|
1. Човек е всяко нещо, определено от човек/хора като такова. Зависи къде се намирам нещото. Ако е в пустиня и там има само един човек и той каже, че това нещо е човек, то ще е човек и няма да има разумна сила, която да мисли/твърди друго! Но ако на централно място в Манхатън човек посочи кофа за боклук и каже "това е човек", кофата няма да бъде човек, защото (почти) никой не смята така. Там кофата ще си остане кофа. Всъщност хората са нарекли себе си хора и като цяло те решават какво значи да си човек. Следователно всяко определение на човешкото следва от хората, това е едно самомнение на вида ни за самия себе си. То не може да е обективно, дори да е изказано от биолог. Твърде много хора са имат за най-висшето същество евър. Това прави ли ни по-висши от водата? По-сложни, да, но без нея ще умрем ведната, а тя без нас ще си бъде съвсем себе си. Но какво е тя? Всъщост водата не мисли за себе си като вода - това прави ли я по-малко вода? Водата е вода за нас и без нас няма такова нещо "вода", каквото го има в нашите представи. Без нас има някакво нещо, то си е то и толкова. Какъв е бил светът преди да го осмислим като такъв, какъвто ни изглежда? Бил ли е същият? Какъв е бил човекът преди да го осмислим като такъв, какъвто ни изглежда? Бил ли е същият? Ние сме производни както на някогашния пра-човек, така и на някогашния пра-свят. Но ние не разполагаме с тяхната история, как ще построим нашата си представа, започвайки от основните неща? Защото ако не твъгнем от началото и от основното, как можем да претендираме за обективност? 2. Опит за частична обективност. На първо място си мислим, че човекът е материален. Разбира се, за това се спори. Според някои религиозни хора, които не са малко на брой, човекът е основно нематериален, а тялото е незначителна и временна опаковка на истинското човешко. Да пренебрегнем това, което не знаем и да приемем, че човекът е материален, макар да се вкарваме в много вероятна грешка. Правим това само за да продължим да мислим за човека, защото иначе трябва да спрем още тук. И така - материален. Още той е жив. Това какво значи "жив" също зависи от хората, те са създателите и потребителите на всички понятия и идеи, така че не очаквайте много! Ама все пак да си жив значи нашето основно състояние. И вече като го определим, ще знаем какво е да си жив. Само дето искахме да извадим от заключения за човека от характера на това да си жив. За съжаление ние наричаме "да си жив", тва което сме ние, според нашите наблюдения, следователно те не тръгват от основното. Те тръгват от видимото действие и състояние. Не от невидимия принцип. 3. Ако питаме какво е човекът "по принцип" трябва да се захванем за невидми принципи. Но това, че те са невидими, означава, че ние си ги въобразяваме. Те иначе не съществуват - това са само наши мисли. Значи, за да си отговорим на въпроса що е човек, трябва да го измислим на място или да почерпим чужди мисли и да ги споделим, приемайки, че са по-вярни, защото не са наши. А което не е наше, изглежда колективно и по-истинно. Не е така. Няма и значение. 4. Често питаме хора "какво правиш" или "как се чувстваш" и получаваме за отговор "не знам". Ами да си човек е да правиш тия неща, които правят хората и да чувстваш тия неща, които чувстват хората. Ама те самите не знаят добре какво правят и чувстват по всяко едно време. Ако хората бяха "наясно със себе си" до краен предел и можеха да систематизират наблюденията си за самите себе си, без да изкривяват "истината", може би щяхме да разполагаме с по-надеждна информация. Ала и за понятието "истина" има спорове, та с каквато и информация да разполагахме, до каква "истина" щяхме да се доберем? Ако "истината" е крайната ни цел, а ние не знаем какво е "истина", то ние нямаме крайна цел на търсенето си!
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|