По Конституция е право:
Чл. 47.
(1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Правото и моралът се преплитат, зависят едно от друго и се видоизменят в зависимост едно от друго.
Но ако питаш за създаването, тук навлизаме в личната неприкосновеност. Зачеването и бременността са неща, касаещи индивида. Да, имаме наличие на ембрион, но той все още е просто ембрион, не е оформено и развито живо дете, така че пак става дума за жената, за човека, за личността. А неприкосновеността на личността е основно право на човека също.

Отвсякъде погледнато е право.

И аз гласувах за право.

Абсолютно съм съгласна. Имаш го като възможност, а дали ще се възползваш или не, е въпрос на собственото ти желание.

Браво! Темата е прекрасна, Зе Стиг!

Колкото и нехуманно да звучи и в разрез с всякакви изградени норми, правото за създаването на дете трябва да бъде извоювано, спечелено или както щете го наречете. Не може хора-роботи да правят деца-роботи. Огромен процент от населението на тази земя желае да има дете. И няма как да бъде иначе. Еволюционно сме създадени така. Детското лице е като ключ, отварящ първични инстинкти в съзнанието ни.

Но да си поредния тъпак с дете е наистина жалко. Свидетели сме на какви ли не примери - хора нямат един лев, но правят по десет деца; неизлечимо болни с деца; първо дете на 50-годишна възраст и т.н. Естествено тук няма как да не намесим и темата с абортите, където работата става изключително сложна. Затова няма да изразявам мнение в този аспект. Проблема и така си е с обширно поле за дебати.

Лично мое мнение е (за щастие), че правото на дете е редно да се постанови със закон. Ако не отговаряш на дадени изисквания - не можеш да имаш такова. Което ме навежда на мисълта, че в този случай осиновяването би било прекрасна възможност за такива хора.

Пак казвам, темата може да се погледне от много ъгли и ще ми е интересно да прочета още мнения. Да не забравяме, че родителите и семейното ложе не са единственият определящ фактор в живота, но все пак са един от главните и основни такива. Вашите може да са гнусни червеи, но ти да израстнеш с друго самосъзнание, коренно различаващо се от средата вкъщи. Както и обратното. Изключения винаги има, но е добре да не се осланяме на съдбата.

Природата е определила раждането на дете да е право. Не мисля, че сме се извисили толкова, че да го превръщаме в привилегия.

Природата може би е определила мозъка ти да си направи подобно заключение посредством езика, но само това. "Право", както всички думи, е размито понятие. Мое право е да те убия, ако съм гладен, но сме създали цяла система против това право.

Да, защото е отпаднала първичната необходимост да го направиш, за да се изхраниш. При наличието на толкова ресурси, деянието ти няма как да е оправдано, затова се е превърнало в наказуемо. Ако населението на Земята критично прехвърли броя, който тя може да изхрани, превръщането на раждането на дете в привилегия ще е оправдано. И вече имаме в някаква степен такива примери, като в Китай, Индонезия и т.н. Но съпротивата към това неестествено ограничаване не е малка, точно защото е против природата.

Съгласен съм с теб. Значи подхождам към темата от чисто етична гледна точка. Обаче природата не може да раздава права, а само възможности. Ти имаш възможността да направиш дете, но дали е редно да я използваш е въпроса. Сякаш имаш пълното право да създадеш едно тяло, но то изисква развитие на съзнание и е жалко, ако второто е низко.

Нито едното, нито другото...

За да са право, в юридическия смисъл - трябва да носят блага, да не обременяват индивида с тежести и да са полезни най-малкото, което те не са определено...

За да са привилегия, пак трябва да носят предимство на индивида, който ги има пред такъв, който ги няма, но се получава обратното - предимство няма, а по-скоро повече недостатъци..

И за капак - http://rechnik.info/%D0%BF%D1%80%D0%B8% ... 0%B8%D1%8F - право и привилегия донякъде са синоними, защото и при двете има момент на изключителност на предлаганата възможност, нейното важно значение и това, че тя отличава индивида от друг...

Изобщо темата е под всякаква критика, по-добре да бяхте пуснали "Кой ви е любимия епизод на АЛФ"... срамота, докъде я докарахме у тоя фором... Какво следва? Тема "защо ме сърби между лакътя и коляното?"

Да имаш дете, разбира се, е право, но понякога ми се струва, че с оглед интересите на обществото, това трябва да е привилегия. Да родиш дете, което да отгледаш като боклук и на което да не можеш да осигуриш елементарни условия за живот, е едно от най-нехуманните неща, които човек може да направи. А лошото е, че се прави масово.

За мен е привилегия да мога да създам семейство и да отгледам дете, така както аз искам и така както смятам, че трябва, щото не ми се струва никак лесно и просто с тези условия. А иначе няма проблем да сея там дето няма да жъна, това си е право на всеки. Вкратце -да направя дете е мое право, но да отгледам свое дете е привилегия.

Гласувах за привилегия.
Всеки има право да създаде дете, стига да има физическата възможност за това. Но създаването на дете не те прави родител. Затова предвид качеството на днешния 'родител', да бъдеш родител трябва да бъде по-скоро привилегия.

Но ако е привилегия, не значи, че тази привилегия ще я дават само на добрите, разбраните и умните хора. Тази привилегия често Господ я дават на глупави, бедни, назадничави, жестоки хора, за да станат родители. Тогава как е привилегия, ако не я дават на отбрани хора, а на всякакви прости индивиди?