Четох някои негови разкази - не бяха лоши, замислиха ме, но не бях супер впечатлена. Ако няма какво да правя (и съм прочела всичко, което съм си наумила), да, бих го подела отново. Ама иначе..

тва 'се едно аз съм го писала..

Няма тема (т.е. не е имало), щото По е твърде очевиден любимец на бая хора (същата работа и с Кинг) и това е ясно и без тема.

Много обичам По, главно заради поезията и разказите. Обаче романът му, "Историята на Артър Гордън Пим", колкото и да го хвали Борхес, мен ме разочарова. Не че беше лош, просто очаквах повече от По. На места твърде стегнат, на места твърде разточителен в подробности, нямащи нищо общо с историята. Хем почти никакви диалози, хем сух преразказ без никакъв психологизъм. Освен това в самата история имаше тук-там очевидни нелогичности и/или недоглеждания. Разказът "Писмо в бутилка" на По, който има доста общо с "Гордън Пим" е много по-добър, пък хем му е от по-ранните творби.