^
Няма как колега, ще трябва да стрижем вълната

Само ако са сърби

Иронично - брадата понякога сърби... дори ако я имат сърби...

Мне, сърби, българи, пакистанци, какви да са, никакви бради Гладко избръснато мъжко лице с аромат на автършейв

харесвам всякакви.

Мъж без брада е като жена без цици - Платон...

а то по негово време верно всички са били с бради де...

Не обичам гладко обръснати мъже. Все едно целуваш момиче. (да, знам, че съм го повтаряла около хиляда пъти.)
Но брадата трябва да си има граници. Когато започне да се превръща в перманентен авариен склад на хранителни запаси от закуската, вечерята и обяда ти, въпросните граници са отдавна прекрачени.
Най-добре е двудневна брада - да драска

Аз много харесвам брадати мъже

май съм единствената, която не понася брада под каквато и да било форма - от еднодневна до няколко седмична. Бръсненето се прави всеки ден - освен, че е готино, изглежда и представително

Не си, не си И аз казвам същото

Тая тема ме подсети за едно произведение, останало в ума ми много, много години след като го четох. Казваше се "Повест за Петкутин и Калина" и беше поместено като част от незадължителната литература в учебника ни в 5. или 6. клас. Беше ме грабнало страшно много и едва тази година всъщност разбрах, че било от "Хазарски речник" и - благодарение на Мила - си го намерих и го чета с кеф.
Та там се казваше следното (нямам спомен преводът да е същия и - ей, Богу! - не знам как тоя текст е попаднал в учебник на фърфалаци, ако не е бил със съкращения, щото най-смущаващите части не ги помня, честно казано):

"През изтеклата зима те се били обикнали. Ядели с една вилица поред и тя пиела вино от устата му. Той я галел така, че душата й скриптяла в тялото, а тя го обожавала

[Покажи] Спойлер: 18+ (не знам как иначе да го скрия)

и го карала да се изпразва в нея

. Казвала на връстничките си, като се смеела, че нищо не чеше така добре, както тридневна мъжка брада, покарала в любов."

(помня, че в учебника беше "тридневна мъжка брада, набола в любов")

Та периодично се сещам за тоя конкретен цитат, когато убеждавам приятеля си да си остави кожата малко да си почине. Покрай празниците не се беше бръснал 4-5 дни и му стоеше страхотно. Или, с други думи, нямам нищо против наболата брада, стига да отива на човека (че има и такива, дето приличат на рецидивисти). За евентуални поражения има един много хубав крем, ама няма да му пиша името, да не стане като с Айфона на Пънч.

Съвсем офф-топик: пак я прочетох тая повест и наистина не знам кой болен мозък я е включил в учебната програма (пък макар и между капките), обаче съм му много благодарна. Пълни ужаси, съвсем неподходящи за детски акъл, обаче почти 15 години по-късно ми е един от най-живите спомени от училище. И, подозирам, основа за много от кошмарите ми.

хах, заради тоя откъс и аз прочетох речника...

Всъщност аз точно от това ти мнение разбрах коя е книгата. Симона (Имморталката) те беше питала и ти й отговори, а аз реших да си пробвам късмета, щото първо, име като Петкутин не се среща под път и над път и второ, стилът ми беше познат (макар да съм почти 100% убедена, че преводът не е същият).

Бе уж не харесвам. И както не харесвам се намира някой да ме обори. Както и да е, изключително приятно впечатление ми прави, когато мъжа се е обръснал. Особено ако принципно няма този навик. Обаче е много яко и да се събудиш след страстна нощ и леко да те наболява лицето, защото наболата му брада те е издрала, докато те е целувал...

"Бочкоооо"... Това като радиорекламата на магазини "Мобо" (със златната рибка).