жестове, такива неща.
Любим женски образ в книга/филм и защо?
А любим мъжки образ - такъв, който харесваш и друг, с който се отъждествяваш (знам, че последното обикновено е много трудно за определяне, така че може и нещо сборно, от няколко героя).
Какъв искаше да станеш като дете?
(и понеже гледам, че обичаш сладко) Меденки или кекс?

Димо! Ама че философ се извъди, бре!
Няма да те питам нищо, само наминавам да ти кажа, че ми е просто невъобразим кеф да те чета.

Хех, мерси Ели. Радвам се, че на някой му е интересно . На мен лично пък ми е приятно да пиша.

Още един отговор на въпроса какво дебилно съм правил напоследък - една фотосесия на колегата от тази вечер, той се държеше дебилно, но пък аз го насърчавах - http://dimo.mine.nu/pictag/index.php?e7cmmynz . Пък Сънчи си се държеше сладко, ма той все така си се държи . Е, понякога се държи хапливо, но тогава е трудно да го видиш че се държи така, защото веднага изчезва яко дим.

Какви са онези специфични за теб подробности, които те привличат по принцип в една жена? И физически, и като черти на харакера, жестове, такива неща. Хъм... Хубав въпрос. Мисля, че за мен е важно цялостното излъчване на една жена. Тоест, не се заглеждам веднага и единствено в бюста, задника, или нещо друго конкретно. Да, ценя външната красота, но тя е съвкупоност от много неща - коси, очи, кожа, фигура, усмивка. Ако жената е прекалено нагласена и нагримирана, по-скоро се плаша (ниско самочувствие прозира тук вероятно), отколкото се хвърлям с пълни сили. И... рядко се захващам с някоя жена, преди да я опозная и като човек. Да, доста силно казано е, че мога да я преценя от един разговор, че дори и от няколко (all the world is a stage, and we are merely players), но ако ми допадне като човек, и ако доловя интерес и в нея, тогава мога истински да се влюбя. Черти на характера... доброта; честност, за да сметна, че мога да и се доверя; да е мила и нежна; да е и страстна обаче; да съм и интересен и да имам общи теми с нея; да се смее на шегите ми, защото смехът е най-голямата награда за усилията ми (и щото освен с компютърни знания, бля, и малко готварски умения, мога главно с чувство за хумор да я впечетля); да е чувствителна; да е естествена; да смятам, че има нужда от мен - за да мога да и помогна с нещо, да направя нещо за нея, да се чувствам, че съм и полезен; да знае какво иска и да има цели в живота; да знае как да бъде щастлива, защото аз не мога да я направя щастлива, ако тя не знае как сама да бъде; да ми вярва, защото аз няма да я предам, но без вяра доникъде не се стига. Жестове... амии... типичните женски жестове - влюбения поглед, замятането на коси, протягането... могат истински да ме впечетлят.

Любим женски образ в книга/филм и защо? Този въпрос доста ме затруднява, просто защото съм прочел толкова много книги, че ми е трудно да реша. Сега примерно чета "Игра на тронове" и мога да кажа за нея. Денерис, защото е красива, нежна (руса ), и защото е истински силна, за да не спре пред нищо да постигне целта си. Аря, заради силата и безстрашието и, заради способността и да съчувства и помага. Абстрахираме се от годините им, не младостта е причината да ги избера Моля, полицаи, не ме прибирайте - харесвам ги само като образи и характери (е, Денерис попорасва с времето, де). Иначее... в моята младост си харесвах Малката русалка - беше сладка . Дори в още по-древни времена, си падах май по Чебурашка - поради липсата на по-добри възможности (и беше женска, за разлика от Крокодила Гена ).

А любим мъжки образ - такъв, който харесваш и друг, с който се отъждествяваш (знам, че последното обикновено е много трудно за определяне, така че може и нещо сборно, от няколко героя). И това си е трудно . Затова, с извинение, може да се полигавя. Примернооо Харесвам Арни от Терминатор 2. Як е, и в лавата влиза, щом е за добро, пък и след това оцелява, за да участва и в следващите части, което също не е лошо. Колегата си беше сложил вчера на джипиеса гласа на Арни, затова се сетих за него, плюс на Дарт Вейдър, Йода, Чък Норис (и него не мога/смея да не харесвам, нали ), още разни други, и хубаво се позабавлявахме тук. Арни е гласът, който бих искал да ме води и направлява по белия свят, като затръгвам нанякъде. Иначе... Да речем, че се отъждествявам с Едард (пак от "Игра на Тронове"). Толкова е принципен, честен, добър, колкото и аз искам да бъда. И така хубаво му отрязват главата, което образно казано, и на мен ми се случва понякога. Но пък такава подробност по никакъв начин няма да ме промени.

Какъв искаше да станеш като дете? Амии... каквито и всички деца. Доста по-рано живях от борческите години, така че не, не исках да стана борец, бизнесмен или певец/актьор. За щастие не исках да стана и принцеса . Най-вероятно съм искал да съм космонавт, доктор, пожарникар, малко исках да съм и капитан на кораб (нашите много го искаха), да порасна гооолям като динозаврите наоколо (хаха), да се науча да летя като птиците (и птеродактилите)... Все такива детински неща. След това не знам дали съм искал да стана точно информатик, не знам и дали съм си представял какво е това, но все си мисля, че ми се е искало да стана някой, който да има възможност не само да седи на компютър, но и да си контактува с различни хора, да прави различни неща. И май донякъде го постигнах като цяло... Дълги години исках и да си намеря гадже, ма не е като тая работа да става само с искане...

(и понеже гледам, че обичаш сладко) Меденки или кекс? Ами... Май меденки пред обикновен кекс. Него го предпочитам с пълнеж - я шоколад, я ядки, я плодове, я стафиди. Иначе ми е много сух. Ако има нещо интересно вътре, тогава съм за .

Само не забравяй сравненията

Димо - няма, няма. Но и за тях ще ми трябва поне цяла напълно свободна вечер да ги измъдря. Но ще!

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?p=919449#p919449

Още една моя лична мъдрост - по-добре прекалено късно, отколкото никога, дори и накрая да се окаже, че разликата м/у двете не е голяма. Престои и картинките да измъдря в някой момент...

Всъщност са песни, картинки и цветове