Съжалявам, но ще трябва да се присъединя към метафизичния отбор. Когато се "свържа" с някого, с момиче, което обичам, светът се променя. Стават магии, защото магиите са манипулация на реалността. Е да, случва се НАИСТИНА. Не, не си въобразявам, не, не отдавам специално внимание на неща, които иначе не бих забелязал. Всичко около мен и нея се настройва спрямо нас. Всичко. По радиото, по телевизията, в такситата, в подлезите, в офиса, в баровете, НАВСЯКЪДЕ пускат песни, които никога, ама никога преди не са пускали или са пускали преди 10 години, но които директно и без всякакво колебание свързвам със съответния човек по определени, съвсем реални причини. Навсякъде, по плакати, списания, обяви, реклами, седалки в градския транспорт ИЗВЕДНЪЖ се появяват знаци - думи, картини, миризми, ако щете, които крещят всякак за нея. Не, не са знаци, които преди не съм забелязвал, а са съвсем нови, току-що появили се абсурди, които сякаш някой нарочно, ама съвсем умишлено ръга във всяко свободно кътче реалност около мен. Съвпаденията стават не ежедневие, ами ежеминутие, ежесекундие. Не си въобразявам, не, стоял съм и съм се мъчил да открия обективно обяснение в собствената си субективност - не. Няма. Абсурдно е, нереално е - мисли, чувства, случки, знаци, най-най-най-точните, най-подходящите - безкрайно количество от тях, постоянно. Не е човешко, хора. Ама е много, много приятно. И най-хубавото е, че май е остро заразно.

Тъжно е, когато човек пренебрегва тези неща. Убеден съм, че така изневерява на себе си. Обикновено го прави от страх да "направи нещо така спонтанно и непридвидено, тотално различно от съставения план за деня, като да се качи в друг автобус, или да слезе не на своята спирка, или.. и аз не знам - поне да завие не по своята пресечка единствено заради.. две очи."

Страхливи сме си хората, особено от неизвестното. От нас самите обаче най-много ни е страх. А е глупаво.

Последните три изречения са...ъм, ужасяващо верни.

Дали човек има душа? Според мен има. Това не е нещо, което е обяснимо със знанията на науката, тъй като науката, по начина, по който съществува в момента е ограничена от нашите възприятия. Те са тези, които слагат границата и не ни позволяват да дадем конкретен и обсонован отговор на подобни въпроси. Когато говорим за подобни абстрактни понятия като душа, следва да имаме предвид, че наличието им не може да бъде доказано със знанията, които ние имаме. С доста мъки тези знания биха послужили за изграждане на някакви предположение или отхвърляне на дадени аргументи, но като цяло позоваването на физика/химия/биология не е правилно и не може да защити нито тезата За, нито тази Против.

Винаги съм възприемал душата като нещо, което съществува паралелно с организма на човека(а може би и не само). Имаме душевни потребности, възможност да изпитваме удоволствие от неща, които не можем да възприемем сетивно и да искаме неща, които не можем да усетим. Това е способност, която доста трудно бихме могли да съвржем с еволюцията или да обясним с биологията. Не бихме могли да обясним и с другите точни науки. Пак ще повторя, че и като цяло не бихме могли да ги разберем и обясним изобщо, тъй като разполагаме с естествена граница на възприятията си

Аз приемам, че имам душа, макар да не мога да докажа наличието или липсата й, защото вярата в това ме кара да се чувствам по-добре. И въпреки, че по принцип съм доста прагматичен човек, не намирам нищо нередно в това.

Евала, Ники. Ти имаше нервите да седнеш и да го напишеш като хората. Присъединявам се към думите ти, защото това исках да кажа и аз, всъщност, но си изтървах нервите в друга посока, която съжалявам, че поех.

Ангеле, с емовщината си унищожи две теми. Дано да те прави щастлив.

Георги, мисля че не си прав да ми държиш сметка (още повече публично). Какво правя и защо си е лично моя работа. Не е като да не може да се води дискусия и без моето участие. Метла и толкова.

Съвсем извън темата, но провокиран от коментара на ники си позволявам да се намеся и аз. Написаното е толкова добъро, че си струва да се направят някои забелеки, които да донаместят нещата в полза на самия коментар.


Напълно съм съгласен с това, изключвайки премахнатия от мен текст. В кратка перефраза: съвременната наука не може да отговори на поставения въпрос. При тези обстоятелства правилният в научно отношение отговор е: "не знам".
Какво ни остава тогава: а) да вярваме (все едно приемаме или отхвърляме); б) вярвайки или не да развиваме науката така, че да можем да получим конкретен отговор.

Несъгласието ми с ники е в следното:

Познанието на съвременната наука далече е надхвърлило възможностите на човешките сетива, използвайки поне два различни подхода:
+ технически - увеличава, усилва и т.н. резултата от явлението и го прави непосредствено достъпен за сетивата - пример: микроскоп;
+ мисловно - технически -
- създава се вътрешно непротиворечива (в накакви рамки) хипотеза за същността на нещата;
- търсят се и се намират следствия, позволяващи регистрирането на резултат, непосредствено или с помощта на технически средства;
- проверяват се експериментално резултатите от споменатите краен брой следствия;
- ако нито един от резултатите не противоречи на хипотезат, то тя се провъзгласява за теория, т.е. установено вече знание;
- пример: поне част от квантовите явления;
- теорията е валидна до момента, в който се открие поне едно противоречиво следствие;
- при откриването на противоречие при първоначалната проверка на хипотезата или в последствие по отношение на теорията следва опит за обобщение или развитие на теорията, или се тръгва към изграждането на нова хипотеза.
Написах вдичко това за да защитя идеята, че възможностите на човешките сетива не са бариера по пътя на познанието.
В този смисъл аз вярвам, че науката ще отговори на поставения въпрос. Рано или късно, с цената на съвсем нови представи за света или ... все едно, как.

Завършвам с едно доброжелателно намигане към ники:

Всъщност имаме дори и сетивата за непознатото. Друг е въпросът, как разбираме техните сигнали.

Не вярвам в идеалните половинки, вярвам в сродните души. Отказвам да приема, че съм половината на нещо. Виж да имаш човек до себе си, с когото дори не е нужно да говорите, за да комуникирате, е много хубаво. Всъщност, ако мога само да си мълча с един човек, без никой от нас да се чувства некомфортно, това прави нещата много по-истински.


edit: не съм на любовна вълна, горното илюстрира отношенията ми с хората изобщо

!!!

"
– Проблемът ти е, че те е страх от мълчанието!
– Какво?
– Ами да, ясен си ми. Всяка вечер извеждаш твоето момиче, защото те е страх да не ти писне. Когато сте двама, все идва момент, когато се изприкажете докрай. Не че няма вече за какво да си говорите, но си мислите, че сте си казали всичко. Тогавва започвате да излизате. Само че, ако наистина обичаш твоята мацка, трябва да имаш куража да приемеш мълчанието. Без дапускаш радиото или телевизора. И без да я налагаш!
– Е, аз не съм от тях...
– Вярно, като ти гледам телосложението! (...) Чуй какво ще ти кажа: ако издържиш десет минути, без да ти писне, значи си падащ по нея; ако издържиш един час, значи си влюбен; издържиш ли десет години, значи това ти е орисията!"

"Мемоари на един откачен младеж"
Ф. Бегбеде

С последното съм много съгласна.

В случая изобщо не става дума за това има ли такова нещо като душа, кой я притежава/кой-не или коя е метафизичната сила, която ни подтиква към (без)действие. Вярата е вяра не само защото не може да бъде доказана, но и защото не може да бъде опровергана с доводите на логиката.
За мен всяка случка с подобен характер на известна случайност/мистериозност/изберете си... е плод на избори, които правим - да обърнем внимание на детайла, да разчетем обстоятелствата в контекста на нещата такива, каквито се случват в главата ни, да чуем "правилната" песен, да видим точния образ и пр. Да. Има моменти, когато успяваме да се "настроим" на дадена вълна така, че да сме в сихрон с дадено друго човешко същество. В това няма нищо свръхестествено. И няма нищо по-магично. Понякога се случва съзнателно, понякога не съвсем. Колкото по-естествено и ненасилствено е - толкова по-истинско е. (Или поне така си мисля.)

Имала съм подобно (неромантично) усещане. Липсва ми. Надявам се да ме споходи отново. Вярвам, че е възможно. Тези неща се случват. Ако има позволим.

Когато твоите мнения са половината в темата при изчезването им остават само техните отговори и човек не може да следи развитието й. Един вид не унищожава темата непоправимо, само я рестартира. Едни вид е гг-то, без но ре-то.

Добре, добре, не се карайте. Темата - както се оказа - е за всичко друго, но не и (надявам се) за това. Ако имате някакви лични драми помежду си, ги решавайте в също толкова личен план, моля ви.

Леле, леле. Като ви чета за любовите, пък за сигналите, пък за предчувствията, пък за очите... А бре хора, да не би аз да живея в свят, различен от вашия?
При мен такива работи няма.
Пък и нямам и намерение да си губя времето с търсенето на тая химера, ако ще да трябва да жертвам "живота си като на кино" за целта...

Идеални половинки не зная дали има, но знам че могат да станат такива в процеса н а редене на пъзела

Те идеални няма да станат, просто ние се "натъкмяваме" към "неидеалите" им.