Съвсем извън темата, но провокиран от коментара на ники си позволявам да се намеся и аз. Написаното е толкова добъро, че си струва да се направят някои забелеки, които да донаместят нещата в полза на самия коментар.
ники написа:
... Това не е нещо, което е обяснимо със знанията на науката, тъй като науката (Іаз стопІ ) ... Когато говорим за подобни абстрактни понятия като душа, следва да имаме предвид, че наличието им не може да бъде доказано със знанията, които ние имаме. С доста мъки тези знания биха послужили за изграждане на някакви предположение или отхвърляне на дадени аргументи, но като цяло позоваването на физика/химия/биология не е правилно и не може да защити нито тезата За, нито тази Против.
Напълно съм съгласен с това, изключвайки премахнатия от мен текст. В кратка перефраза: съвременната наука не може да отговори на поставения въпрос. При тези обстоятелства правилният в научно отношение отговор е: "
не знам".
Какво ни остава тогава: а) да вярваме (все едно приемаме или отхвърляме); б) вярвайки или не да развиваме науката така, че да можем да получим конкретен отговор.
Несъгласието ми с ники е в следното:
ники написа:
... тъй като науката, по начина, по който съществува в момента
е ограничена от нашите възприятия. (Іаз стопІ ) ...
Не бихме могли да обясним и с другите точни науки. Пак ще повторя, че и като цяло не бихме могли да ги разберем и обясним изобщо, тъй като разполагаме с естествена граница на възприятията си

(Іаз стопІ )
Познанието на съвременната наука далече е надхвърлило възможностите на човешките сетива, използвайки поне два различни подхода:
+ технически - увеличава, усилва и т.н. резултата от явлението и го прави непосредствено достъпен за сетивата - пример: микроскоп;
+ мисловно - технически -
- създава се вътрешно непротиворечива (в накакви рамки) хипотеза за същността на нещата;
- търсят се и се намират следствия, позволяващи регистрирането на резултат, непосредствено или с помощта на технически средства;
- проверяват се експериментално резултатите от споменатите краен брой следствия;
- ако нито един от резултатите не противоречи на хипотезат, то тя се провъзгласява за теория, т.е. установено вече знание;
- пример: поне част от квантовите явления;
- теорията е валидна до момента, в който се открие поне едно противоречиво следствие;
- при откриването на противоречие при първоначалната проверка на хипотезата или в последствие по отношение на теорията следва опит за обобщение или развитие на теорията, или се тръгва към изграждането на нова хипотеза.
Написах вдичко това за да защитя идеята, че възможностите на човешките сетива не са бариера по пътя на познанието.
В този смисъл
аз вярвам, че науката ще отговори на поставения въпрос. Рано или късно, с цената на съвсем нови представи за света или ... все едно, как.
Завършвам с едно доброжелателно намигане към ники:
ники написа:
... Имаме душевни потребности, възможност да изпитваме удоволствие от неща, които не можем да възприемем сетивно и да искаме неща, които не можем да усетим.
Всъщност имаме дори и сетивата за непознатото. Друг е въпросът, как разбираме техните сигнали.