Бостанско плашило отправя закани
на спомени гнили, горчиви, грабливи.
Безсилно крещи им, че са нежелани,
а те срещу него крещят, че са живи.

Предвожда ги призрак, отдавна забравен
изгубвал на части от свойто сияние,
вървейки до мене по пътя безславен.
Обещава ми милост, зове покаяние.

Отлита далече. Но друг се задава
в задушната вечер на равносметка.
Със своята лодка до мене доплава,
за да разкрие разтърсваща гледка.

И от водата изплуват картини
как се сама за срама закопчавам,
как във недъзи се давя с години.
По река Ахерон в настоящето плавам.

Ето го - третият призрак пристига
с косата в ръка и забулен във роба
идва за мене. Плътта ми повдига
и води ме в крипта - посочва ми гроба.

За предишни вини не ще се покайвам!
И имам дързост за днешни премеждия!
А отдалеч на трупа си се радвам!
Признавам си грешките, чакам възмездия...

Пих и ще пия от Лета наново.
В съня си поне съвестта не дочувам.
И ме е страх да погледна отново
да не би изведнъж да спра да сънувам.

Светът няма да се свърши,
макар, че нашите парчета паднаха,
и часовете ни утрешни
измете ги времето и се разпаднахме.
Дъждът няма да ни чака,
ще вали докато му писне и ще си иде,
а ти сама на твоята пряка,
ще ме гледаш, но няма да ме видиш...

Но аз ще си вървя, не ми пука -
времето над мен, чувствата свежи,
цвете за тях на земята ей тука,
прекръсти се, прости всички надежди...

Тогава се сети, какво искаше да ти кажа -
не ми стигнаха думи, няма даже и идея,
сега за мен този миг ще е толкова маловажен,
защото смисълът за мен, остана в нея,
и тя, която сега празнува, победи запява,
не иска да се връща назад с откровения,
а на мен ми се иска всичко това да забравя,
и ако мога бих ти казал - "Поздравления!!!"

Притиснат от сенки, в тъмното,
и така нощта ще мине на свещи,
а когато след това дойде утрото,
дано съм се поучил от своите грешки.
И през деня, ще се чудя къде си -
дали си останала в Снощи, Вчера или Преди,
ако само зная, че ти добре си,
ще легна да си почина, ще притворя очи.

Тогава се сети за ръцете ни събрани,
формиращи едно цяло добро същество,
ако импулсите между тях са неразбрани,
значи ти мислиш за новото тържество -
и ти, която сега празнуваш награди
и ни разказваш истории за идни поколения,
виждам, че явно добре си се справила,
и си изчагъркала от себе си мен, поздравления!

Но аз ще си вървя, не ми пука -
времето над мен, чувствата свежи,
цвете за тях на земята ей тука,
прекръсти се, прости всички надежди...

И тук после на земята, като е тихо,
ще си спомня финалните ти горещи изречения,
едно и също чувство - зло и велико,
как го постигна вътре в мен, поздравления!?

Ам, трябва да си взема бележка, че ги пускам, без да ги чета по 2 пъти, значи сега първо ще прегледам за правописни грешки. Вероятно съм си мислел за нещо средно между бостан и Бостън...