Тая сутрин в информационния блок на БТВ председателя на сдружението на Банките, не безизвестния Левон Хампарцумян, се държа доста остро и агресивно и зае позата на обиден, като наговори куп общи приказки част от които откровени лъжи и глупости. Бисера в изказванията му беше, че ако някой си е правил сметка като е теглил кредит за жилище да заплати с лихвите 100 000 пък се окаже на края, че сумата ще нарастне на един милион, като не му харесва да върне ключа на бинката от ипотекирания апартамент и проблема е решен. В случая г-н Хампарцумян пропуска малката подробност, че повечето кредитополучатели не са търговски дружества с ограничена отговорност поради което банката ще ти лапне апартамента, ще го продаде на свои хора на най-тънката цена и остатъка от задължението към нея ще го погасяваш до дупка !! Даже кредита да е теглен от дружество с ограничена отговорност банката има правото да запорира всички активи на дружеството за да си погаси вземанията, единствено ако дружеството е изпразнено от съдържание и има уставен капитал 2лв банката изяжда дървото.
Най-гадното е, че закона е приравнил вземанията на банките с публичните вземания (тези на държавата и общините) въпреки че те са частни търговски дружества

Your point is?

Е, тва го учих съвсем наскоро (признавам си - за втори път ) - но не видях нищо нередно в това.

От една страна имаш кредитополучател. Ако дължиш пари, закона следва да те накаже, ако не можеш да ги върнеш. И ако вземеш 10-20лв от приятел, тогава закона няма смисъл да те наказва, защото си "дребна риба" по моите думи. Но ако си теглил 100 000лв, всяка нормална банка ще иска да види, дали можеш да си ги върнеш. Ще искат ипотека, ще искат залог, ако си фирма, ще искат финансовите ти отчети всеки месец и прочее. Закона е строг, за да не направиш следното - взимаш хилядарките, казваш "ами фалирах, сори, нямам кво да върна" и изчезваш. Когато си длъжник, нормално е закона да е против тебе.

От друга страна, ако си кредитодател - нормално е като даваш крупна сума, да искаш да я обезщетиш, да намалиш риска. И няма значение дали парите се дължат на държавата (като данъци) или на някой друг. Щом имаш вземане, значи си в добра позиция и закона ти брани интересите. И е напълно логично да са приравнени тези интереси на държавните (това е заради функцията на банките - чрез кредити и заеми, да движат икономиката на страната).

Аз лично не мисля, че законът е грешен, даже си е напълно справедлив - ако си бая тъп и със заплата 1000лв, теглиш кредит от 200 000лв с няква огромна лихва, нормално е в един момент да станеш или а/ престъпник, б/ беглец или в/ задлъжнял с всичко което имаш...

А колкото до поведението на банките, се сещам един куплет от Стоян Михайловски:

Банките са като мен и теб -
искат да изкарат някой лев,
но ти не им се сърди -
хайде,
кредит поръчи!

Донякъде съм съгласен, че банките са прекалено нагли, но като цяло повече съм на обратното мнение Когато се отнася до кредитиране на бизнеса нашите банки не постъпват много коректно, особено когато искат физически лица да стават солидарни длъжници на дружества с ограничена отговорност. Кредитирането на бизнеса за банката всъщност е една инвестиция, тъй като тя очаква да печели от лихви. Разумно е в такъв случай банката да не прехвърля риска върху кредитополучателите, ами да го запази, макар и не напълно, за себе си. Тук смятам, че банките определено не постъпват коректно.

Когато става дума за потребителски заеми положението е различно. Тук рискът до голяма степен би трябвало да е за кредитополучателя. Неприятна е ситуацията, когато обезпечението по кредита при продан не е достатъчно, за да покрие задължението. Тук много се говори за въвеждането на института на така наречения персонален фалит. Това обаче е малко нож с две остриета и прокарването му трябва да се направи много внимателно, защото крие твърде големи рискове.

При потребителските кредити вината на банките, ако изобщо може да им се вмени вина за това е, че имат твърде агресива политика на предлагане на кредити. Но все пак всеки трябва да си прави сметката като тегли кредит. Човек тегли кредит с ясното съзнание, че лихвите може и най-вероятно ще се вдигнат. Когато кредитът е дългосрочен, това важи с особена сила.



Това пък просто не е вярно.

ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ

Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

От горната точка 2 на Чл.417 от ГПК се вйжда, че изпълнителна заповед за принудително събиране се издава освен при наличието на съдебно решение за установяване на вземането и въз основа на извлечения от счетоводни документи при публични взимания (тези на държавата и общините) и тези на БАНКИТЕ .

На прост език това значи, че без да има дело и банката да те е осъдила, на базата на извлечение от нейнете счетовони бумаги в които тя е решила че и дължиш сумата "Х" , да получи от съда заповед за принудително събиране на тази сума "Х" и с помощта на съдия изпълнител да тури ръка на цялото ти имущество с цел да покрие взимането си .

Основния проблем е обаче некоректните условия в предлаганите от банките ултимативни договори на кредитополучателите в които не се посочват ясни критерии за промяната на лихвата по време на погасяване на кредита. Редно е тази промяна да се свърже еднозначно по строго определена формула с финансово икономически показател определен от независима трета страна (като БНБ, НСИ и др.), като например основен лихвен процент, минимална или средна работна заплата за страната и други, а не на общите правила на банката, които се променят от нея когато и както и е удобно

Ам да обяснявам ли защо се прави това?
Ок, айде - ако дължиш на банката 1000лв и 3% лихва, на тях не им е рентабилно да ти налагат запор, щото тва са 1000лв и дори те да установят, че си задлъжнял на ВСИЧКИ и си без работа и нямаш кинти, за тях:
а/ 1000лв + 30лв лихва са джобни пари, колкото за обувки на шефа
б/ когато настъпи падежа на кредита, едва ли ще е трудно от имуществото останало на длъжника да се изцедят некви 1000лв да покрие дълга
в/ дори и банката никога да не си вземе парите, тва едва ли ще я докара до фалит

Но - ако си теглил потребителски кредит, примерно за 200 000лв, нормално е банката да "настръхне" за тия пари. Щото не са малко. И обикновенно проучват клиентите си, дали ще са изрядни платци (шокиращо, а?) - едва тогава отпускат кредит. И е напълно нормално да следят документите му и разчетите му, за да не се окажат после с пръст в устата. Нормално е да приравнят кредита към физически лице към кредит към някоя мега-корпорация, примерно Шел. Изискванията и рисковете са еднакви. Както директорите на Шел могат да сгафят и да пропилеят тия 200 хил неразчетено и да не могат да ги върнат, така и 1 човек, може да не му потръгне бизнеса, за който му трябват тия пари. Примерно може да ги инвестира в актьорски курсове, пластични операции, учене на езици... и накрая да не стане успешен актьор в Холивууд и да не печели милиони... (примера е, че точно той не прави фирма или друго ю.л., а си е винаги ф.л.) - отделно и ако тоя същия е декларирал пред данъчните, че
1/ няма работа, няма доходи
2/ няма имоти, кола, вила
3/ всичко което притежава на негово име е - некви дрехи, телефон и лаптоп
Банката в такъв случай на кое ше му наложи запор? На нета? На телефона? И откъде тя ще събере 200хил ако му продаде имуществото? Тази норма по-горе е направена за колосални длъжници, които имат имущество, които теглят големи кредити (и банките им разрешават) - а това, че може да хване и по-не-заможни хора - това е проблем на същите тези хора, че теглят пари, а после не ги връщат...

Логиката е проста - щом дължиш пари, закона те пази в много редки случаи. А и така предпазва банките от стария трик - тегля 1млн, после обявявам фалит, показвам на данъчните некви мои неща за 1000-2000лв и да ги запорират... мене не ми дреме, заминавам за Бахамите, а банката да си се чуди...

Според мен законът е правилен, трябва да има финансов ред, иначе ще настане анархия.

Ще ме извиниш колега но обяснението ти е като на човек, които обяснява нещо което не е разбрал. В случая шокиращо е не това, че банките „приравнят кредита към физически лице към кредит към някоя мега-корпорация” , а това че закона приравнява взиманията на банките с публичните взимания, тоест тези на държавата и общините и им осигурява същия приоритет и предимства, въпреки че те са едни ЧАСТНИ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА .
Защо едни частни търговски дружества, каквито са банките, ще имат приоритет и приемущество при реализиране на взиманията си пред останалите частни търговски дружества ??? Защо едно търговско дружество, ако има да взема от друго търговско дружество 500 000лв, които не му се плащат в определените договорни срокове за да си ги получи ще трябва да заведе дело, да предостави на съдът необходимите доказателства и чак когата има влязло в сила съдебно решение установяващо вземането, въз основа на него ще получи изпълнителна заповед, а банките ща са освободени от тая цялата процедура, която отнема не малко средства и време ?? Това е просто очевидна ДИСКИРИМИНАЦИЯ в полза на банките !

Лично мое мнение е, че банките са едни паразитни структури, които живеят и то много добре на гърба на останалата част от бизнеса занимаващ се с производство на стоки и услуги и на останалата част от населението. Не случайно в САЩ се зароди движението „ против Уолстрийт” , хората разбраха, че за финансовата и икономическа криза са виновни банките с техните спекулативни игри и неуттолимия им апетит за свръх печалби.
Не е редно предприятие което НИЩО НЕ ПРОИЗВЕЖДА а само работи с парите на другите да реализира в пъти по-големи печалби от тези които произвеждат материални блага и услуги. Мисля че рано или късно повечето правителства ще се намесят регулативно в банковия сектор, би трябвало банките след като си покрият реялните разходи по заплати персонал (не много по-високи от тези на специалистите с същия ценз и образование в другите сфери на икономическия сектор), сграден фонд, командировки и т.н. да реализират печалба не по-голяма от тази на останалия бизнес в страната .

Това, което си дал като пример, въобще не означава, че вземанията на банките на приварвнени на публичните такива. РАзбираш нещата грешно. Понятието дискриминация пък изобщо не е съотносимо тук.

Държавите си се намесват регулативно на пазра. Кой каква печалба ще реализира се определя от пазара и от начина, по който се ръководи бизнеса. Не знам защо си решил, че банките си сменят лихвите както им падне.

Ето един пример : http://www.btv.bg/video/1503084242-Spek ... hvite.html

Защото на банките ОСНОВНАТА им дейност е да дават заеми, нормално е за тях риска от невръщане на пари да е по-голям, а и печалбите им зависят единствено от събираемостта (юридическия термин е ликвидност, но да не се тормозим) - а другия вариант - да си длъжник на друг частен субект (ако ще да е търгов. друж.) - когато това лице има качеството ТЪРГОВЕЦ, заемите които то дава са по търговския закон (а не по закона за кредитните институции или ЗЗД), което е направено така, защото като си ТЪРГОВЕЦ се счита, че имаш повече опит и разум, да знаеш на кого и колко да даваш заеми или да сключваш сделки на кредит. И затова закона тях не ги брани толкова силно. Защото сами са си виновни, донякъде.



Банките за разлика от другите субекти и подобно на държавата и общините има РАЗЛИЧНА ЦЕЛ и РАЗЛИЧНА ФУНКЦИЯ. На една фабрика, на едно предприятие, на една фирма примерно за баници, не им е в сферата на дейност да има длъжници с по 200 хил лева. Па дори и да е мега-успешна. Нейната цел е търговия, или производство, разработки, транспортиране... т.е. всичко друго но не и кредитиране. Затова дълга към нея е по-незащитен.

При банките имаме обществена функция - да кредитират лица, без значение физически или компаниии, с цел инвестиция в бизнес-отношения, които дърпат икономиката напред. Т.е. ако банката даде кредит на фирмата Х, тази фирма ще направи нов завод или нов цех, ще наеме строители, после работници да бачкат там, ще им плаща заплати, ще плаща данъци - т.е. кредитирането ще е полезно не само за Х, но и за обществото като цяло. Ако дължимите пари са от Х към друга фирма, по някоя сделка, тва как помага на обществото?

Аз лично се радвам, че поне това в държавата е наред - икономиката няма да се разпадне утре. Пазарът ни е малък, но това си е наш проблем. Банките си вършат съвестно работата, те не дават милостиня, не са и длъжни. Тяхната работа и цел - да си събират парите, за да ги дават на други, за да се движим напред. Без банки сме СОМАЛИЯ. Или каквото е останало от нея.

В тоя ред на мисли, понеже основната дейност на банките е да дават заеми, би трябвало дасе счита, че те имат най-много опит и разум как се дават кредити и за това закона не трябва да ги брани толкова силно понеже ако не са си проучили както трябва кредитополучателя и не са си оценили добре риска, сами са си виновни донякъде .

При факта, че междуфирмената задлъжнялост в България надхвърля 100 милиарда лева, тоест доста над БВП за страната, би трябвало дълга въобще да бъде доста по-добре защитен, а не само този към банките . Това че бизнеса в извънбанковия сектор не раздава кредити не означава че неможе да натрупа доста по-големи дългове от банките. Задълженията между фирмите възникват по повод движението на продуктите на техния труд и суровините за производството на тези продукти стойноста на които при големите предприятия достига сериозни размери.


Всички предприятия имат обществена функция и основната движеща сила при всичките е стремежа към реализиране на ПЕЧАЛБА. Ако се приеме, че обществена функция означава функция насеща полза на обществото, би трябвало класацията на перприятията да изглежда така :

- на първо място предприятиятя произвеждащи материални блага
- на второ място търговските предприятия осигуряващи предвижването на тези блага до крайния им потребител
- на последно място банките осигуряващи съхранението и преразпределението на ЧУЖДИТЕ пари.

Виж, някои от нещата, които казваш са верни, но просто се размиват на фона на останалите, които не са. В действитрелност законът дава на банките някаква привилегия да събират определени вземания по чл. 417, ГПК (т.е. да им се издаде изпълнителен титул по-бързо), но с това общо взето се прилючва. Това не означава, че са приравнени на публични вземания. Предимството, което имат банките във връзка с удовлетворяването им като кредитори, е че огромната част от вземанията им са обезпечени. И няма как да иначе дори при потребителски кредити.

Изгледах "примера", който си дал. Всъщност по-скоро го прехвърлих отгоре-отгоре, защото все пак е половин час клип. Честно казано не съм особено впечатлен. Говореха си за съвсем класически ситуации. Някой тегли жилищен кредит, при което ипотекира имота. След време се оказва, че не може да плаща и имотът бива продаден. Оказва се обаче, парите пак не стигат и потребителят си остава длъжник. Защо на това нещо се гледа като на някаква голяма преебавка и измама?


Относно покачването на лихвите може има резон хората да са недоволни, но все пак пак казвам, че като тегли кредит човек би трябвало да очаква, че лихвите ще се вдигнат.

За бизнес кредититие, както казах горе, съм по-склонен да се съглася. Тук банката би трябвало да поема голяма част от риска, а тя шикалкави с разни хитрини и не го прави.

В крайна сметка обаче трябва да имаме предвид, че банката не дава пари просто ей така. Дават се срещу възнаградителна лихва, която е печалбата на банката. Промянта на лихвите обаче е механизъм, който служи не само за определяне на печалбата, ама и за поддържане на кредита адекватен спрямо съответните условия в момента (например инфлация и промени в пазара). Като лошо може да се оцени това, че същото не се прави и с депозитите.

Вчерашното изказване на министър Дянков за готвени законопромени дава надежди, че най-после на кожодерските апетити на банките ще се сложат юзди !!

Може би има някакъв резон банките да са с повече права от клиентите си, защото ако фалира кредитополучателя, страда си само той (грубо казано), но ако фалира банката страдаме всички. Да не забравяме, че през деветдесетте години колективно гризнахме дръвцето заради неизправни длъжници...

Пък насилственото сваляне на лихвите по кредитите ще свали и лихвите по депозитите (които и без това започнаха да падат напоследък), което сега е ОК, защото има големи натрупвания по сметките, но в дългосрочен план не ми звучи като далавера.

Та, т'ва бяха мойте 5 с'тинки по темата.

Банките се явяват основен източник на финанси за малкия и средния бизнес, който в настоящата среда е гръбнака на икономиката ни (работни места, данъци, развитие) - в България липсват огромни корпорациии, които да контролират голяма част от икономиката. И отделно средата за такива е неподходяща.

Като извод от горното излиза, че имаме взаимозависимост - ако средния и малкия бизнес просперира, той ще може да си тегли все по-големи кредити и да ги връща, като постепенно се развива с времето. Няма кварталната бакалия да стане мега-компания, която притежава 200 магазина в 30 града в Европа и Сащ, например. А от друга страна успешно кредитиране, ще даде повече пари (и експириънс) на банките да финансират други такива проекти/бизнес-идеи.

И така се затваря кръгът - банките имат нужда да въртят парите си в разни кредити, а бизнесмените имат нужда да получават пари за да си реализират идеите и да забогатяват. И печалбата на банките идва от това да дава кредити на по-висок процент от процента, който дава на вложилите парите си в нея. Този принцип идва още от първите банки в човешката история. Нормално е банката да е по-защитена от своите кредитори и от своите длъжници. Защото ако си спестявам по 50лв от заплатата на месец и след 2години банката фалира, тези 1200лв и лихви ще са малък проблем, в сравнение със загубите на цели сектори от икономиката, където ще има уволнения, фалити и прочее. Но ако фирмата фалира и дължи 50 000лв на банката, тогава става сложно. Да, ако банката фалира, ще намерят как да ми върнат парите или по-голяма част от тях. Банката има резервен фонд баш за това. Но ако частния бизнесмен фалира и завлече банката, и това се повтори - ще страдат всички свързани с банката по някакъв начин. Вкл. и държавата.