Работех преди известно време в офис, вече не, тоест - отдавна не =)

Щом темата е в този форум, да те питам неща свързани с него...

1. Защо се регистрира тук?
2. Какви ти бяха първите впечатления?
3. Ходила ли си по срещи и какво ти е искреното мнение за тях?
4. Има ли хора (без имена, за да е наистина искрен отговора), които истински ненавиждаш и са ти адски противни... от форума?
5. Харесвала ли си някой от тук... той разбирал ли е?
6. Хората, с които се сприятели в началото, сега още ли са ти близки?
7. Мислиш ли, че нещо полезно си взела от времето прекарано тук?

---

1. Понеже си мислех, че е пи*овско да си регистриран тук. И в началото ми се стори доста яко, докато се мъчех да събирам голям брой мнения, както всички останали .
2. Първите ми впечатления бяха добри, понеже още не бях навлязла във "форумното общество", което до известна степен ме разочарова. Спомням си лафовете с Кристо, най-вече.
3. Ходила съм, разбира се. Дори на една среща бяхме заедно с тебе, но теб паметта ти е доста краткотрайна понякога . Искреното ми мнение е - пи*ове, можете и по-добре!
4. Да ненавиждам? Точно мене ли питаш дали ненавиждам някого хахаха. Еми, не. Но противни хора имам със сигурност и то са такива, с които съм имала възможност да съм в добри, че дори приятелски отношения, но в един момент съм разбирала, че не си заслужават.
5. Нямам спомени да съм си харесвала някого от тук. Но е доста възможно, понеже аз съм доста влюбчива. Но не смятам, че човекът е разбрал.
6. Не. По-скоро с малкото хора, с които се сприятелих - пътищата ни се разминаха, или просто спряхме да общуваме по една или друга причина. А и знаеш, че много от хората тук са изградили някакво мнение за мен, до къде оправдано, до къде - не, така че не смятам, че мога и че имам желание да създам още приятелства тук.
7. Мисля, че срещнах итнересни хора. Научих се да изказвам мнението си, колкото и да не се харесва на другите, колкото и тъпо да изглежда в очите им. Срещнах прекрасен човек, за когото в началото имах лошо изградена представа. Човек, който е близко до сърцето ми и за който определено ме е грижа, човек, с когото надявам се, ще поддържаме винаги добри взаимоотношения.

Защо понякога толкова ме кефиш, но през повечето време не можем да се разберем?

Плюс едно към въпроса на Мила.
И какво правиш в Полша? Еразъм, или ще оставаш за по-дълго? Сори, ако са те питали, но нещо не видях такъв въпрос - явно всички знаят, само аз пак съм назад с информацията.

Може би не се разбираме понякога, защото говоря неща, които не винаги мисля. Понякога пиша по-бързо, от колкото мисля, други пъти пък ми се струва, че моето мнение е най-правилно и се мъча да си го наложа, не защото обичам хората да имат мнение като моето, а просто защото искам да е ясно какво ми е становището. Не сме имали възможност да разговаряме като хората очи в очи, за да се разбере ставам ли или не, но така или иначе всеки си изгради някакво мнение за мен преди да ме е видял и общувал с мен, което в крайна сметка е и моя вина, но не само. От друга страна може би се различаваме прекалено много в разбиранията си. От трета страна може би пък си приличаме прекалено много в някои отношения. Осъзнавам, че имам леко нарцистична натура някъде дълбоко в себе си, която се опитвам да превъзмогна/прикрия, обаче това няма как да стане във форум, понеже както вече казах - пиша по-бързо понякога, от колкото мисля.

А колкото до първата част на въпроса - не съм останала изобщо с впечатление, че те кефя по каквато и да е линия =).

В Полша съм от месец вече, доста ме кефи. Иначе съм по Еразъм (както тук го наричат - Оргазмус). Общо 5 месеца ще съм тук - в Лудж. После ще съм, живот и здраве, още 5 в Краков (вече нямам търпение). Времето ми минава адски бързо, имам чувството, че дойдох вчера, което е малко неприятно, понеже ми харесва да не съм в България. Мисля, че със сигурност не искам да се върна да уча там и изобщо да живея в България. Тук е толкова по-интересно (и не само заради Еразъм), има толкова повече неща (в същото време ги има и същите цигании като в БГ), така че нищо не ми липсва, освен конкретни хора и животни. Първият ден като дойдох тук - първото нещо, което ми направи впечатление е - трамваите. Някакъв пълен шок, понеже карат като ненормални и спират по същия ненормален начин, което в БГ е недопустимо за пътниците, почва се едно псуване "Абе келеш, картофи ли караш, бе!", което беше и моята реакция като цяло, без да я изказвам на глас, разбира се... Но тук е нормално, хората не ги е грижа дори да падат на пода. Уважението към възрастните е доста на ниво. А другото, което ми направи впечатление - младите хора, поляците, гледат на тебе като на извънземно стане ли въпрос, че си чужденец. Притеснителни ли са, английски ли не говорят, не са общителни ли, не знам, обаче е доста стряскащо. Имам чувството, че от както дойдох тук (един месец...) започнах да се чувствам като студентка. Преди по-скоро се чувствах като в изолатор, заради България ли, заради личните ми драми ли - не знам, но определено имах нужда от нещо подобно и съм много доволна.

Е, като цяло не е нужно да ми следиш живота, къде ходя, какво правя, в смисъл - не си назад , просто е нормално да не се интересуваш.

Благодаря ти за отговора, а колкото до това, че не е нужно да те следя - да, така е. Ама ти си от редовните форумци, дето обикновено ако четеш достатъчно често форума, си в течение на важните събития в живота им, без да обръщаш специално внимание. Та затова.
Радвам се, че ти харесва там - и, само една вметка: когато аз бях по Еразъм в чужбина, също заминах след период на много сериозни лични драми и прочее и ти обещавам, че престоя в Полша ще ти се отрази много благотворно и ще ти светне пред очите, каквото и да е ставало. Откъсването от средата действа положително, говоря от опит.

И - понеже се сетих - едно последно въпросче: кой ти е любимият филм и защо? Ако се колебаеш между няколко, давай ги всички. Интересно ми е.

Ами аз имах подозрения, че ще ми се отрази добре, имах някакви опасения, че може и да не е хубаво, но след един месец тук, се изпариха.

Любимият ми филм е "Пианистът". Много красив филм, направен с чувство. Да- брутален, но все пак красив по някакъв начин. Особено добре ми се е набила музиката на Шопен и винаги, когато чуя Шопен по някаква линия, си спомням за този филм. Наистина ме докосна доста и събуди още повече интереса ми към Втората Св.война, към отделните личности, взели участие в нея и към масата също. Много, много го харесвам.
Другият е "Списъкът на Шиндлер" - по същата причина. Много реалистичен филм.
Имагинериумът на Д-р.Парнасъс е сред любимите ми филми също. Много е как да кажа... футуристичен, авангарден? Детайлите те карат да се замислиш за доста по-големи неща, които те глождят или са те глождели (вече не съм сигурна в правилното изписване на някои думи понеже тук се говори само на полски или английски - няма НИТО един друг българин).
Имам и други любими по различни причини, но като цяло - нямам любим филм екшън, комедия, или нещо от рода. Мисля, че това е някакъв плюс към "портфолиото" ми тук хаха

Като стана дума за любим филм - коя е любимата ти книга? А автор? Защо?

Любим актьор? Защо?
Любима актриса? Защо?

Любим алкохол? Защо?
Алкохол, който не ти понася? Случка с него?

Мешала ли си? Интересни инциденти от мешане?

How I met your mother или House M.D. ? Защо?

Темата остава отключена само за отговорите

Lol, любим актьор... де да знам, аз не съм по филмите, но може би Джони Деп е един от най-любимите ми, понеже съм го гледала в много различни филми и той някакси успява да изиграе всяка роля, каквато и да е!...

Нямам, понеже тая много женска злоба. Хахаха. Не, сериозно. Мисля, мисля, и нищо не ми идва на ум.

Хм. По принцип пия бири, или водки. Не съм сигурна, че може да се каже, че това ми е любимият алкохол, понеже не съм сигурна, че изобщо обичам алкохол. Но нека кажем, хм................. полска жубрувка.

Еми не ми понася...ВИНО :Д. На една Нова година изпих ПРЕКАЛЕНО много и след това сигурно една седмица бях махмурлийче. Не ми понася и Малибу, по същата причина.

Е,да. Пих веднъж малибу с водка и джин с ром + афтър шок и още някви неща вътре. Мноооого бях зле. Не можах ад спя от ужасни болки в корема и гледах исторически филм в 6АМ по Канал 1! Гледах любимия си филм!

Хаус ме кефи доста, но предпочитам да не го гледам, понеже повечето от историите не ми понасят психически. Бих го гледала само заради гл. актьор. Хау Ай мет йор мадър.... започнах наскоро да го гледам и то не го гледам много сериозно, но не е лош. Вчера гледах Слап Бет, а преди това Слапсгивинг. Не е лошо, но много повече се хиля на Миранда и Фемили гай.